Материалите в блога са без претенции за авторство.

Модерната магия

Публикувано от в в Мистика

Венцислав Димов, Лозанка Пейчева

Модерната магия (Между "всичко е магия" и "такова нещо няма" - опит за един не само фолклористичен дискурс)

Български фолклор, Кн. 5,1993

 

Звучи парадоксално - нещо, което е родено още през каменната епоха и се приема за белег на "примитивните" общества, да бъде наречено модерно. Но магията съществува и днес. За нея съвременният българин може да гледа телевизионни предавания, да чете научни изследвания[1], окултни съчинения[2], художествена литература[3] или специализирани периодични издания[4]. Може да я изпита на гърба си или да я поръча срещу враговете си (има специалисти и фирми, които предлагат подобни услуги). Може да я развали по различни начини - било с билето, което предлага съмнителна циганка, било с муски на ходжи или с Киприанова молитва в църква, било при екстрасенса специалист по разваляне на магии.

Магията в България днес - смесица от фолклорна демонология, нашенски битовизъм и източна мистика; поле за изява на древни умения или ултрамодерни постижения на науката; социална необходимост или патология - какво е тя? И къде може да открием корените на нейната съвременна жизненост?

Дали в традициите и по нашите земи от древността до днес? Древните и средновековни хронисти съобщават за магическата медицина на траките, за славянските чародеи и влъхви, за прабългарската религия на магите[5]. Старобългарските автори и възрожденските книжовници споменават за широко разпространените сред българите баяния, магии и чародеяния: "по много земли ходих, но не съм видел по-много бродници, самовили и магьосници, отколкото у българска земя"[6]. Върху новата българска фолклорна традиция на магически практики и вярата в тях се спират редица наши фолклористи[7].

А може би жизнеността на магията се обуславя от съвременния бум на паранормалното в света, който не отмина и България. Вероятно заради шока от бъдещето, духовната криза или по механизмите на модерното митотворчество, магията, разбирана в широк смисъл като окултизъм, се превръща в поредното интелектуално увлечение, претендиращо да намери универсално обяснение.

Целта на настоящата разработка е, от една страна, да потърси пресечните точки на различните разбирания за магията, експлицирани в научна и окултна литература, а от друга - да види някои имплицитни аспекти на магията, закодирани във вербалните и поведенческите прояви на хората, които я правят, развалят и страдат от нея.

Като тръгваме от факта, че магията е многостранно и динамично явление, което трудно може да се обхване в рамките на една статия, си налагаме някои ограничения. Разглеждаме само въпросите, отнасящи се до дефинирането и технологията на магията, опитите за класификация на различните и прояви, както и отделни щрихи към портретите на магьосника и омагьосания. Встрани от нашето внимание остават такива интересни аспекти на магията като техниката на откриване, разваляне и предпазване от нея. Освен това, анализираме преди всичко съвременната картина на феномена магия в България, поради актуалността му и многократно регистрирания интерес към него. Заради това проблемите, свързани с генезиса и развитието на магическите практики в българската фолклорна култура, се засягат само дотолкова, доколкото допълват, обясняват и осветляват днешното битие на магията в България.

Основна изследователска база на настоящата разработка са: анкети с екстрасенси и свещенослужители, записвани от авторите в периода 1992-1993 г.; многобройни писма на пострадали от магия от последните две години до редакциите на специализирани издания и до телевизионното предаване "Странници-магьосници"; теренни наблюдения и анкети на авторите от фолклорни експедиции в различни райони на България.

Що е магия?

Още в началото трябва да направим уговорката, че това е въпрос, на който едва ли бихме могли да отговорим в границите на една статия. Но при опита да изясним параметрите на съществуването на магията тук и сега, ще се спрем върху някои възгледи за същността и, разработени в хуманитарната, богословската и окултната литература.

Думата "магия" ("мнимо, свръхестествено явление, вълшебство, чародейство, чудо") е гръцка заемка, навлязла широко и в международната културна лексика[8]. У. Кроу в "История на магията, вещерството и окултизма" търси етимологическите и корени в персийския език със значение на "работа на жреци или мъдреци"[9].

В широк смисъл на думата магията е всяко управляване на обекти или събития чрез магическо поведение, дори когато няма обективна връзка между поведението и обекта. В Оксфордския илюстрован речник по окултизъм магически се наричат и такива явления като: алхимия, астрология, чудотворни изцеления, хипноза, ясновидство и т. н.[10]

В богословската литература магията се схваща като първоначален низш стадий на религиите и като тайна система от примитивни действия за промяна на съдбите, събитията или природата[11]. Понякога магия се среща и в Стария ("Книга на пророк Даниил"), и в Новия ("Деяния на Апостолите") завет. Новата религия, проповядвана от учениците на Христос, се противопоставя на изкуството на магесници, омаятели, врачове, халдейци, лъжепророци, наречено "лукавщина, коварство, дяволско"[12].

За разлика от казуистичния богословски, историко-социологическият подход акцентира върху иманентните прояви на магията. Самият Исус, според М. Вебер, се легитимира изцяло върху магическата харизма, за да се превърне от маг в пророк[13]. Вебер разглежда магията като ранен стадий на религията, като подчертава белезите: липса на рационалност, служебна уредба на магьосническата институция, специализация и др.

В ранния предхристиянски етап на своето съществуване обаче магическото действие е рационално според правилата на всекидневния опит[14].

Във връзка с наложеното от християнството негативно отношение към магията е уместно да припомним мисълта на Дюркем, че християнската религия, бидейки не само идеална, но и реалистична, е отделила място на духа на злото (като необходима опозиция на доброто) в своята митология - Сатаната е Бог, който, макар и по-низш, е надарен с голяма мощ и като такъв е предмет на магически обреди[15].

Културно-антропологичният подход към магията се разработва от представители на еволюционната школа (Фрейзър, Леви-Брюл, Елуорти), от структуралисти (ЛевиСтрос), от марксисти (Токарев). В рамките на този дискурс попада и българската фолклористична литература върху магията.

