Материалите в блога са без претенции за авторство.

Духовност и пари

Духовност и пари

От край време съществува този въпрос, така щекотлив, така неразбран, така вълнуващ, понякога възмущаващ, предизвикаващ и повдигащ въпроси, чудене, опити да се разбере, или направо отказан да бъде разбран. Един от най-съществените проблеми, които съществуват в обществото ни е отношението към парите. Общо взето масовото отношение към тях е като към нещо мръсно, не-добро, “необходимото зло”. И да ви кажа, това небрежно подмятане “необходимото зло” е въвело и запечатало така сериозно и непоклатимо в съзнанието ни убеждението, че парите са нещо лошо и бездуховно, че поколения хора се гърчат в беплодните си опити да се преборят с липсата на изобилие в живота си. И всеки следващ възмутен порив и противопоставяне вкоренява още повече това отровно убеждение. Не са проблемни самите пари, а отношението ни към тях. Но на тази тема ще отделя съвсем скоро отделна статия, тъй като е нужна наистина сериозна работа. Енергията на парите е една от най-лесните за управление, само дето с убежденията и вярванията си, страховете и предразсъдъците така сме се омотали, че сме я направили една от най-тежките и трудни за нас.

Но сега на днешната парлива тема: Пари и Духовност. За много хора съществува странното убеждение, че това са две коренно противоположни неща, че духовните хора трябва да живеят (навярно) в пещери, в крайни лишения и аскетизъм, че те не се хранят, не се обличат, нямат сметки за плащане и избщо щом са духовни, непременно трябва да работят даром. И много често в прострнството изниква поредното питане“Добре де, ама този/тази като е толкова духовен, защо иска пари за семинарите/практиките/беседите/медитациите си?” Разбира се, винаги трябва да има едно вътрешно интуитивно усещане и вътрешен водач, дали конкретния учител, семинар, лекция или практика е правилната за нас, или сме попаднали на златотърсач, чойто курс, само днес, на промоция струва 500 лева.

Rina Papadopulu Има наеми на зали, има “подбиране и пресяване на информация”, има години, инвестирани в самоусъвършенстване докато се стигне до момента, в който си готов и да усещаш, че можеш да споделиш това, което знаеш и можеш. През вичките тези години се работи безплатно, но парите са Енергия също. Мога да пиша и още, да приведа повече примери, но всичко ще се сведе до едно: и светлинните работници са живи същества.

Румен Марков По този въпрос е дискутирано с томове. Във ФБ има стотици страници изписани по тази тема. Нетактично е човек да задава едни и същи въпроси и да иска да му се отговори на готово, вместо да се поинтересува, да са порови и да види, че отговорът на въпросът му го има черно на бяло изписан, сдъвкан, смлян и това много пъти…Това ако човек наистина се интерусува от това, което пита.
С две думи – съществува Вселенски Закон за Баланс на енергията. 
Апропо – и куче не се подарява…

Анастасия Гешева Мога да посоча някалко причини за това положение. Но ми се иска да се спра на най-неочакваната – казва се любов към Себе си като част от Твореца. Човек, който се намира във физическата вселена телом и духом, е напълно отговорен за това да си сътворява паричен поток в живота.Парите са Божествена енергия и като такава са част от светлината. Ако човекът не се съобразява с обстоятелствата на реалността в която пребивава, няма ангели или архангели или който и да било, който да му помогне. Ако мила Радостина организираш семинар, за който трябва да платиш наем/такава е реалността в която протича физически семинара ти/, но не помолиш /забележи помолиш/ Вселената /хората, които си поканил/ да дадат нещо /пари/ срещу труда ти, или знанията ти, то това е творчески акт и ще получиш директен резултат – моят труд не струва нищо и аз нищо не получавам срещу него. И когато на следващия ден потърсиш Вселената, за да си платиш сметката за ток или телефон, тя ще ти покаже резултата от творчеството ти – моят труд не струва нищо. Не е проблема в парите, а начина по който се използват. Освен това посещението на светлинен семинар е инвестиция в развитието на този, който ще го посети. Свикнали сме да даваме пари за всякакви глупости, но когато развиваме духа си, тогава изведнъж ставаме така придирчиви и очакваме нещата да ни се поднасят наготово. Светлината работа е тежък физически и енергиен труд, за което повечето хора изобщо не си дават сметка.

