Материалите в блога са без претенции за авторство.

Интервю с Джон Наш

Интервю с Джон Наш

Вашата автобиография за Фондацията Нобел започва с една странна фраза: “Моето съществувание като законно признат индивид започна на 13 юни 1928 год.”

Не помня защо съм казал така тогава: когато пиша, гледам да съм спонтанен и без принуждения и нещата излизат различни, според случая. Но концепцията за начало се променя: например, в Китай се измерва от момента на зачатието. Докато на Запад един индивид не съществува легално, докато не се роди.

В някои среди съществува аналогичен проблем, свързан с момента, в който новороденият се сдобива с душа.

Нещата се променят с времето и днес католиците продължават да разсъждават както обикновените хора от преди няколко века. Всъщност, всичко се свежда до едно съревнование между числа.

Вие религиозен ли сте?

Няколко пъти смених идеите си докато имах умствени смущения. Рискът е да се загуби разум, мислейки прекалено много за религия, най-вече ако човек се занимава с наука и се мъчи да държи вяра и разум в различни отделения. Едно елементарно наблюдение, обаче е , че различните религии са логично несъвместими помежду си: следователно, всички не могат да бъдат достоверни.

По повод логиката, концепцията за равновесие, която носи Вашето име, изглежда, че произлиза по-скоро от един философски анализ, отколкото от математически проблеми.

Всъщност, интересът не беше просто математически, въпреки че трябва да отбележим, че Курно беше вече разработил една подобна концепция. Но имаше една чисто математическа част, свързана със съществуването на тези равновесия, но това е друга история. Например, равновесията според фон Нойман и Моргенщерн не винаги съществуват: следователно проблемът не беше банален.

Изглежда, че фон Нойман не оцени вашата разработка навремето.

След като развих моята теория, отидох да му изложа моите идеи и той ме запита дали моето доказателство използва теоремата на фиксираната точка (?). Стори ми се една прекрасна негова интуиция в пълно съответствие с неговата слава на брилянтен мислител. Но в последствие разбрах как успя да прозре: аз бях използвал теоремата за фиксираната точка на Какутани, който се беше вдъхновил от труда на фон Нойман през 30-те години и този род резултати трудно би могъл да бъде доказан с други методи.

Освен фон Нойман, Вие се запознахте тук, в Принсетон, с Айнщайн.

Когато отидох при него, неговият асистент Джон Кемени стоеше близо до него, почти като боди гард. Вероятно Айнщайн срещаше куп луди и имаше нужда от минимална протекция.

А за какво отидохте да му говорите?

Преместването към червено на спектралните линии на далечните галактики обикновено се интерпретира като ефект от експанзията на вселената. На мене ми беше дошла идеята, че би могло да се интерпретира като загуба на гравитационна енергия на светлината горе-долу както една лодка, движеща се във водата, губи енергия, произвеждайки вълни. 

А Айнщайн как реагира?

Идеята не му хареса много и ми каза:” Младежо, мисля, че би ви било полезно да поучите малко повече”. Не знам дали идеята ми беше добра, но в последствие и други я подеха и писаха по нея.

Вашите математически интереси изглежда са много обширни. Например, след теорията на игрите пристигна голямата теорема за анализ, която Вие и Де Джоржи развихте независимо един от друг.

Да, той беше мой съперник. Между другото, ето един добър пример за религиозен математик! Освен това, един екстремен пример за почти монашеска религиозност.

А фактът, че и той беше стигнал до същия резултат, Ви коства медала Fields.

Не само на мен, но и на него.

Но Вие май се приближихте повече през 1958. 


Хм, така казват. В 1962 щеше да бъде по-очевидно, но аз имах вече умствени смущения.

Така Вие загубихте медала Fields, но спечелихте Нобеловата награда. Бихте предпочели обратното, ако можехте да избирате?


Медалът Фиелдс щях да го получа много по-рано и това щеше да промени моя жизнен път. Ако бях здрав в 1962г. бих могъл да го спечеля, бях все още във възрастовата граница. Но моята дейност не бе призната веднага, дори и най-лесно разбираемите неща.

Вярно ли е, че в онези времена Вие се опитахте да разрешите хипотезата на Риман?

Това е разказано във филма. Функцията Дзета, разбира се, е много привлекателна, но аз никога не се захванах сериозно с проблема, дори и когато бях болен. Теорията на квантите, да. Но вероятно беше една илюзия, липса на здрав разум дори и когато не бях легално луд. 

Върнахме се на легалността. 


Би трябвало да е ясно, че умствената болест е една легална концепция.

Например, един казва, че прави чудеса и вместо луд, го наричат светец!


Вместо да го каже, по-добре е да накараш да го каже някой друг: не “ аз права чудеса”, a “той прави чудеса”. Още по-добре, ако бъде казано от един кардинал или епископ с одухотворен глас.

