Материалите в блога са без претенции за авторство.

Бръсначът на Окам

Формулировка

Илюстрация: wikipedia „Не умножавай същностите повече от необходимото“ (Entia non sunt multiplicanda praeter necessitatem или sine necessitate)“
- това е най-популярния вариант на принципа, наречено на името на Уилям Окам(Wilhelm of Ockham, живял края на 13-ти, началото на 14-ти век).Уилям е живял като философ и францискански монах, благочестив човек, приел насериозно обета за бедността. Това означава, че е живеел само с това, което му е било абсолютно необходимо. Възможно е, с този начин на живот да се обясни пристрастността към тази идея.Тя е формулирана в трактатите му като: „Безполезно е да влагаш в нещо повече, ако можеш да го направиш с по-малко“. Всъщност този принцип, наречен „принцип на достатъчното основание“ е известен още от времената на Аристотел, който е написал „Природата работи по най-краткия възможен начин“. Така или иначе днес се свързва с името на английския францискански монах Уилям Окам.

Има и други варианти на Бръснача Окам – например варианта на Албърт Айнщайн: „Правѝ нещата толкова просто, колкото е възможно, но не по-просто.“ и на Вернер фон Браун “Прогресът е пътят от примитивното през сложното към простото.

Доказателството

Руският математик Мирослав Войнаровский, работещ в граничната област между математическата логика и психологията представя в сайта си Психологика доказателство за верността на принципа на Окам

Доказателството е представено посредством прости логически и аритметични операции.

СъждениеформулаПояснение
Нужно е толкова, колкото е нужно A = A
A = B
С това твърдение всеки опонент би се съгласил – това е просто повторение (тавтология)

С A е означено количеството на нещо, което ни е „нужно“. Bе равно на него количество

Не е вярно, че не е нужно толкова, колкото е нужно ¬(¬(A = B)) Двойно отрицание на твърдението, което е еквивалентно на горното
Не е нужно не толкова, колкото е нужно ¬(A ≠ B) Не (A равно B) е равносилно на A не е равно на B
Не e нужно повече или по-малко, отколкото е нужно ¬(A > B  A < B ) Неравенствoто означава, че A е повече или по-малко от B:
Не e нужно повече, отколкото е нужно и не е нужно по-малко, отколкото е нужно  ¬(A >B) & ¬(A <B) Разкриваме скобите по закона на Де Морган.
Не е нужно повече, отколкото е нужно ¬(A > B) Ако е вярно съждението X & Y, то всяко от съжденията X иY също е вярно. В дадения случай X=¬(A >B), а Y=¬(A<B). Можем да оставим само частта X:
"Не са нужни повече , отколкото са нужни"
Можете да попълните  каквото си пожелаете    –    пари  , думи   тикви  . Например от само себе си е ясно, че за да си купим тиква не е нужно да даваме повече пари, отколкото струва

Край на математическите преобразувания. От тук нататък е лингвистиката: с прости замени на едни думи с други, означаващи почти едно и също можем да стигнем до: „Не е необходимо да се умножават същностите повече от необходимото“

Наистина, не е доказано кой знае какво – самото правило си е нещо тривиално, просто леко замаскирана тавтология A = A. Но това, че някой се е хванал да го докаже с методите на формалната логика е чудесно.

Речник на скептика

Скептиците са хора, които са склонни да вярват само това, в което може да уверят от собствен опит или може да бъде доказано научно. За тях Бръснача на Окам е основен инструмент на мислене.

На скептиците, твърди и не толкова твърди, бих препоръчала един сайт – Речник на скептика, създаден отРобърт Карол (Robert T. Carrol). Той е истинска енциклопедия на здравия разум, пълен с подробна информация за всички видове свръхестествено, окултизъм, паранормално и псевдонаучни идеи. Азбучникът му съдържа около 400 определения, обяснения, аргументи и дискусии на различни теми, от акупунктура до зомбита – една наистина безпощадна сеч с Бръснача на Окам.