В класическото си изследване "Златната клонка" Фрейзър определя магията като базирана на примитивните общества "незаконородена сестра на науката", която е лъжлива, безплодна и порочна в невярната и представа за частните загони[16]. Ограничеността на подобен подход се критикува както от съвременниците на Фрейзър[17], така и от по-късни изследвачи[18]. Липсващото у Фрейзър - социалната и функционалната страна на магията, са във фокуса на изследователския интерес на структуралиста К. Леви-Строс, който разглежда лечебната магия в примитивните общества. Той подчертава, че ефикасността на магията предполага вяра в нея - на магьосника, на болния и на групата, защото тя е феномен на консенсус. Според него магията е усложнен ирационален ритуал и в нея трябва да се търси "реакция на ситуация, която се възприема от съзнанието афективно, но чиято дълбока същност е интелектуална"[19]. В своето фундаментално изследване върху народната вяра на българите Д. Маринов дава следната характеристика на магията: "Магиите се правят със силата на дявола, със силата на магьосническите билки. Тия магии имат голяма сила върху здравето и живота на човека и върху неговите чувства и дела. Те могат дори да спрат и съдбата на орисниците"[20].

Като сношение с дявола и произвеждане на свръхестествени действия с негова помощ, са определени чародейството и магията и в "Окултна енциклопедия". Но поточната дефиниция на магията от окултно гледище е "влиянието на един човек върху астралното тяло на друг"[21]. В окултната традиция от края на миналия и началото на нашия век магията се определя като практическа наука, съзнателно действие на човешката воля върху силите на природата[22] или като аурен флуид, насочен от повисшата към по-низшата воля, като влияние върху астрала[23]. Окултистите не виждат нищо свръхестествено в магията, поради което тя би могла да бъде изследвана от науката. Окултната магическа триада от Средновековието до наши дни е неизменна и включва вяра в чудотворната проява на волята, астрала, върху който тя въздейства, и мистичните съответствия между звездите, числата и човека[24]. Съвременната парапсихология остава в рамките на тази традиция, променяйки донякъде терминологичния си апарат. Магьосничеството се определя като една от техниките за развитие на биополето и компонентите му[25] или като различни начини за енергийно-информационо влияние върху човешката физиология по заобиколен път - чрез психиката[26].

Анкетите с практикуващи български екстрасенси (сензитиви) очертават психотроничното разбиране за магията в България днес. Паралелно с него, предимно сред възрастните жители на селата и пострадалите от магия, се наблюдава подобно на описаното от Д. Маринов и съвременниците му схващане за магията. Тук не го наричаме фолклорно, противопоставяйки го на психотроничното, защото двете се преплитат. От една страна, на село също се четат специализирани издания за аномални явления, дори селените баячки измерват уменията си с помощта на багети[27], а от друга - съвременните психотронични трактовки на магията от българските екстрасенси повтарят отделни механизми или принципи на класическата фолклорна култура[28]. За нас е особено интересно да проследим как анкетираните български сензитиви отговарят на въпроса "Що е магия?", тъй като те "снемат" по особен начин мозайката на днешната ни маргиналност.

"Магията е зло" - както според компютърния инженер Е. Илиев[29], така и според населението на някои родопски и самоковски села, за което темата "магия" видимо не бе делана в разговорите[30]. За подобен страх от магията и избягване на разговори, свързани с нея, се съобщава в извор от преди половин век[31]. "В магията винаги има нещо дяволско" - твърди екстрасенската С. Христова[32]. Според една етиологична легенда за произхода на магиите, Исус повелява на Мария Магдалена да остави затворените в шише магии да владеят света и хората, а те двамата да се очистят от греховете[33].

В традицията на Папюс и западния окултизъм астроложката Л. Станкова определя магията като наука, следваща крачка след астрологията, която е и нейната основа. Това се потвърждава и от практиката на селската магьосница, запазила в неосъзнатата си памет връзката между положението на звездите, календара и правенето на магии (в нощта срещу Еньовден, например)[34].

Синкретичните и психотроничните схващания за магията - "Всичко е магия. И съвременната парапсихология е дъщеря на древната магия" - те съжителстват редом с определянето на магията като "добре познати природни загони" при екстрасенската И. Студенкова[35] Противопоставяйки магията на шарлатанството и лъженауката, "експертът по окултните науки" А. Руденко, наследник на стар български магически род, е убеден, че "магията и математиката са едно и също нещо"[36].

Най-често срещани са определенията на магията като "психотронно въздействие", "насочена мисъл"[37] или "целенасочена агресия"[38]. Магията е "посегателство върху волята" чрез "създадено с ритуал или с мисъл биоенергетично поле, което се наслагва върху седмата чакра и запушва каналите на човека в космоса"[39]. Тя е "информационно увреждане" чрез "блокаж на съответния енергиен канал - чакрата"[40] или "връзване на даден човешки организъм (потърпевшия) към някакъв енергиен консуматор"[41] С подобни технологии, принципи и термини може да се обясни всяка от познатите и изглеждащи като суеверия фолклорни и магически практики (например обирането на берекета на нивата от голата вещица или хвърлянето на пъпа на новороденото там, където желаеш то да намери попрището си). И двете според Фрейзър са форми на контактна магия, която за съвременните психотроници е пряко свързана с модерната физика. Един от парадоксите на квантовата механика - връзката между електронните снопове в един изгточник, която не прекъсва дори след разделянето им в пространството - става кръстник на т. нар. "квантова магия"[42]. Със свойствата на квантовите системи да разпространяват някакво материално въздействие с безкрайно голяма скорост, се обяснява и понятието пси-поле, или свръхразум, което може мигновено да пренесе информацията от един обект до друг. Тези хипотетични (вероятни) свойства правят нормални и най-паранормалните явления. Но дори и в тези свои превъплъщения, така отдалечени от фолклора, магията си остава негова издънка, доколкото е плод на съвременното научно митотворчество.

Видове магии

В литературата сществуват различни класификации на магията. Най-често за основен класификационен принцип се избира психологическата страна - съдържанието на магическите вярвания[43]. Д. Маринов сочи тринадесет вида магии според целта, която преследват. В съвременната фолклористична литература магиите се делят в зависимост от социалната си функция на: разрушаващи, възстановяващи и предпазващи равновесието в колектива[44]. От познатите ни най-пълна е класификацията на Токарев, която търси сечението между конкретната цел, преследвана от магическите обреди и принципите им на действие. Изхождайки от целта, Токарев разглежда шест вида магии: вредоносна, военна, любовна, лечебна, поминъчна и метеорологическа. Групирайки ги според принципите им на действие, той изброява шест основни типа: контактна, инициална, парциална, имитативна (които са протретични, целящи пренасяне на магическата сила върху обекта), апотропейна и обреди за прочистване (наречени профилактична магия), защитаващи от вредно въздействие[45].