Kristin Kirkova Христос е казал още “Божието Богу, Кесаревото Кесарю”…а ако разгледате притчата за талантите /освен метафора талантите са и парични еденици/…ще видите, че винаги въпросът е да се овладее целият потенциал на битието и вселената, а не да се пренебрегва едното за сметка на другото, защото всичко е свързано и пренебрегнеш ли единия аспект, автоматично се отразява другаде…Човек с високи жизнени позиции има и по-голяма зона на влияние, т.е може да направи повече за другите и по-далеч да му се чуе гласа…Не случайно и това е от Библията: “Прекален светец и Богу не е драг”…А да не говорим, че това е и неделима част от цялото изобилие на Вселената…Какъв пример ще дадеш дето си намерил изобилието на Вселената, ама не можеш да си платиш сметките и децата ти гладуват и попадат в лоша среда, докато раздаваш “духовност”…да, ама това не е духовност, а безотговорност…, а безотговорният човек не може да е духовен…както и Анастасия добре обясни “Човек, който се намира във физическата вселена телом и духом, е напълно отговорен за това да си сътворява паричен поток в живота.”

Martina Genkova-Ivanova Приятели, този болезнен въпрос сам по себе си внася напрежение със съществуването си! И за двете страни. Което автоматично ни кара да четем и възприемаме през една малко по-крива призма и да сме малко по-чувствителни. За онези от страната на “взимащите пари” темата е още по-неприятна, защото се поставя за милионен път и едва ли не всеки път трябва да се обясняваме, извиняваме и чувстваме виновни за нещо. А причина за вина няма. В едни мои любими книжки на Пратчет, където се разказва историята на малката вещица Тифани се разказва как вещиците (вещите жени) не взимат пари за добрите си дела, а се трудят неуморно. Но пък абсолютно задължително се знае, че я някой печен бут ще се появи пред вратата им, я развълнувана домакиня ще ги догони с пълна кошница, няколко ката топли дрехи и бъчонка вино. Отплата всъщност има! И е редно да има, защото така тече енергията, мили приятели. Нужно е да има приемане и отдаване и от двете страни. Много е писано и явно пак ще се пише по темата и тя всеки път ще предизвиква тръпки по гръбнака. И това е част от процеса на осъзнаване и разширение на съзнанието. Парите са толкова проста енергия, а ни е толкова трудно да я управляваме… Затова и все възникват тези въпроси. Тъй като Ради зададе въпроса си и в сайта ми, ще пейстна отговора си тук и дано, ама наистина дано има желание за разбиране и стъпка напред от всички. ♥

Martina Genkova-Ivanova А именно: “Толкова пъти съм отговаряла на този въпрос, че вече малко ми идва в повече и честно казано вече оставям подобни питанки да си отминат и отзвучат, защото ако всеки път се обяснявам, ще звучи като оправдание за нещо нередно, а то не е. Ако не получаваш отговори и във фейсбук, то е защото темата е обсъждана и обяснявана толкова много пъти, че вече на всички им е писнало:-)

Но сега ще отговоря, защото питаш точно ТИ.

1. Защото повечето от нас буквално са посветили живота си на светлинната работа. Ден и нощ, всеки миг, всеки час. Защото сме инвестирали дълги години в собственото си израстване, добиване на опит, обучение. А то и на нас ни коства ресурси. Защото аз лично съм прекарала безсънни нощи, давайки подкрепа и съвети на поредния търсещ помощ. А труда е редно да получи все пак някаква отплата, не мислиш ли? :-) Десетки и стотици са онези, които са получили помощ безвъзмездно. Неясно защо все още в някои хора битува убеждението, че духовната работа трябва да се върши безплатно. А тази работа често е по-трудоемка и отговорна от всяка друга.

2. Защото отдаването и приемането са неизменна част от всеки енергиен цикъл. Абсолютно всичко във Вселената се подчинява и ръководи от принципа на енергийния обмен. Защото ако някой иска само да взема, или само да дава, без да получава от отсрещната страна ответното даване и приемане, енергията се разсейва, губи се, няма цялостност.

3. Защото когато човек се научи само да взима, не цени наученото. Когато не даде своята част към общото, когато не участва активно в сътворяването на енергийния кръг – той не цени полученото.

4. Защото давайки просто така, нарушаваш правото на свободен избор. Защото ако за да си позволи да даде 40 лв. за сметка на 5-те салама, които ще си купи този месец, може би ще направи голяма промяна в живота си и ще се “лиши” точно от онова, което не му е нужно. И вземайки решение кое е приоритетно тук и сега, човек прави истинските осъзнати крачки.

5. И последно – в сравнение с масовите семинари, където разни “гурута” ти дават нещо “на промоция” за 500 евро, просто е несериозно да се слагат под въпрос 40 лв.