Или за да дадем друг пример, един като Мониц измисля лоботомията и вместо да свърши в затвора, взема Нобелова награда за медицина.

Лоботомията наистина беше една драстична операция, но границата е много тънка. Може да се сравни с фармацевтично третиране и да се види с кой метод индивидът става социално по-контролируем. Трудно е, не се знае предварително как пациентът ще реагира на медикаментите и какъв ефект ще имат върху него. Но сe знае, че намаляват импулсa за самоубийство, който е една от най-големите опасности и освен това - повод за вкарване в психична болница.

Целта, значи, е контролът?

Целта е икономическа, в смисъл, че се касае да се намалят разходите за обществото и за семействата на болните. Една лудост, която не създава проблеми, която не влияе на външното поведение е като една религия, която не пречи на твоята работа: в този случай никой не го интересува на коя секта принадлежиш. Но ако един умствено болен има тенденция към самоубийство, това е достатъчно за едно съответно интерниране. Независимо, че адвокатите днес успяват да го възпрепятстват, това в същото време спестява пари и на държавата.

През 70-те години в Италия антипсихиатричното движение успя да затвори психичните институти.

В Щатите пък, психиатричната медицина стана една индустрия: много хора са затворени и без да са реално опасни и това не би трябвало да става без съгласието на пациента.

И затворите са се превърнали в индустрия. Броят на затворниците в Щатите е впечатляващ: с 15 пъти по-висок отколкото средно в Европа.

Но ако изключим затворниците, принадлежащи на определени етнически категории, като черни или латини, процентът на белите е почти същия като в Европа.

Вие винаги се опитвахте да се възпротивите легално на Вашето влизане в психиатрия.

Първият път успях да бъда изписан. Следващите пъти пробвах, но без големи резултати. Мисля, че ефектът беше двоен: от една страна предпазване от излишни лечения, но от друга – продължаване на периода на лечение.

Вие бяхте заявили, че сте бил обект на изтезания.


Могат да бъдат интерпретирани като изтезания: кома от инсулин или електрошок. Но се случиха точно когато нямах адвокат.

Бяхте казал, също, че да се оздравее от една умствена болест не доставя същото удовлетворение както оздравяването от една физическа болест, защото”рационалността на мисълта налага един лимит на концепцията, която човек би могъл да има към своето отношение с космоса.”

Вижте, аз се считах за един голям пророк или като един месия. Но не е възможно в един и същ момент да си рационален и да се считаш зa велик човек, всепризнат в света. След като ме затвориха за лечение, направих един компромис със себе си, за да се опитам да се държа нормално.

И депресивните манияци, между които много учени, изживяват вид компромис между еуфория и депресия.

Моят случай беше различен, защото не страдах от депресия, а от халюцинации. Колкото до учените, те ми изглеждат относително здрави: лудите са логиците! Повече от по-голямата част от математиците.

Подигравате ли ми се? 

Не, говорих за това на Световния конгрес по психиатрия в Мадрид през 1996 и също Джанкарло Рота забеляза, че между логиците процентът на лудите е необикновен. Вземете Пост, който периодично беше лекуван с електрошок. Или Гьодел. Който се остави да умре от глад. Или Чурч, който може би беше здрав, но се държеше доста странно: говореше си сам на глас, изяждаше всички бисквити по приемите…

Когато учех в UCLA, отидох на една негова лекция и това беше единственият път, в който видях всички в залата да спят от скука, заедно с доцента. 


И аз като студент изкарах един негов безкрайно скучен курс. Беше и член на комисията на моята дипломна защита.

По повод странности, какво мислите за факта, че Мойсей чуваше гласа наБог, а Сократ гласа на своя Даимон.

По време на моята болест и аз чувах гласове, като тези, които се чуват в сънищата. В началото имах само идеи като халюцинации, но след две, три години тези гласове се появиха и реагираха критично на моите мисли и това продължи години. Накрая разбрах, че бяха само част от моя разсъдък: продукт на подсъзнанието или един алтернативен път на съзнанието.

И ви служеха за математиката както на Рамануян?


Може би в определени общества, като в антична Гърция или Индия, би било възможно да се култивират тези гласове като една нормална рационална мисъл: би могло да бъде така. Но в моя случай това не беше приятно. 

И после спряха ли?

По-скоро аз ги подтиснах. Реших, че не искам повече да ги чувам или да се влияя от тях.

Следователно Вие оздравяхте , защото бяхте решил да оздравеете, единствено със силата на волята?

Не знам, не е така ясно как действа силата на волята: естествено, не е достатъчно, за да се отслабне. Но излекуването от умствени болести не е може би само плод на лекарства. И в един определен момент аз спрях да ги вземам. Да искаш да си здрав, това е в основата на умственото здраве.


(С.Домусчиева)

Оценете публикацията:
3
Интервю с Архимед
Логиката в египетската митология