Анкетираните от нас екстрасенси също делят магиите на различни видове, но тяхната класификация е по-близка до окултната, защото не се базира на теоретични изследвания, а на практическия им опит и на литературата, която ползват във връзка с него. Предложените от сензитивите класификации дават ориентация за една действаща, извлечена от опита подредба и назоваване на магиите.

Екстрасенсът Р. Йовчев дели магиите на два типа според техния извършител: вещерството - дело на човек, практикуващ черна магия на изключително ниско равнище, и магьосничеството, което се прави от човек на знанието[46].

Деленето на магията на бяла и черна идва още от родоначалника на окултизма Хермес Трисмегист. И двата типа магии са управляване на астралните сили за благотворни (чрез бялата) или зловредни (с помощта на черната) цели[47]. Според Й. Студенкова черна магия е тази, с която искаш да направиш някому нещо или да го принудиш да го направи без негово съгласие (против волята му). Бяла магия е онази, която разваля действието на черната. Моралните качества добро и зло, както и волята на потърпевшия, са основните класификационни признаци за Студенкова[48]. Сред практикуващите екстрасенси има и друг възглед за класификацията на магиите от морално гледище: "Тя не може да бъде нито бяла, нито черна, тя си е просто магия. Посегателство. Магията е лоша по принцип. Няма добра магия - това, което е добра магия за един, е просто лоша за друг"[49]. Данните от анкетите сочат, че се срещат и други групирания на магиите по цвят: бяла, черна и червена. Ясновидката Гюла от пловдивското село Трилистник твърди, че червената е за любов и е най-лесна за разваляне, а бялата - най-трудна, защото не излиза от къщата на омагьосания[50]. Според екстрасенската Ек. Свиленова бялата е най-лека, любовна магия, черната - най-тежка, за смърт, а червената я има, но не знае с каква цел се прави[51]. Несъответствията в посочените "класификации" на магиите показват, че в практиката няма, пък и едва ли е нужно общовалидно разделяне на магиите по някакви признаци.

Сред модерните магьосници (както екстрасенсите се наричат понякога сами) може би най-работещо е делението на магиите на опозиционни двойки: предметна-мисловна, материална-енергийна, ритуална-неритуална. Така например, за Е. Илиев ритуалната магия е тази, която се извършва по определен ред, в определено време, с определени предмети, а към неритуалната принадлежат както модерните енергийни магии, така и традиционното урочасване (лош поглед)[52]. Подобно двоично разделяне на магиите прави Й. Студенкова. Според нея енергийната магия е работа с информацията, която се наслагва върху човек или предмет от разстояние. За разлива от енергийната, предметната (или материална) магия разчита на стресовия момент при виждането на предмета от жертвата. За Студенкова и двете са еднакво силни, макар че често се смята, че предметната магия има по-бързо действие[53].

Паралелно с най-модерните психотронически схващания за типовете магия, от екстрасенсите се ползват и традиционните (фолклорни) делби на магии. За "напращане" на живак, "захранване" с менструална кръв, "закопаване" на предмети в гроб и "заключване" с катинар говори Ек. Свиленова[54], а за ритуално сваляне на луната от магьосница споменава Цв. Христова[55]. Същите термини срещаме у Д. Маринов.

Фолклорна по своя дух е и етническата класификация на магиите. Екстрасенската С. Христова твърди, че магиите на ходжите били много силни, защото дяволът живеел в Турция[56]. Според ясновидката Н. Стоева най-реномираните магии са турските, арабските, циганските[57]. В практиката си Ек. Свиленова познава по приликата с джамия или черква върху индикатора (счупено яйце в буркан с вода) етническия вид на направената магия. А Й. Студенкова твърди, че турците не могат да разберат механизмите за разваляне и връщане на магията, употребявани от християните. Тези наблюдения снемат основното за фолклорната култура етническо и конфесионално противопоставяне между свое и чуждо.

От направения преглед върху класификации на магията според източниците на нашето изследване става ясно, че в съвременното си битуване в България магията се проявява във всичките типове според класификацията на Токарев. Що се отнася до видовете в същата, повечето от тях се срещат, но силно променени. Така например, метеорологичната магия служи само за обучаване на модерни магьосници[58], военната липсва, а модификация на поминъчната откриваме в практиката да се прибягва до екстрасенси за бизнес-консултации[59].

Технология на магията

Характеристиката на магията не би била изчерпателна без разглеждането на акта на нейното правене. В окултната и психотроничната традиция той се нарича "магическа операция"[60], "процес на изпращане на отрицателна психична информация"[61]. Анкетираните сензитиви го наричат "техника на магията" (Й. Студенкова), "форми на магията" (Е. Илиев), "механика на магията" (Р. Йовчев) или "магическа церемония" (А. Руденко). В хуманитаристиката този акт е известен като магически обред, структуриран от магически ритуали, или като магическа процедура[62]. Възловото му значение като съдържание на отношението субект-обект на магията, в което се фокусират нейните основни структурни, семантични и функционални елементи, обуславя важността на въпроса за правенето (или технологията) на магията. В случая ще избегнем термините магически обред и ритуал, защото те изключват магиите по "духовен път"[63], осъществени изцяло с ментални операции. Трябва да се подчертае, че изчерпателна информация за технологията на магията не може да се даде в няколко страници, при това от хора, които не я практикуват. Защото дори за посветените "нито една техника не е изразена докрай"[64]. Твърдят, че никой няма право да каже наученото и постигнатото чрез собствения опит. Магията винаги е облечена в тъмните одежди на мистиката, защото този, който знае механизма и, може да и се противопостави.

Разглеждайки българските фолклорни магии, Д. Маринов отбелязва два начина за тяхното правене - по духовен и по веществен път[65]. По подобен начин анкетираният Е. Илиев сочи два вида техники за правене на магия: при предметната магия чрез точно определен ритуал, изграден с годините, а при енергоинформационната - посредством мисълта на магьосника.

Въпросите, които се отнасят до технологията на т. нар. предметна магия, са разработвани неоднократно от различни гледища. Всички изследвачи се спират върху основните компоненти на магическия акт: магически предмети, действия, слово и хронотоп (време и място на магическото действие).