Религията като обект за бръснене

Самият Окам, един очевидно набожен човек, може би не съзнавайки, успява да разреши един важен проблем на неговото време: разделянето на науката и религията. Неговата идея, от една страна, предполага да се оставят опитите да се обясни с научни или логични средства всичко свързано с религията, а от друга – да се изоставят от научните обяснения на света религиозните аргументи.

Окам категорично е отричал съответствието между човешките представи и метафизичните същности на явленията. За разлика от Платон, който е считал нещата за съвокупност от свойства, Окам е считал, чесвойствата на нещата за резултат от човешките възприятия. Според Окам има само явления, а обобщенията под формата на закони, не съществуват, те се формират в нашите умове, но не отговарят на нищо реално. И наистина – червено, топло, меко или влажно са понятия, които не съществуват самостоятелно, несвързани с нещо реално

Според Окам, всички общи понятия, универсалии, извлечени от човешкия ум с емпирични наблюдения, не са изначално съществуващи идеи на Бога, в съответствие с които той работи, защото Бог е свободен да прави каквото си иска, където си иска и когато си иска.

Окам е отричал възможността за преход от рационално разбиране на фактите на този свят до някакви изводи за съществуването на Бог. Затова, когато науката прибягва да обяснение на каквото и да е (да речем еволюцията) до идеята за Бога (или Интелигентния дизайнер), трябва да признае, че нищо не разбира от това явление, защото идеята за Бога е самодостатъчна, за да обясни каквото и да е.

Няма нужда да се приписва на Бога, че той се ръководи от някакви правила. Ако те съществуват, те са непостижими за нас и следователно, все едно, че ги няма.

Ето няколко примера:
  • Сътворяването на света

Ако учените с помощта на астрономията, физиката, радиоизотопни анализи и така нататък, успеят да изчислят този момент, когато света е създаден и в крайна сметка стигнат до идеята, че света е сътворен, то тогава всичките им усилия са били напразни и безсмислени, защото ако признаем, че светът е сътворен, то той може да бъде сътворен не млад, а после да остарее, а може да бъде сътворен стар, носещ фалшиви отпечатъци на времето.

На тези учени, които твърдят, че имат доказателство, че светът е създаден от Бог, да речем, преди 100 милиарда години, не може ли Бог да им е подхвърлил тези доказателства, какъв е проблема света да се създаден само преди 7 хиляди години, в такъв вид, сякаш е на 100 милиарда?

Primordial SoupИлюстрация: noanswersingenesis
Илюстрация: disbeliefnet
  • Динозаврите

Ако Бог е създал света, какъв е смисъла да говорим за динозаврите, защото имало техни кости в земята? Бог може да създаде света с готови кости на динозаври в земята. Може би само за да изпита вярата ни – и въобще, кои сме ние да му натрапваме нашата, човешка логика?

Ако приемем невъзможността по научен начин да стигнем до идеите на Бог, ние всъщност го извеждаме от науката.

Така е рекъл Господ. Господ е създал гравитацията и е нагласил така света, че да се подчинява на закона:  Същото като вляво, без намесата на Господ.

Нека сравним тези три обяснения на въпроса защо хвърлен предмет пада на земята. Средното обяснение съдържа допълнителни същности, а първото е извън областта на науката.

Какво е избръснал Бръснача

За да си пробият път през сложните уравнения, учените често използват Бръснача, за да стигнат от базова идея A до новата идея B, като по пътя отпада идея C. В крайна сметка, най-лесният и повечето пъти – най-добрият маршрут между две точки, е правата линия, нали?

Цялата наука е един голям пример на Бръснача на Окам. В миналото хората са измисляли всякакви духове и богове, за да си обяснят явленията около тях: слънцето, дъжда, гръмотевиците, болестите. Стъпка по стъпка, науката се развива и дава обяснение на природните явления, без да включва някакъв вид свръхестествени сили, а само с помощта на фактите и законите на природата.

