Мед-и-център

Всеки любител на виното си има някакви трайно предпочитани сортове, било каберне, мерло, мавруд, шардоне, сира, темпранийо или нещо друго. При пино ноар нещата стоят по малко по-различен начин. То често встрастява ценителите, а любовта към вината от този сорт понякога достига до почти религиозна отдаденост. Ако обект на страстта се окажат червените вина от Бургундия, това може да отвори незарастващи рани в семейния бюджет. Който е гледал филма "Отбивки" (Sideways, 2004, реж. Александър Пейн), вероятно си спомня, че за единия от героите имаше два вида червено вино - пино ноар и всички останали. В този сорт, според него, истинският ценител е в състояние постоянно да намира нови и нови простори за удивлние, удоволствие и интелектуални интерпретации, особено ако вече се е отегчил от мерла и кабернета. Пино ноар наистина заслужава това твърде разточително възхищение. Вината обикновено са със средно интензивен, прозирен цвят, но се случва да стоят и непрогледно...

  Удоволствието от хубавото вино е пълно, само когато то е добре съчетано с някакво ястие. Съчетаването е преди всичко въпрос на усет, поради което темата е практически неизчерпаема. Някои смятани за класически комбинации като "вино и сирене" или "рибата само с бяло вино" отдавна са подложени на критическа ревизия и преосмисляне. Преди десетина години се смяташе, че ястия от азиатските кухни не могат да се съчетават с вино, докато няколко амбициозни западни винени журналисти и сомелиета не се запретнаха да докажат, че това все пак е възможно. Виното е област, в която прекалено категоричните съждения се оказват не съвсем верни и точно заради това е интересно. Независимо от широката свобода за интерпретации, все пак има някои водещи принципи, на които се подчинява хармонията на вкусовете. Основно правило е да се съчетават или подобни, или контрастни вкусове. Друго правило е интензитетът на вкусовете, независимо дали са подобни или контрастни, да е...

  От десетина години Австрия се развива като една от най-интересните винени страни в света. Всякога жадната за нови и различни вкусове винолюбива публика вече добре познава най-типичните австрийски бели вина от сорта Грюнер велтлинер, както и местните ризлинги, които са по-различни (по-плодови и често с каменисти минерални нюанси) от немските и елзаските. По-увлечените ценители допълват вкусовия образ на страната и с впечатления от качествени и много интересни местни сортове като Цирфандлер, Ротгипфлер или Ротер велтлинер. Нека добавим, че името на областта Щирия вече трайно се свързва с някои от най-добрите вина от Совиньон блан и Шардоне в света. Прави впечатление също, че от няколко години страната предизвиква интерес и с качествени червени вина от местни сортове като Цвайгелт, Санкт Лаурент и Блауфренкиш. Коя е причината за това развитие? Като винарска страна Австрия има почти толкова стари традиции, колкото Франция или Италия. Началото на виноделието в тази част на Европа...

  Шампанското е специално вино, което неизменно съпътства пределни дати в живота на отделния човек, семейството или държавата. Лее се в чест на трудни политически или спортни победи, на сватби и задължително на Нова година. Може да се пие и без повод. Просто защото е приятно. Особено през лятото. Ако се приеме, че всяка историческа епоха си има свой възглед за виното, би могло да се твърди, че епохата на Просвещението е маркирала своето отделяне от Средновековието освен чрез науките, изкуствата и модерните социално-политически идеи и чрез още нещо - изобретяването на шампанското. Това необикновено вино е по особен начин заредено с рационалистичния дух на новото време, то повече от всички други вина носи в себе си просвещенската идея, че човекът може да се измъкне от клопката на природата, да й наложи свои правила и да я накара да му служи. Шампанското е вино с просвещенски профил. Историята му е...

  Колекционирането на вина е страст, която през последните години намира все повече последователи в България. За мнозина това може да изглежда странно, защото в миналото у нас не е имало традиция в тази област, а и българската винарска индустрия до началото на нашия век не е предлагала продукти, които да оправдават подобна страст. У нас под "колекционно" често се разбира някое старо, забравено вино. Отварянето на подобни прашасали бутилки най-често носи разочарование. Причината е, че не всяко вино е способно да издържи проверката на времето. Става дума за 15- 20 или поне 10 години. А и самата идея на стареенето е не просто да се съхрани виното, а да развие върхови качества в бутилката. През 80-те години някои български изби се ориентираха към т.нар. качествени вина с наименование за произход като "Старо червено от Оряховица", "Мавруд от Асеновград", "Мелнишко от Хърсово", "Мерло от Стамболово" и др., но тези вина...