По наши наблюдения (анкети и теренни записи) най-често срещани магически предмети са: дрехи и части от тях, живак, кръв, земя от гроб, яйце, изпражнения, косми, кости, конци, пера, вода от къпан мъртвец, храна и др.[66] Обикновено тези предмети са съчетани с особени, най-често неразбираеми за потърпевшия и външния наблюдател комбинации (пера, конци и косми, зашити в калъф от плат и поставени в бравата на врата в дома на жертвата; кости, козина и железен връх от коса, сложени във възглавницата и и пр.). Макар и по-рядко, съчетанието на вещите има ясно значение по принципа на подобието (сгур от захар и сол, козина от котка и куче - както те са несъвместими, така да се мразят хората). От гледна точка на анкетираните сензитиви, магическите предмети могат да бъдат всякакви[67]. Не е задължително те да бъдат видени от жертвата, но ако това се случи, магията действа и чрез внушението и силата на стресовия момент[68].

Ако за магическите предмети може да се даде информация (видени, те могат да бъдат и описани), то магическите действия са "терра инкогнита" за изследвача поради тайнствеността на практиките. Като приемем, че баенето, както и развалянето и очистването от зловредни магии, са своеобразни магически актове (за подобни магически действия имаме данни и от литературата, и като наблюдатели), можем да допуснем, че принципите на действие са аналогични. Движенията и жестовете на извършителя могат както да целят "отиграване" на съобщеното от магическите предмети и слово, т. е. да илюстрират, подсилват или въвеждат в магическия акт, така и да имат своя самостойна, неизпълнима с предмета и словото роля.

Изхождайки от свойствата на езика като знакова система, някои автори смятат, че отношението магическо слово - магическа цел е косвено, за разлика от магическите вещи и действия, при които връзката с магическата цел е и пряка[69]. Съществува и друго разбиране за връзката слово-цел в магията, според което чрез магическата функция на езика се постига пряк физически ефект върху обозначавания обект. Малиновски смята че при баяния, молитви, магии и пр. в семантичния триъгълник връзката между материалната форма на знака (символ) и обозначавания обект (референт) е пряка, а не опосредствана от понятието[70]. Подобно разбиране разкриват и анкетите. За сензитивите магическото слово е начин да се навлезе директно в полето на астралния свят[71] или пряко да се въздейства върху съответната чакра чрез вибрации на звуците[72]. Така се реализира връзката енергетика-звук-информация, при която словото е не толкова символ, колкото материален носител. Затова се твърди, че смисълът на магическото заклинание няма значение, важни са звуковите честоти, интонацията и паузите[73]. Впрочем задължителното устно предаване на магическите умения[74], както и анонимността, вариативността, импровизацията[75], които са белези и на магическото слово, и на фолклорните явления, отреждат на магията, даже и в най-модерните и форми - квантова, кибернетична, енергийна и пр., вечно фолклорно поданство

Утвърдено е схващането, че времето и мястото на магическите операции са важно условие за тяхната ефикасност. Фолклорните магии се правят: в денонощието - "щом се смръкне и настъпи потайна доба"[76]; в месеца - предимно при пълнолуние[77]: в годината - в навечерието на годишните празници на преход (Коледа, Великден, Гергьовден, Еньовден, Димитровден, Св. Анна Зимна)[78]. За фолклорното съзнание това са критични моменти на преход, когато границите между видимия и невидимия свят са отворени, а връзките с отвъдното - дявола, демоничните същества, духовете на мъртвите възможни. Вероятно заради това някои от съвременните специалисти твърдят, че магии се правят нощем между 12.00 и 4.00 часа[79]. Фактът, че фолклорните магьосници правят магии в точно определен момент от годишния календарен цикъл (например в нощта срещу Еньовден), според Л. Станкова е неосъзнато от тях практическо приложение на астрологията, получено по механизмите на фолклорната памет. Изобщо, магията е следващо стъпало след астрологията и всеки магически ритуал е свързан с планетното разположение в съответния момент на годината, месеца, деня и часа[80]. Това твърдение на анкетираните произтича от "теорията на съотношенията" - основа на окултизма, в която астрологията е ключ към съответствията на човека с природата и средство на магьосника да упражни волята си, използвайки планетарното благоволение[81].

Що се отнася до мястото на магическите процедури, то е твърде неопределено. За разлика от фолклорната магия, модерната не се проявява в бинарен хоризонтален и пространствен модел (при първата местата на магическия ритуал обикновено са гранични, между своето и чуждото пространство). Според анкетираните сензитиви мястото за правене на магия не е точно определено. Твърди се (Р. Йовчев), че магията винаги е свързана с първоначалното изработване на технологията и.

Приема се, че мисловната (наречена още ментална, непредметна, неритуална, енергийна, съвременна в анкетите) магия е мисловно излъчване на отрицателно поле спрямо човека. Разположено над главата му, то въздейства върху хипоталамуса - мозъчния регулаторен център на организма[82]. Интерпретирайки окултната традиция, съвременната психотроника обяснява технологията на черната магия чрез метода на "астралната (звездна) тръба". Предварително магьосникът събира подробна информация за жертвата. Представяйки си обекта на въздействие в даден момент с всички подробности, той го включва в себе си. След това изпраща сигнал и, осъществил връзката, започва да насочва към жертвата си отрицателна психична информация. Накрая, за да се измъкне от връзката, магьосникът си налага да забрави образа на жертвата. По този начин той не изпитва нейните страдания и се защитава от обратен удар[83]. "Въртящата се топка" е друга техника за осъществяване на мисловна магия. Дистанционо се извлича биоенергоинформационен двойник на жертвата. Магьосникът създава кълбо от енергия, въртящо се в обратна посока на нормалното движение на енергията на човека. Двойникът се слива с оригинала, при което го инжектира с отрицателно въздействаща върху мозъка, сърцето или черния дроб енергия. Резултатът е пробив в аурата и имунен срив на организма[84].

Мисловното магическо въздействие, наричано още: "психическо влияние" (Рамачарака), "телепатия" (Закладний), "лептонно оръжие" (Т. Дичев), "змийски поглед" (Блаватска), "уроки" (Е. Илиев, Руденко), "магия от разстояние" (В. Дойчев), "лоши мисли" (Е. Илиев), в психотрониката се обяснява с манипулация с биополето на човека, по-точно с енергетичния му етаж, който е основа на жизненоважните процеси в организма[85].