  • Геоцентричната система

Дълго време хората са смятали за очевидно, че Земята е плоска и около нея се върти Слънцето и всички останали небесни тела. Клавдий Птолемей (87-165 н.е.) е описал движението на планетите по окръжности – епицикли, центровете на които, на свой ред се движат по други кръгове – деференти. Получава се достасложна картина. А да се даде физическо обяснение на планетните движения било практически невъзможно в рамките на геоцентризма

Вдясно – орбитите на Юпитер, Сатурн и Уран за 80 години, вляво – орбитите на Венера и Марс за 24 г. Илюстрация:Астрономия

Хелиоцентричната система, изрязва с Бръснача на Окам всички тези заврънтулки и дава тласък в развитието на класическата механика и довела до откриването на закона за всемирното притегляне

  • Лаплас: Аз не се нуждая от тази хипотеза

Един от най-известните примери за използването на Бръснача на Окам е: диалога на Лаплас с Наполеон. Лаплас разказал на Наполеон за своята теория за произхода на Слънчевата система.

- Интересно, – казал императорът. – Но защо във вашата картина на света не видях Бог?

- Аз не се нуждая, сир, от тази хипотеза, – отвърнал според легендата Лаплас. Наистина, ако можем да обясним нещо с обикновените закони на механиката, защо е необходимо да безпокоим висшите сили?

  • Етера

От 17-ти век почти до началото на 20-ти, била разпространена теорията, според която електромагнитните вълни (в частност светлината), са се разпространявали в специална среда, наречена ефир или етер. Така е било по-просто и удобно да си го представят по аналогия на морските вълни, или звука, които се разпространяват в материална среда – съответно вода и въздух. Но за да се нагоди спрямо качествата на светлината е станало необходимо на етера да се припишат разни екзотични свойства като способността свободно да преминава през телата, напречна еластичност, немислима у газовете или течностите, вътрешна структура. И така, теорията засветоносния етер, вече натоварена с куп допълнителни уговорки и приемания, а ако добавим, че и физически било невъзможно да се „улови“, вече загубила своята простота и елегантност .

В статия от 1905 г Айнщайн представя два постулата: всеобщия принцип на относителността и етера, защото всичко това, което се е смятало за динамични свойства на етера, се обяснява с кинематиката на специалната теория на относителността.

  • Диагнозите в медицината

Ако е януари по нашите ширини и страдате от повишена телесна температура, мускулни болки, кашлица и хрема, най-вероятно страдате от обикновена настинка, а не едновременно от топлинен удар, фибромиалгия, пневмония и сенна хрема. Очевидно е, че едно обединяващо, по-пестеливо обяснение е далеч по-приемливата диагноза.

  • Алтруизма у животните

На пръв поглед, създаването на света, описано в Библията изглежда просто – всичко е „ясно“ само с няколко изречения. На този фон Дарвиновата еволюция изглежда сложна и по-трудна, а ако добавим и съвременната генетика – става още по-трудно. Но разликата е тази, че биологичната наука обяснява явленията.

Според Франсис Крик има потенциални ограничения на Бръснача на Окам в биологията. Той изтъква аргумента, че тъй като биологичните системи са продукти на текущ естествения подбор, подчиняват се и наслучайни процесимеханизмите не са непременно и очевидно оптимални. Той предупреждава: „Ако Бръсначът на Окам е полезен инструмент във физическите науки, то приложението му в биологията може да бъде много опасно и е прибързано да се използва простотата като ръководство в биологични изследвания.„.

С тази уговорка, все пак има доста области и в биологията, където може да се приложи успешно „Бръснача“.

Илюстрация: bgchaos Например факта, че разпространението на неумеещите да летят големи бягащи птици (Struthioniformes) е съсредоточено в Австралия, Южна Америка и Африка, се обяснява с това, че те някога (преди 80 милиона години) са имали общ предшественик, а разпространението им се е случило още преди разделянето на суперконтинента Гондвана. Това е еднопо-просто обяснение, в сравнение на това, че някой ги е пренесъл с кораб или креационистката идея.

