Мед-и-център

    Понякога искаме чуждото. Мислим си, че ако успеем да го откраднем, ще го притежаваме Преди години моя приятелка имаше едно разкошно бижу, което всеки път гледах с нескрита завист, когато слагаше с повод или без. Така ми се искаше да го усетя около врата си, представях си с кои от дрехите ми ще си отива, местата, на които мога да отида с него, поводите, по които бих го сложила. Един ден разглеждах нещата й, взех бижуто и тя влезе в стаята. А аз се почувствах като хваната на местопрестъплението и първосигнално го пъхнах в джоба си. Приятелката ми нямаше да знае какви са мислите в главата ми, нито желанията ми към нейната вещ, но аз - гузна и притеснена - откраднах бижуто й. Със сигурност е имало моменти преди да си тръгна, в които можех да върна колието, да го подхвърля някъде из стаята, да го пусна в...

Любовта, влюбените, красотата... всичко това... без което не можем. Пак ще се напием, но повода е хубав :) И не гледайте скритата реклама в картината ... без това всички обичаме Кока Кола :)...

Надига се спор между мен и... мен. Кой аджеба ни е виновен на нас жените?Аз упорито защитавам голямото женско сърце, способността му да обича до мазохизъм и самоунищожение. Ние не можем да бъдем виновни, че сме обичали всеотдайно, а в замяна на това сме получили грозна лъжа и солидна доза разочарование. Мъжете са виновни - те не умеят да обичат някой друг повече от себе си - заявявам Аз! Обаче това няма да сломи Вярата ми, че си заслужава да изядеш няколко кисели или нагнили ябълки, за да можеш да оцениш невероятния вкус на класен сорт, когато го откриеш по чудо забравен на някоя сергия. Отстоявам моята си истина, че ще го срещна - него, мъжът с главно М. Той ще бъде всичко, за което съм мечтала, може би с малки забележки, които съм склонна да подмина. Само търсене и търпение се иска... и никакво отчаяние. Това не е наивност,...

„Бог е любов. Най-хубавото на любовта е, че никой не знае какво е тя и не може да я опише. Силата й е в нейната необяснимост“, казва поетът Евтим Евтимов, посветил на магическото чувство цялото си творчество. Кой друг да питам за това, какво е любовта, освен нейния истински жрец – Евтим Евтимов. Този, който смята себе си за осъден на любов. Този, който като дете на юга си има своите свещени закони – или вълнения, или покой и нищо средно. Този, който си признава, че не спира да търси срещи с любовта и ще води доживотна война за нея, защото само тя свързва земното с небесното и ще продължава да пише, пее и плаче сигурно и на оня свят за тази неземна сила. - Как се чувства “легендата на любовта”, както ви наричат г-н Евтимов? - Все така обичащ, но предпочита да не го възприемат като легенда, а като...

Да умееш да се усмихваш на непознатия минувач и да не запазиш за това спомен, освен този на удоволствието. Да умееш да обичаш... ♥ без да очакваш нещо в замяна. Нито внимание, нито голяма любов, дори и надеждата... да бъдеш обичан... Да умееш да даваш...да даваш... без да взимаш... Да не правиш нищо друго, освен да учиш ... да обичаш! Да обичаш без очаквания... Да обичаш във всичко... Да се научиш да се усмихваш само за жеста, без да искаш нещо. И да се научиш да живееш... ..и да продължаваш... Да умееш да чакаш насладата на пълното щастие, което Ви се дава може би по погрешка, когато не го чакате вече. Срещни го и му повярвай, за да надживееш страха от самотата. Вдълбал се като всички тези бръчки, които набраздяват огледалото. Да се научиш да се усмихваш... само за жеста, без да желаеш нещо... и да се научиш да живееш... и...