И при предметната, и при мисловната магия връзките в системите "индивид-тяло от мъртвата природа" или "индивид-индивид", всъщност са предаване на предварително обработена информация. В първия случай закодираната в предмета информация се нарича построяване на елементал, а във втория - пси-въздействие. В авангардното природо-научно познание вече има утвърдени теории, които обясняват характера на подобни взаимодействия. Академик Казначеев доказа съществуването на материално биологично поле, проявяващо се при т. нар. слаби взаимодействия, към които се отнася и магията. Можем да добавим и хипотезата за формите-холограми, чрез които се осъществява връзката между човека и енерго-информационното поле на ноосферата[86]. Тези теории визират първичната, невербална форма на общуване в ноосферата, която би могла да обясни природата не само на прагматично-битово ниво.

Все пак, оставайки в прокрустовото ложе на вербалността, в което се намира и магията като начин на употреба във всекидневието, ние споделяме схващането на Дюркем[87], че зад равнището на привидностите в религиозните и магическите обреди се крият не толкова ръчните действия и магическата механика, не толкова физическата принуда на слепи, въображаеми сили по примитивен начин, колкото духовно постижение в спиритуалистичен или сакрално-психологически план. А това не е нищо друго, освен можене да се оперира с живота, т. е. усвояване на света като начин на употреба. В този план на мислене днешният стремеж да се обясни технологията на магията с някаква единна, модерна научна теория, е показателен не толкова за самата технология, колкото за мястото на магията в нашето съвремие като един от симптомите на кризата и "шока от бъдещето"[88]

Кой прави магията

Магьосник, маг, вражалец, чародей, вълшебник, вещер са българските названия на този, който прави магията. В западноевропейската магическа практика се използват две основни понятия за назоваване на лицата, правещи магии: магьосник - човек на знанието, посветен в големите таинства; майстор, който умее да управлява силите на злото, и вещер - човек, практикуващ черна магия на ниско равнище, чирак; който отприщва неведомите сили, без да може да ги контролира[89]. В българската фолклорна традиция е по-разпространена практиката лицето, което се занимава с магии, да бъде назовавано с редица синонимни думи. Вещиците, например, се наричат още магьосници, бродници, билярки, мамници, самодиви, джадии и др.[90]

Фолклорните магии се правят и от мъже, и от жени; и от млади, и от възрастни, но преобладават възрастните жени - "отродени" или "бездетни". Според анкетите днес възрастта на занимаващите се с магии варира. Отново преобладават жените. В психологически аспект съвременните български магьосници са силни и самотни личности[91]. В етнически - в България днес с магия се занимават българи, руснаци, турци и цигани. Отношението към последните най-често е негативно, защото се смята, че са шарлатани[92]. Турците, които правят и развалят магии, обикновено са мъже - ходжи или обучени от ходжи. Докато към правещите магии отношението е отрицателно (такъв бе случаят с Мемин ходжа от гр. Лъки, чиито занимания нито българи, нито българомохамедани одобряваха), ходжите, които развалят магии и правят муски за защита, се ползват с авторитет и от едноверци, и от друговерци (ходжите от с. Хвостяне, Гоцеделчевско, с. Вълнари, Шуменско и др.). Смята се, че напоследък България е терен за проява на руската магия. Внесена от руските психотроници, които организират семинари, школи, лечебни кабинети у нас[93].

Според българския фолклорен материал магическите умения се предават устно и по кръвна линия. Днешните български магьосници получават магически умения както от надарените в рода им (Силвана Христова - от баба си, Руденко - от майка си, известната Иванка магесницата), така и обучавайки се при специалисты по пси-въздействията (Й. Студенкова - ученичка на Б. Золотов, Е. Илиев - ученик на Р. Йовчев). Ако във фолклорния ни модел липсват характерните за западноевропейската традиция сбирки и общества на магьосници, то днес тяхно съответствие са курсовете и семинарите за психотронни въздействия (като организираните от В. Золотов и неговия център "Делта-Информ").

Заниманията с магия не са за всеки. Не само защото изискват определени качества и възможности, но и защото са опасни. Окултистите твърдят, че магьосничеството и черната магия се наказват с ужасна карма (Блаватска). "Аз за нищо на света не бих направила на когото и да е магия. Просто знам какво е кармичното наказание после, колко е тежко... Ако някой се е оженил чрез магия, не детето, но внучката му изобщо не може да се ожени" - твърди ясновидката Н. Стоева[94]. Друга опасност за извършителя на магията е т. нар. обратен удар. Изпращайки по астрала отрицателна енергия, магьосникът осъществява връзка с жертвата. По същата връзка злото може да се върне при него "с лихвата", ако жертвата прояви съчувствие към всички, които страдат[95]. При развалянето на магията, по принцип тя може да бъде върната на подателя. "Затова много малко хора се съгласяват да правят магии и доколкото аз знам, тя се прави срещу доста високо заплащане, което да покрие немалкия риск" - твърди екстрасенсът Е. Илиев[96].

В палитрата на мностранното отношение към магьосника доминират три основни емоционални цвята: омраза (защото той твори зло), страх (от вредата, която причинява) и пренебрежение (заради шарлатанството и сребролюбието). Както народната вяра, така и християнската църква осъждат магьосниците. За разлика от лечителките и баячките, които, макар и отричани официално (от църквата), се ползват с голямо уважение сред хората[97], магьосниците и днес будят само негативно отношение, наричат ги "сатани" и "зверове"[98].

И така, кои са съвременните български магьосници? Според анкетираните така могат да бъдат наречени в известен смисъл и екстрасенсите, защото "магьосникът е екстрасенс, който има възможността да управлява силите и съответните енергии" (Е. Илиев); а принципът на действие на биоенерголечението е същият като при магията (Золотов) - затова "който разваля магии, той може и да ги прави" (Н. Стоева)[99]. Не случайно някои от днешните български екстрасенси се самоопределят като магьосници (Йорданка Минева, Иванка магесницата) или вещици (С. Христова, Й. Студенкова). Може да се тбърди, че почти всеки практикуващ екстрасенс - лечител, ясновидец, радиестезист - се занимава и с откриване и разваляне на магии и не отрича това. Но никой не е признал, че ги прави.

Що се отнася до твърденията, че всяка магия е низша, демонична дейност и че ние, българите, нямаме висши (бели в западната традиция) магове - мнение, срещано при анкетираните, в литературата, в богословието - един съвременен култ го опровергава. Разпространен в България и чужбина сред членовете на Бялото братство, наричан Учение, Дъновизъм, култът към Петър Дънов (Беинса Дуно) все още не е получил подобаващо внимание сред изследвачите. Самият Дънов, наречен от своя последовател и изследовател Влад Пашов "велик маг", определя така висшето изкуство на маговете: "Когато човек е свързан с добрите същества от трите свята - физическия, духовния и божествения, той става маг. Достатъчно е да удари с пръчицата си, за да постигне всичко, което желае... Както мъглите се движат постепенно и разкриват хоризонта, така магът отваря затворените врати на природата и се ползва от всички нейни сили и блага'"[100].