Сложното алтруистично поведение у животните се обяснява от Докинс в книгата му „Егоистичния ген„. Въз основа на неговата теория, тези и подобни на тях взаимоотношения не само могат да се предвидят, но и да сеизчислят.

  • Извънземните и други чудеса

Природните закони дават по-точни, макар и по-сложни обяснения за наблюдаваните явления. Чудесата са простички едни такива, удивителни, те отразяват детската ни жажда да има Дядо Коледа и фея, която с магическа пръчка да реши всичките ни проблеми.

Може би най-ефективното приложение на „Бръснача“ е в елиминирането на всякакви теории на конспирацията, извънземните, духовете и други свръхестествени явления. Те може и да съществуват, но нека да извикваме тяхната намеса след като се изчерпат земните причини.

На тихоокеанския остров Пасха има огромни статуи, които, на пръв поглед, не биха могли да се издигнат от примитивното племе, населяващо острова в наши дни. Доста уфолози и фантасти са внушавали идеята, че замислените статуи за дело на извънземните.

Тур Хейердал прави успешен опит да издигне подобна статуя с помощта на само на такива средства, с които местните разполагат и сега. В случая той е действал строго в рамките на Бръснача на Окам.

Илюстрация: barracudamagazine

Ако трябва да се занимая с повечето съмнителни случаи на извънземна намеса, вероятно ще трябва да им отделя друга публикация. Искам да кажа само, че свръхестествената причина е по-лесното обяснение е илюзия. Нещо не е ясно как е станало и веднала лепим етикета „произведено от извънземните„. Но представете си: кацат на нашата планета представители на високотехнологична цивилизация и се захващат да дялкат камъни или да ги редят в циклопски строежи за да ни оставят някакво тайнствено знание или послание. Защо трябва да се смъкват до нивото на такива първобитни методи? Нима няма да им е по-лесно (в съответствие с принципа на Окам), да оставят тези послания за нас върху някоя по-високотехнологична материя или по някой далеч по-ефективен начин?

Свръхестествените обяснения за явленията около нас всъщност не са никакви обяснения и ако се замислим, ще разберем, че те не са по-простите.

  • Чорапеното чудовище

Принципът на Окам е толкова естествен и фундаментален, че обикновено просто не се забелязва – както не забелязваме въздуха, който дишаме.

Милиони хора, никога не чували за Окам, съвсем успешно използват неговия бръснач в ежедневието си. Моята съседка скоро ми каза, че когато се събори нещо в другата стая, не мисли, че има полтъргайст в къщи, а че котката пак се е развилняла.

Илюстрация: Концепт (Stephen Player) към филма по екранизацията на романа на Тери Пратчет „Дядо Прас“ (Hogfather) „Среща се в (или около), перални машини и сушилни. Най-вероятно е генетично модифициран, високо развит организъм. Въпреки че всъщност никога не е забелязан, има доказателства за неговите хранителни навици и размножителен цикъл. Ненаситен хищник, чорапеното чудовище напада и залавя единични чорапи, винаги оставяйки зад себе си един от чифта. Това поведение остава мистерия, въпреки че зоолозите, неуверено твърдят, че това може да е инстинктивен механизъм за дългосрочно оцеляване. Могат да преминават незабелязано огромни разстояния с висока скорост. Досега почти не е известен метод за защита.

В момента има програма за научни изследвания, която дава известни надежди.“

По Тери Пратчет „Дядо Прас“

Но ако се върнем към примера, който ви описах в началото на сайта и ако видите с очите си как зеленото човече наистина си хапва от бонбоните ви (без да сме гълтали хапчета от сушени жаби напр.)- това вече ефакт, с който трябва да се съобразим и да прибирараме бръснача.

Бръсначът: начин на употреба

Кое е да изрежем

В никакъв случай не трябва да забравяме, че все пак това е бръснач, а не брадва. Трябва да се действа внимателно, а не дърварски.