Това са моите отговори. Не давам гаранция за другите. Мир и любов :-) “

Karina Bakalova Доста дълго време си мислих дали трябва да пиша или не тук по тази тема. Имам един въпрос и аз сега. Когато си напуснал работа и си се отказал съвсем умишлено от това с цел да работиш за хората, да им подадеш ръка, да им помогнеш да свършат работа отнемаща години наред трансформация болка и страдание и това да се случи в рамките на няколко дни, как тогава този Труженик на Светлината да си плаща сметките за ток, телефон, наем, с какво да се храни и облича след, като е отдал цялото си време и същество в името на това да носи Светлината или трябва да изпадне в ситуацията на просещ пари от приятели, за да може да си покрие месечните разходи? ♥ Аз съм за този размисъл и определено За това да се одухотворява материята. Да се осъзнае, че духовното и материалното вече трябва да вървят ръка за ръка, да станат едно цяло :-)

Azara Light Mahatma Ами да поразмишляваме над уважението към труда на другите, над уважението към парите, към материалното и към нашата задача днес – да одухотворим материята..Сега ще споделя за тези търсещите и в началото на съзнателното си обучение. Много от скоро получавам и безплатно обучение, но след години активност, отдаденост, десетки хиляди похарчени, върнати с лихвите и не на последно място, доста хора лекувани безплатно. Винаги съм знаела, че когато първо дам, ще получа. А повярвайте, да получите здраве и възможности е много. Скъпи приятели, вървящи по пътя търсете начини да инвестирате в себе си, ще сте доволни от това.

Kapitán Lilek Правили сме следния експеримент с “Усури” – подаряваме на някакво събитие и след края му виждаме списанието разпръснато, захвърлено, ненужно… Продаваме го на друго – с отстъпка или пък направо на символична цена; да, продаваме пет или десет, но после хората се обаждат, благодарят ни, греят… Когато плащаш, всъщност казваш, че уважаваш това, което ти дават. Готов си за единение с енергията му. Признателен си. Но това не изключва силата на дара – почти всеки ден опаковам списания и ги изпращам на хора, които не познавам. Подаряваме снимките, които правим; подаряваме самите себе си винаги, щом докосваме. Затова и на практика няма разлика между материално и духовно – просто ние сме небесни същества, винаги преобразуваме едното в другото. Чрез парите осъществяваме; осъществявайки – обичаме. А обичайки, сме готови да дарим.

Azara Light Mahatma Духовност не се купува. Който мисли, че плаща за духовност време е да се осъзнае. Плаща се за обучение и лечение. Всеки гради духовността си САМ. Има различни начини как да стане това. И който незнае как отива да го обучат как, или да го лекуват за да е в състояние тялото да приеме духовната енергия. Стига вече с това хленчене, време е за друго, време е за сериозна работа, време е да пораснем, хора. Да се вземем сериозно в ръце, а не някой да се чудят къде да се забавляват. Духовната работа е действие, думите там са нмого по малко. На семинар се ходи за няколко часа, след това саминара се работи самостоятелно. Колко от вас плащат за фитнес например. Защо плашате за фитнес, за козметика, за дрехи. Само за физическото тяло ли се грижите. Не вярвате ли. че има и други тела. И как така нямате импулс да се грижите за духовното си тяло, а искате да вървите по духовен път. Разбирате ли какво значи импулс/да не се бърка с желание/ Това е духа, който напира и те кара да отидеш и да направиш нещо за него/себе си. Това е онзи устрем, неудържим, които ти дава възможност да имаш и време и пари и подкрепа да се осъществиш. Повярвайте, приятели, тези семинари са за вас. Ние имаме ниво, да се осъществяваме финансово и по друг начин.

Vera Milusheva Мигел Руис ли се е самоопределил за духовно осъзнат човек или някой друг го е направил и има специфични очаквания към него и изосквания…? Какво означава да си духовно извисен? Може би тогава човек спира да се храни, да пие, не живее в къща, не плаща данъци, пътува безплатно…някак е получил знанието си докато спи и не е положил никакъв труд…Питам се защо се продава свещички в църквите, а не се подаряват, защо Библията трябва да се купи, а не да ти я подарят, защо поповете получават заплати,..Учителите в училищата духовни същества ли са или не…? Даваме пари за кино и театър, а за семинар се стискаме…защо…? Защо лекарите получават заплати, те не помагат ли на хората, дали са клетва, нали – Хипократовата…? Нещо и аз не разбирам – този е духовно извисен и ще работи без пари, а онзи е духовно неизвисен или дори не е духовно същество, той просто е някакво си там съществувание и ще работи за пари..?! Имам предложение, тези, които имат претенции за безплатното провеждане на семинара, нека да го организират, да намерят зала без пари и да изнесат лекцията без пари, да дадат на хората това, което могат и знаят, книгите на Руис ги има на български, със сигурност ще се справят…Ще дойда с голямо удоволствие.. И навярно с подобна “духовна отдаденст” ще си спечелят во веки билета за Рая.