Омагьосаният

Наричат магията "рак на волята". Поразително е сходството на симптомите на тази "болест", описани в литературата, споделени в анкети и в писма на потърпевши. Изследвайки изкуството на индийските магьосници, Е. Блаватска дава следната характеристика на омагьосания: той е със завладени и управлявани от магьосника воля и мисли. Жертвата, превърната в манипулирана вещ, е посърнала, тъжна, изгубила жизнеността си, остаряла, ходи като насън[101]. Подобно описание на омагьосания намираме и у Д. Маринов: "Магиите действат. Петкана залинее, засъхне, крехне и най-накрая умира, ако направените магии не бъдат развалени. Петкана чрез тия магии може да не умре, ако не е наречено за смърт. В тоя случай тя осакатява с крак или с ръка, или може да се побърка с ума си"[102]. Близо век по-късно ние записахме почти същата словесна характеристика на омагьосания: "Мъртвяеш! Съхнеш! Жълтяеш! Не чувства са, че си чувяк! Тялото ти отпада всеки ден. Пък има някои и превъртат психически".[103]

Според потърпевшите днес (информацията е от многобройни писма на пострадали от магии до редакциите на списание "5 Ф" и вестник "Психо", както и до екипа на телевизионното предаване "Странници-магьосници", Канал 1 на БНТ, изпращани през 1992 и 1993 г.) магията въздейства пагубно върху най-важните сфери на човешкия живот здраве, семейство, професионална реализация. "Страдам от тежка невроза, която се изразява в постоянно виене на свят, чувство на пределна слабост, болки в стомаха, гадене, болки в мускулите. Този общ упадък на силите, слабост, дълбока депресия, ме карат да мисля, че ми е направена магия" - из писмото на Т. П., 32-годишна, учителка от Плевен. Вероятно безсилието на официалната медицина да се справи с подобни проблеми кара хората да свързват всичко с магията: "Често се чувствам не добре - изпитвам страх, тръпнат ми краката. Ходих на лекар за преглед на неврологичен кабинет, предписаха ми лекарства, но без резултат. Вероятно някой ми е направил магия" - из писмо на Н. Н., учителка, с. Писарево, обл. Ловешка.

Омагьосаният, според писмата, най-често е с разбито семейство: "Животът ми минава в непрекъснато лутане, грешки и несигурност. Отчаяна и уморена съм. Разведена, самотна и нещастна, започвам да се питам - прокълната ли съм, или имам някаква магия?" - С. Н., гр. Благоевград. "В дома ми е страшен ад. Аз се разведох, дъщерите ми се разведоха, а внуците не можем да ги отървем от болести" - М. Л., гр. Ямбол.

Рухването на здравето и благополучието в семейството имат логическо следствие в тоталната житейска криза. Потърпевшият се проваля навсякъде - професионално, социално, личностно: "Някаква магия има над мен. Всичко работи против мен. С каквото и да се захвана, всичко върви към провал." - Ц. К., 32-годишна, гр. Велико Търново. Според писмата, сякаш невидима сила разрушава всичко добро в живота - работа, пари, жилище, желание за живот (писма на Е. Л., 26-годишна, с. Самоводене, В. Търновско; С. Н.. Благоевград; три млади семейства Ф., 3. и С. от гр. Смолян).

Портретът на омагьосания не би бил пълен без щрихите, добавени към него от екстрасенсите, специалисти по откриване и разваляне на магии. Така нарича себе си В. Дойчев, според когото "белязаният от магии линее, боледува, става неадекватен, неработоспособен, започва преждевременно да старее и чака деня на своята смърт"[104]. Омагьосаният изглежда като блокирал мотор с тромави жестове (Донадела); оплакванията са от изтръпване, често изпотяване, главоболие, стягане на главата от обръч (Е. Илиев); безтегловност, слабост в коленете, "все едно в главата ви няма нищо, краката са ви от кашкавал, стъпвате върху памук" (Н. Стоева). Дискомфортът преминава в депресия и стига до непрекъснато желание за край на живота, за смърт[105].

За съвременната медицина подобни симптоми се свързват със заболявания като шизофрения, страхова невроза, мениерен синдром, атрофия на мускулите, склероза мултиплекс, ангина пекторис и др. А посветените в магията обясняват здравословните проблеми със запушване на енергийните канали, кислородна недостатъчност от прекъсната връзка с космоса или с разполагане на отрицателно поле над хипоталамуса[106]

Уврежданията в социалната валентност на личността - от интимния кръг на семейните отношения до широката обществена реализация - анкетираните обясняват със свойството на магията да поразява и най-близките на омагьосания. Често тя се пожелава и осъществява от съседи, роднини, колеги, приятели - причините са предимно битови, интимни (завист, ревност, спор за имот). Обобщавайки наблюденията, можем да кажем, че потърпевшите са от всички краища на България, предимно от градовете (според писмата). Повечето пострадали и причинители са жени. Има случаи, когато се твърди, че жертвата е загубила дори живота си от магия.

Възможни са различни рационални обяснения на феномена магия, въпреки ирационалните му характеристики. Поставен в условията на "религиозен вакуум", заливан от стихията на технокрацията, агресиран от информационно свръхизобилие, разтърсван от "шока на бъдещето", изживяваш, тотална криза, съвременният българин изпитва криза на доверието, липса на сигурност, разпадане на връзките и семейството, загуба на увереност в смисъла на живота. Ако на Запад с подобни оплаквания човек търси помощ от психоаналитици и терапевти, у нас тяхната роля изпълняват екстрасенсите. И те, и магията, са знак за жизнеността на паранормалното, което не е просто мода, а дан на времето, в което живеем. Свръхусложнената действителност, изобилието от значения, раждат трескава жажда за едно "работещо" обозначаване. Оттук съвпадението - магията е еднакво необходима както на неангажирания и непретенциозен ум на съвременника ни, така и на жаждата на интелектуалеца за онази единствена идея, теория или религия, която да опрости и направи приемлива действителността за него. Това обяснява и симбиозата между съвременна наука и окултна магия, която ние нарекохме модерна магия.