  • Класическата физика

Класическата физика е „по-простичка“, по-ясна и по-лесна, отколкото по-новите теории, но в началото на XX-ти век учените дошли до извода, че между предсказанията на класическата теория и експерименталните данни за атомната структура съществуват ред разминавания.

За класическата механика е характерно описанието на частиците чрез положението им в пространството (координатите им) и скоростта им, както и зависимостта на тези величини от времето. Опитът е показал, че такова описание на частиците не винаги е вярно, по-специално, не е приложимо за описание на микрочастиците.

Квантовата механика описва законите за движение на микрочастиците. Освен това, тъй като свойствата на макроскопичните тела се определят от движението и взаимодействието на частиците, от които се състоят, то квантовата механика се прилага за да се обяснят и много явления от по-висок порядък като феромагнетизъм, свръхфлуидност, свръхпроводимост, да се разбере характера на астрофизични обекти като белите джуджета, неутронните звезди, да се определи механизмът на термоядрените реакции в Слънцето и звездите.

Илюстрация: Abstract digital art gallery / fractal: Quantum Physics, by Aeires
  • Отново за етера

Илюстрация: theotherskeptic

Например, навремето беше безопасно да се отстрани от физиката етера като „същност“, но константната скорост на светлината – не.

Интересно е, че има съвременни теории на физическия вакуум, еволюирал (както се изрази ivo_isa) от стария етер. В тези теории, вакуумът се състои от малки гранули с огромна плътност. И всички елементарни частици се разглеждат като сътресения на физическия вакуум.

Но за да се превърне в научна теория и нейните положения да придобият статут на закон, тя трябва да предсказва експерименталните резултати и да не противоречи на закона за запазване на масата и енергията. Без това тази теория няма да стане част от естествознанието и ще остане теория, въпреки авторитета на своя създател Никола Тесла.

Трябва да се подчертае: Бръсначът на Окам се прилага за елиминиране на някоя теория когато нямаме преки доказателства за верността на конкуриращите се теории, когато те са при равни другиусловия. „Бръсначът“ не е приложим, когато не може да се прецени кой от вариантите е по-прост.

За да се прилага коректно принципа на Окам е необходимо да се определи кое е по-сложното за да го изрежем с Бръснача. Оказва се, че това не е лесна задача. Простотата е субективна и Вселената не винаги има същите идеи за простота като нас.

Докъде да режем

Една от най-разпространените грешки при прилагането на Бръснача е когато се обръща внимание на първата част за отстраняването на същностите – и се забравя за втората част – „не повече от необходимото“. Опростявайки, отстранявайки същностите, лесно е да се престараем и да премахнем и това, което е необходимо.

Принципът на Окам не означава, че по-проста, но по-малко правилна теория трябва да бъде предпочетена пред по-сложна, но по-правилна.

Понякога добавянето на нещо не винаги означава усложнение. Границите на приложимостта на Бръснача на Окам трябва да се разбират така ясно, както последствията от употребата му. Съществуват ситуации, при които острия бръснач не е в ръцете на опитен бръснар, а в ръцете на някой убиец-маниак, който може да обезглави някоя жизнена идея.

Бръсначът на Окам става „тъп“ всеки път, когато някой направи качествен скок в сравнение с предишни постижения.

През 1813 г., Джордж Стивънсън започна да строи първия си тромав и доста опасен локомотив. Конете са продължавали да си вършат работата дълго след това – необходима ли е била тази допълнителнa същност? Но без изобретението на Стивънсън трудно можем да си представим последвалата я индустриална революция на ХIХ век.

Илюстрация: Industrial Revolution

В началото на 19-ти век по моретата все още властват платноходите. Те са бързи, красиви и надеждни. А ето че през 1807 година Фултън се среща с Наполеон за да предложи да му изгради флотилия от нов вид стоманени кораби – параходи. Но Наполеон отхвърлил предложението на изобретателя.

