Материалите в блога са без претенции за авторство.

ЗА РЕВНОСТТА

Woman to woman 91

 

 
Антонио Дим


ЗА РЕВНОСТТА


"Най-тежкото посегателство върху
човека е да му се внушава вина".
Достоевски
 

От столетия се говори и пише за ревността, за тези екстремалните прояви или състояния у човека, които се дължат на изначална или неосъзната липса на себеобичане, на само-чувствие, на само-съзнание, на вътрешна хармония, породени от:

- физическа и/или умствена ограниченост;
- наследствен и/или придобит комплекс;
- майчина или бащина обич до болезнена привързаност;
- синовна или дъщерна завист и/или усещане за собственост;
- съпружески чувства и навик/искане за притежание;
- емоционална и/или сексуална любов-страст;
- чувствена и/или душевна принизеност;
- интелектуално и/или творческо безсилие;
- накърнени или отнети права, отнет престиж.

Споменатите причини, кодирани изборно или сумарно в човека, определят
поведението му чрез проява на ревност, която наподобява коктейл от завист, страх, егоизъм, мъка, досада и вътрешна злоба, чрез чиито непредвидими съчетания обсебеното съзнание води до засилена емоционална зависимост.

Многоликата ревност дава съответни случайни/временни или съществени/трайни резултати, които в крайна сметка винаги се проявяват като психически натиск, енергиен спад, болест, неподозирана подлост, избуяла ненавист, мъст и накрая – агресия. Всичко това нарушава приетите морал и етика, но не би трябвало да внушаваме в човека вина за негова скрита или неконтролирана ревност.


ЗА ДРУГАТА ЖЕНА…


“В света няма явления, които не съответстват
на природата. На света има явления, които не
съответстват на нашите знания за природата.”
Блажений Августин

Уникално е това, че само с една единствена дума жената разрушава домашната или обществената атмосфера и може да срути, да погуби семейното огнище, а понякога – царство. Тя е единствено доказаната градивна единица в семейството и естествено – терминаторът в дома.
Особена, неповторима роля играе жената в живота. Колкото и да е изявен мъжът като индивид, той просто не може да засенчи, да снижи жената в семейната магия, да обезличи нейното положително или отрицателно излъчване в дома. Даже да приеме ролята на стопанка в дома им, след някоя и друга година мъжът ще бъде размазан слугински образ с  усложливост, стигаща до параметрите на душевна проституция.
И въпреки това няма да спаси нито семейството си, нито стойността
си, нито здравето си, Тя – проституцията, се е родила естествено в главата на мъжа. Преди хилядолетия той е приложил лицемерието, сервилността, подлостта и алчността, които във времето неявно са придобивали, формирали някакви правила. Те позволили на човека да се възползва потайно, но предоволно от облагите на проституцията. С този „велик” опит – услуги срещу облаги – мъжът вероятно е изкусил жената, или тя него. Много късно тя решила да приложи видяното при мъжете вече като блудница, но за съжаление природата е изваяла във вековете вече и нововъведението в нейния геном – душевната проституция. 

Самата проституция, практикувана от жената, си е форма на жажда, на глад, на тяло, на сексуалност, на безмислие, на свободия и всяка придобивка чрез нея от храна до покрив е естествен ход на живота по земята от хилядолетия. Даже и на последната страница от Библията четем: „А отвън са псетата, магьосниците, блудниците…”, защото древните са назовавали блудница задоволяващата удоволствията и щенията на мъжете жена. Жената блудница или по-късно наречена проститутка винаги е била неприкрита, ясна и почти истинска до наивност, даже в мръсотията на човешките отношения. Природното разнообразие и психическите варианти при душевната проституция са закодирани и са специфични за всяка отделна жена, всеки конкретен случай, всяко общество, всяко географско място, всяко столетие. Безпардонност, безцеремонност, кокетиране, присмех, извираща наглост и пресметливост са присъщи
на психо-проституцията, чрез действията и проявите на която непрекъснато се налива жива мръсотия в басейна на цамбуркащите наивни мъже.
 
За съжаление доста голям процент от жените, придобили и усвоили  класическа меркантилност, осъществяват своята еволюция с тези вече типично женски правила и естествено при латентно, невидимо сексуалено ежедневие. В частност обременените жени – душевни проститутки, не са рядкост по света, а изобилстват по нашите ширини. И най-добрият психиатър не би предусетил симптомите на тълкуваната проституция (освен по очите на жената), както и най-добрият юрист доста трудно би  неутрализирал последствията от нейните деяния, засягащи пряко накърнения и потърпевщ мъж.

Многоцветни и многопланови са класациите на понятието душевна проституция.


Това е разпространен елемент на вид психоза при жените, който от хилядолетия е омаловажаван и недоглеждан като техен манталитет, защото плът се предлага вече по изключение – заместителят е порочният флирт, даже магията. 


Многообразието е впечатляващо, но именно то е съпътствало във времето мъжа при повечето негови опити за благородни помисли на духа, добронамереност на волята и вродено съзидание на силата.

Оценете публикацията:
1
РАЗУМНИЯ КРАЛ
Животът е пътуване

Related Posts