Стоящи между тоталното "омагьосване" и скептичното отрицание, бихме могли да кажем заедно с един от модерните магьосници, компютърния инженер Емил Илиев: "Магия има, тя не е само бабешка измислица. Просто не е толкова лесно да се пипне и да се измери и затова е въпрос на допускане дали я има или я няма... Но едно време са използвали магнитното поле, без да е измерено. И са го ползвали добре."'[107]

Ако не сме изчерпали въпросите зато, по какъв начин, каква точно, от кого и пр, магия се използва днес в България, то поне, надяваме се, показахме, че се използва доста, т. е. добре. Следователно - съществува.

Бележки

  1. Дж. Фрэзер. Золотая ветвь. М., 1980: Кл. Леви-Строс. Структурная антропология. М., 1983; С. Токарев. Типове магия. - В: АВС на етнологията. Т. 1. С.. 1991; М. Вебер. Социология на господството. Социология на религията. С., 1992: Дж. Алкок. Парапсихологията - наука или магия? С., 1986: Ж. Палу. Вещиците. С, 1991: А. Григоренко. Разноликая магия. М., 1987 и др.
  2. Папюс. Практическая магия. Санкт Петербург, 1992: С. Тухолка. Окултна енциклопедия. С., 1991: Ч. Ледбийтър. Астралният свят. Чакри. Кундалини. Прана. С., 1992: Е. Блаватска. Окултни изследвания. С., 1993: Е. Блаватска. Индийските магьосници от Сините планини. С., 1993; И. Рамачарака. Източният окултизъм. С., 1992 и др.
  3. У. Еко. Махалото на Фуко. С., 1992: У. Льогуин. Магьосникът от Землемория. С., 1981 и др.
  4. Вестниците "Психо плюс", "Феномен", "Свръхсетивното", "Вестник-книга", "Знахар" и др.: списанията "5 Ф", "Непознат свят", "Тайнство" и др.
  5. А. Гоев. Обредното лечение чрез баене в българската народна медицина. - В: Етнографски проблеми на народната духовна култура. С., 1989. 123-125: Ив. Г. Панчовски. Пантеонът на древните славяни и митологията им. С., 1993, 206-208: В. Бешевлиев. Религията на прабългарите. - Българска историческа библиотека, 1930, № 2, с. 47.
  6. Б. Ангелов. Съвременници на Паисий. С., 19 63, с. 69.
  7. Д. Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. - СбНУ, 28, 1914; Ц. Гинчев. Няколко думи за нашите народни баяния. Труд, Търново, 1889, № 1: П. Любенов. Баба Ега или сборник от разни вярвания. народни лекувания магии, баяния и обичаи в Кюстендилско. Търново, 1887; М. Арнаудов. Студии върху българските обреди и легенди. Т. 1. С., 1971: Хр. Вакарелски. Етнография на България. С., 1977: А. Гоев. Цит. съч.: Г Димкова. Поетика на българските баяния. - В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 15. фолклор. С., 1988: Ив. Тодорова. Баяния и магии. - В: Регионални проучвания на българския фолклор. Т. 1. От Тимок до Искър. С., 1989 и др.
  8. Български етимологичен речник. Т. 3. С., 1986, с. 602.
  9. Дж. Алкок. Цит. съч., с. 41.
  10. Пак там, с. 41 Подобен възглед за магията вж. у У. Еко. Махалото на Фуко, с. 162,217 и др.
  11. Т. Коев, Д. Киров. Кратка богословска енциклопедия. С.. 1993, с. 136.
  12. Библия. С., 1924. Деяния, гл. 8: 9-11: гл. 13: 6-11: гл. 19: 20. Вж, и Български библейски речник. Цариград, 1884, 282-283.
  13. М. Вебер. Цит. съч., с. 373. Понятието "харизма" при Вебер обозначава неординерните лични качества на маговете, пророните и др. за прибличане на последователи.
  14. М. Вебер. Цит. съч., с. 343.
  15. Е. Дюркем. Заключение към елементарните форми на религиозния живот. - В: Идеи в културологията. Т. 2. С., 1993, с. 372.
  16. Дж. Фрэзер. Цит. съч., с. 62.
  17. Т. Елуорти. Окото на дявола. С., 1991, с. 15.
  18. С. Токарев. Цит. съч, с. 232-233.
  19. Кл. Леви-Строс. Цит. съч., с. 163.
  20. Д. Маринов.Цит. съч., с. 181.
  21. С. Тухолка. Цит.съч..с. 73, 19.
  22. Папюс. Цит. съч., с. 15, 19.
  23. Е. Блаватска. Окултни изследвания, с. 43.
  24. Е. Парнов. Тронът на Луцифер. С., 1989, с. 292.
  25. К. Томов. Психотрониката - история, проблеми, перспективи. С., 1992, с. 140.
  26. Е. Закладний. Телепатия. С., 1993,44-45.
  27. По наблюдения на авторите от теренна фолклорна експедиция в с. Алино, Самоковско, юли 1993 г.
  28. М. Беновска-Събкова. НЛО, полтергайст, мистика и духовна криза. - Български фолклор, 1991, № 3, с. 61.
  29. Анкета с Емил Илиев, екстрасенс, р. 1956 г., компютърен инженер, зап. В. Димов, с. 19.
  30. Теренни наблюдения на авторите в селата Борово и Джурково, общ. Лъки: с. Алино, Самоковско - юли 1993г.
  31. Етнография на Македония. Т. 2. С., 1992, с. 237.
  32. Анкета със Силвана Христова, екстрасенс-ясновидеи., зап. В. Димов, с. 1.
  33. Анкета с Цветанка Христова, народен лечител. р. 1906 г., зап. Л. Пейчева и В. Димов.
  34. Анкета с Л. Станкова, астролог-номеролог, зап. В. Димов.
  35. Анкета с Йорданка Студенкова, екстрасенс, р. 1960, зап. В. Димов, с. 3,19.
  36. А. Руденко. Окултно въздействие. - Непознат свят, 1993. № 2, с. 14.
  37. Анкета с Й. Студенкова, с. 9, 10.