Трябва да се отбележи, че тази не е единствената подобна грешка на Наполеон. Той не е обрърнал внимание на редица научни открития и изобретения, които са можели да му бъдат полезни. Не е оценил барутните ракети, аеростата на Кутел, а също и проект за подводница „Наутилус“ отново от Фултън. Защо Наполеон е толкова късоглед? Трудно е да го причислим към невежите, той отделя голямо внимание на науката и щедро насърчава учените. Наполеон, изглежда се е придържал стриктно към принципа на Окам.

Граф Цепелин пък предложил дирижабъл на южняците по време на Гражданската война в Америка. И той е отпратен. По онова време Френската академия на науките отхвърляла всички предложения, свързани с квадратурата на кръга, с тунела под Ламанша и дирижаблите.

Списъкът на изпреварили времето си изобретения и идеи е дълъг. Те са недооценени от съвременниците им, защото са усложнявали начина и представите им на живот, с които са свикнали. В този случай Бръсначът на Окам е имал възпираща, консервативна роля. Всъщност е използван неправилно.

Кога да не режем

От време на време в областта на науката, а и в личния живот се появяват събития, които изискват нестандартни решения. Такива точки, за които съм писала в теорията на хаоса, се наричат точки бифуркация. Това са т.н. съдбоносни моменти, когато в областта на науката или в живота ни се появява нещо, което преди не е съществувало.

В такива моменти не трябва да използваме добре изпитания Бръснач на Окам. Ще изпуснем така редкия шанс. Общо взето принципът на Окам е добър тогава, когато в научните изследвания няма качествени скокове, а в живота – качествени промени.

bifurcationИлюстрация: bgchaos

Къде не може да режем

В науките за живота, Бръсначът на Окам посича най-често в грешната посока по най-малко три причини:

  • Първо, самият живот е завладяващ пример за склонността за сложност на природата. Ако пестеливостта може да се приложи навсякъде, то тук не може.
  • Второ, еволюцията не проектира организми както един инженер-проектант би го направил – организмите носят своята еволюционна история заедно със себе си, заедно с рудиментите, заедно с наследените предимства и недостатъци. Живите същества са резултат от сложен, нелинеен каскаден процес, в който простите решения са рядкост.
  • Трето, ние знаем, че дори най – простите правила на живота може да доведат до непредвидима сложност. Спомнете си Играта Живот.

С други думи, там, където властват законите на хаоса, нелинейносттасамоорганизацията, където сложността е в самата същност на процесите, ако „изрязваме същности“ ще сгрешим.

biodiversity

Илюстрация: bgchaos, с материали на David Littschwager/National Geographic

Бръсначът не дава решение

Прилагането на бръснача не дава конкретен отговор, а само елиминира тромави алтернативни хипотези.

Важно е да не забравяме, че идеята, че съвършенството е в простотата е човешка идея. Учените често говорят на Бръснача на Окам, но го използват обаче само когато става дума за такива псевдо-научни неща като НЛО, а по време на сериозни научни дебати не се обръщат към него. Не е уместно да се ползват философски аргументи, като съществуват надеждни експериментални данни, не е необходимо да се прибягва до общи съображения. С други думи, при избор между теории А и Б, ученият ще разчита на наблюдения и данни от опити, а не на философски принципи като Бръснача на Окам. В тази връзка, неговия критерий е катокритерия за красота и елегантност на решението – хубаво е, ако го има, но не е задължителен.

Да изхвърлим Бръснача

Интересно е, че човекът, който изхвърля Бръснача на Окам от съвременната научна методология е роден в България. Казва се Фриц Цвики (Zwicky, Fritz) роден е на 14 февруари 1898 година във Варна, швейцарец е по произход, преживял по-голяма част от живота си в САЩ.

Fritz ZwickyИлюстрация: NZZ Libro Той се оказва един от най-ексцентричните и креативни астрофизици в историята.