Mihaela Petrova Тези въпроси ще продължават да бъдат задавани. И макар че вече няколко пъти съм писала в различни форуми където този въпрос се задава постоянно, смятам този път да постъпя по примера на възнесените ни учители и приятели, за които се твърди, че имат едно “златно” правило (това е от книгите на Естер и Джери Хикс– законът на привличането): “Между учителите се разпространява една поговорка: Кажи им това, което мислиш да им кажеш. След това им го повтори. И после им кажи какво си им казал” (много ми е любим този цитат) И така, ако решиш да се потопиш в това учение, вероятно, докато напредваш, ще забележиш много повторения, защото човек обикновено учи най-лесно с повторение. Не можеш да продължаваш с привичните си стари, ограничаващи мисловни модели и да получаваш нови неограничени резултати. Но с най-обикновено повторение, можеш след време да добиеш нови, обогатяващи живота ти навици. И така…. и аз на свой ред, следвайки примера им (за да се сдобия с обогатяващи живота ми навици) повтарям, че да отдадеш времето и енергията си на някого, предполага да има обмен (също така на време и енергия).

Когато отида на лекар и му платя аз обменям моите пари за неговите знания да ме диагностицира и лекува. Когато купувам книга, аз обменям моите пари, за информацията, удоволствието или там, каквото търся в книгата. Когато купувам картина, отивам на концерт, пия малиново дайкири, когато правя каквото и да било, което ме изпълва с удоволствие, научава ме на нещо или изпълва сетивата ми с вкусове, аромати, допир, ухание, … когато имам нужда от нечии други знания и способности, за да се справя с нещо, на което вероятно мога да се науча, но не съм се посветила ИЗЦЯЛО да науча (като счетоводните отчети, например, или месенето на хляб), аз обменям енергията на парите срещу онова, на което даденият човек се е посветил.

Моля ви, не подценявайте духовната работа, която учителите извършват на първо място със себе си. Не подценявайте времето, което са посветили на това да бъдат в своя център, в хармонична връзка с по-висшите нива на своето същуствуване, за да повдигнат нивото ни (както се случва при скачените съдове), когато отидем в пространство, което е изпълнато с това разгърнато (всеки според способностите си) пространство на любов, светлина и мъдрост. И не на последно място – това е от личен опит. Най-смелите и практични решения в живота си съм взимала когато съм искала да намеря ПАРИ за да се срещна с духовен учител, с когото съм преценила, че искам да се видя или да за да бъда на място, където ще получа моят си ключ за моите лични търсения, място, на което ще срещна съмишленици и хора, които резонират на моята честота. Преди години само в такива случаи съм мобилизирала ресурсите си (различни от писане на текстове за медии), за да изкарам някой допълнителен лев. И знаете ли, тази мобилизация ми е ПОКАЗВАЛА ако не друго, че имам много алтернативи да получавам, тази мобилизация ме е “заземявала”, когато съм била готова да си литна в облаците и склонна да заживея в някаква творческа изолация. Тази мобилизация ме е карала да се срещам с хора (с които например не бих искала от позицията на приятното ми съзерцание от 16-то облаче вляво) и да ОТКРИВАМ, че имам какво да им дам, и да започна да ги харесвам и въобще, да се науча да си случвам нещата в материалния свят. И тогава, когато стигнеш до мястото, където си преценил, че искаш да получиш едно духовно рамо на собствените си търсения, ти вече си готов да чуеш МНОГО ПОВЕЧЕ, отколкото си предполагал. ТИ ВЕЧЕ РАЗБИРАШ, че каквото и да е онова, което човекът на когото си платил, ще ти каже е някой от “твоя отбор”, някой който с присъствието си ти дава вътрешна увереност, че посоката, в която вървиш е вярна. А това, вярвайте ми, няма цена. Ние не можем да платим на такъв човек толкова много,колкото той всъщност ни дава. Защото дори стремежът към това да отидем на даденото събитие, задейства духовния практик у нас… и буквално можеш да забележиш, че Вселената сама си се грижи да осигури средствата , за да бъдеш там където трябва, ако там ти е мястото в този определен момент. В този ред на мисли на практика буквално “финансови взаимоотношения” не съществуват.

 

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея! Благодаря ви!

Оценете публикацията:
0
Дънов и числата
Деструктивните махала