  38. Р. Йовчев. Магията - такава, каквато не я познаваме. - 5 ф, 1992. № 2, с. 25.
  39. Анкета с Е. Илиев, с. 9, 17.
  40. Анкета с Й. Студенкова, с. 11.
  41. Ив. Иванов.40 вида магии тровят българите.- Свръхсетивното, № 10, 14-27 юли 1993.
  42. Й. Перец. Квантовата магия. - Вестник-книга, № 13-14, 1993.
  43. Дж. Фрэзер. Цит. съч. Фрейзър дели магията на два основни Вида - хомеопатична и контагиозна.
  44. Ив. Тодорова. Цит. съч., с. 61.
  45. С. Токарев. Цит. съч, 226-235.
  46. Р. Йовчев. Цит. съч.. с. 24.
  47. Е. Парнов. Цит. съч., с. 107.
  48. Анкета с Й. Студенкова, с. 2. 5-7.
  49. Анкета с Е. Илиев, с. 9.
  50. В. Димов. Модерната магия. - Кой си ти? № 18,21-27 май 1993.
  51. Анкета с Екатерина Свиленова, елкстрасенс-контактьор. зап. Л. Пейчева, с. 1.
  52. Анкета с Е. Илиев, с. 1, 5. 6.
  53. Анкета с Й. Студенкова, с. 2. 5-7.
  54. Анкета с Ек. Свиленова, 1-8.
  55. Анкета с Цв. Христова, 3-8.
  56. Анкета със С. Христова, с. 1.
  57. Анкета с Нина Стоева, ясновидка, р. 1962 г., зап. В. Димов. с. 15.
  58. Анкета с Й. Студенкова.
  59. Анкета с Н. Стоева, с. 123.
  60. Папюс. Цит.съч., с. 99, 113.
  61. Е. Закладний. Цит.съч., с. 123.
  62. А. Гоев. Цит. съч., с. 129, 139; Ив. Тодорова. Цит. съч., с. 62.
  63. Д. Маринов. Цит. съч., с. 181.
  64. Анкета с Й. Студенкова, с. 9.
  65. Д. Маринов. Цит. съч., с. 181.
  66. Анкета с Джемиле Мустафова, ясновидка, р. 1942, зап. Л. Пейчева и В. Димов, 11-12. Вж, и анкетите с Ек. Свиленова (6-8). Цв. Христова (9-10). Л. Станкова (с. 5).
  67. Анкета с Л. Станкова, с. 4.
  68. Анкета с Й. Студенкова, с. 7.
  69. Ив. Тодорова. Цит. съч., с. 64.
  70. Цит. по Д. Добрев, Е. Добрева. Справочник на семиотичните термина, Шумен, 1993, с. 84.
  71. В. Кирилова. Магии се развалят с яйце и лимон.- Психо плюс, № 11, 17 май 1993.
  72. Анкета с Й. Студенкова. с. 17.
  73. Пак там, с. 20; Р. Йовчев. Цит. съч.,с. 23.
  74. Р Йовчев. Цит. съч., с. 23-24.
  75. Папюс. Цит. съч., с. 244. Говорейки за мястото на молитвата в подготовката на магическите операции, магьосникът теоретик и практик Папюс препоръчва магът да употребява не заучени молитви, а всеки път импровизирани изрази, за да се запазят гъвкавостта и жизнеността на смисъла.
  76. Д. Маринов.Цит.съч., с. 182.
  77. Пак там, с. 183.
  78. Р. Попов Светци близнаци в българския народен календар. С., 1991, с. 149.
  79. Ясновидката Донадела. - Вж. В. Кирилова. Цит. съч.
  80. Анкета с Л. Станкова. 12-13: анкета с Е. Илиев, с. 10.
  81. Папюс, Цит. съч., 490-494: Е. Парнов. Цит. съч., 108-120.
  82. Анкета с Е. Илиев, с. 2.
  83. Е. Закладний Цит. съч., 123-124.
  84. Р. Йовчев. Цит. съч., с. 26. 27. Вж, и В. Цоневски. В незримата природа. - Вестник-книга, № 21-22, 1993.
  85. Синонимите на мисловното магическо въздействие вж. при: И. Рамачарака. Цит. съч., 67-74; Е. Закладний. Цит. съч., 110-111: Е. Блаватска. Индийските магьосници... с. 119, 125, 157: Ал. Руденко. Цит. съч. с. 15: Ив. Делчев. Ще бъдем ли зомби? - 5 ф, 1992. №3, с. 6: В. Дойчев. Какво трябва да знаем за черната магия... и за енергийния вампиризъм - Вестник-книга, № 13-14, 1993. За понятието биополе вж. К. Томов. Цит. съч., 137-140.
  86. В. П. Казначеев,П. П. Гаряев.А. А. Васильев, А. А. Березин. Солитонно-голографический геном с Коллективно симметричным генетическим кодом. Новосибирск, 1990: Ю. М. Левинсон и др. Основы биоенергетической диагностики и лечения. М., 1991, с. 3.
  87. Е. Дюркем, Цит. съч.. с. 371.
  88. За оцеляването на човека от постиндустриалната цивилизация и свръхопростяването като средство за оцеляване вж. А. Тофлър. Шок от бъдещето. С., 1992, 242-244.
  89. Ж Палу. Вещиците, с. 8.
  90. Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. С., 1974, с. 331: Д. Маринов. Цит. съч., с. 215.
  91. Анкета с Е. Илиев.
  92. Наблюденията ни потвърждават мнението на Хр. Вакарелски, който твърди още, че явлението датира от края на XIX в. - Вж. Хр. Вакарелски. Етнография на България, с. 19. 
  93. Анкета с Н. Стоева, с. 17. 
  94. Пак там.
  95. Ч. Ледбийтър. Цит. съч.,82-83:С. Тухолка. Цит. съч.,83-84; Е. Закладний. Цит. съч., с. 124.
  96. Анкета с Е. Илиев, с. 11.
  97. А. Гоев. Цит. съч., с. 11.
  98. Анкета с Цв. Христова, с. 9.
  99. Анкета с Е. Илиев, с. 20; анкета с Н. Стоева, с. 17; Е. Закладний. Цит. съч., 40-47.
  100. Вл. Пашов. Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов. С.. 199 2, с. 10.
  101. Е. Блаватска. Индийските магьосници..., с. 146.
  102. Д. Маринов. Цит. съч.с. 182.
  103. Информатор Емил Ив. Сираков, р. 1926г., с. Джурково, общ. Лъки, записано от авторите през юли 1993г.
  104. В. Дойчев. Цит съч.
  105. Анкета с Е. Илиев, с. 5: анкета с Н. Стоева, с. 2.7: В. Кирилова, Цит. съч.
  106. Анкета с Е. Илиев, с. 2, 5: В. Дойчев. Цит. съч.
  107. Анкета с Е. Илиев, с. 8.
Last modified в
Оценете публикацията:
1

Коментари