Списание Physical Review през1934 г.  публикува резюме от  Цвики и Бааде , което съдържа огромно количество нови неща:

  • първото споменаване на свръхнови инеутронни звезди;
  • обяснява начина на образуването им;
  • пресмята мащабите на тяхната експлозивност
  • свързва избухването на свръхнова с пораждането на едно ново мистериозно явление, наречено космични лъчи, за които наскоро било установено, че изпълват Вселената.

Най-малкото, което може да се каже в случая е, че тези идеи са революционни.

Цвики също така е първият, който осъзнава, че във Вселената няма достатъчно видима маса, която да удържа галактиките заедно и, че би трябвало да има някакво друго гравитационно влияние – това, което днес наричаме тъмно вещество.

Докато работел за обсерваториите Маунт-Уилсон и Маунт-Паломар открил десетки хиляди галактики.

Fritz ZwickyИлюстрация: NZZ Libro

Всъщност това, заради което му отделихме толкова внимание е, че той изобретява научен метод –морфологичен анализ (Morphological Box) за генериране на максимално количество идеиметод коренно противоположен на принципа на Окам

Инженерната практика на Цвики е класически пример за ефекта от метода му морфологичен анализ. Той притежава 50 патента, най-вече в областта на ракетните технологии. Използвайки своя метод, през 1943 г. разрабтва 575 варианта на двигатели на ракетни апарати, а през 1951 г. вариантите стават 36 864.

Цвики описва своя метод така: „Целта на морфологичното изследване е да види перспективата на цялостната област на знание по тематаТова може да е област на материални обекти, събития или и взаимоотношения, концепции, идеи или теории„.

Този метод генерира изведнъж огромно количество идеи, всъщност всички възможни по принцип, и такива, които не само умножават същностите свръх необходимото, но и същности, които никога няма да бъдат изследвани защото са ненужни или фантастични.

Тоест той е точно обратното на Бръснача на Окам. Но именно с помощта на този анти-окамов метод прави стотиците си инженерни изобретения и гениални прозрения в астрофизиката.

Методът е любопитен и заслужава специално място в следващи публикации.

Съвременни области на приложение

  • Срещу изостанали средновековно-атавистични идеи

20-ти век наистина детронира принципа на Окам и това е нормално, все пак се е появил в съвсем други условия. За да си съставите представа, може да прочетете книгата на италианския семиотик Умберто Еко „Името на розата„, главен герой на която е един учен, францисканец, монаха Уилям от Баскервил, чийто прототип е същия Уилям от Окам. Времената са коренно различни – тогава науката и технологиите са се развивали с бавни стъпки сред суеверия и ирационалност. Може би и затова днес Бръсначът е пригоден само срещу идеи, наследени от онези ирационални времена, в които хората са вярвали в чудеса.

  • Програмиране и съобщение с минимална дължина

Принципът на Окам намира съвременно приложение в теорията на информацията. Преведен на неин език, този принцип звучи така: „Най-точното съобщение е сьобщението с минимална дължина„. С други думи, дори ако моделите не са равностойни по точност, този от тях, който генерира най-краткото съобщение е най-правилният.

Въобще, не е зле да се допитваме до Окам за дизайна и интерфейса на сайтовете – нека потребителят да стига до необходимата му информация чрез преки връзки и менюта, без излишни „флинтифлюги“.

Принципът да стигаме до целта, икономисвайки усилия, ще остане добро ръководство за действие и в бъдеще. В програмирането този принцип е добър критерий да се разбере кой вариант е за предпочитане. Оптимален е този, който води до желания резултат по-бързо и с по-малко операции и затормозява по-малко процесора. Например, ако трябва да сравним два алгоритъма, сравняваме скоростта им на изпълнение. Съществува и език за програмиране Окам, въплътил според създателите му, идеите на Окам.

В заключение, бих казала, че както винаги – истината е по средата – нека умножаваме идеите, а после да поокастряме ненужното.

http://bgchaos.com

Оценете публикацията:
0
Псалми 22:1-31
Хората вероятно притежават магнетично шесто чувств...