Мед-и-център

Животът ни е вечна надпревара, прилича на ням филм, пуснат на бързи обороти. Тичаме да надминем времето, ослепени пропускаме малките неща - тревичката, поникнала между плочките, ръката на бедна старица, слънцето зад облака, песента, идваща от клоните на някое дърво, смехът на малко дете... Надбягваме ежедневието, по пътя се състезаваме със себе си – вечер прибираме уморените си тела в кутии от бетон, а от огледалото ни гледа чуждо лице. Опитвайки се да изпреварим мислите си, забравяме да се замислим за сивотата, която сме приютили в себе си, за егоизма, пропил в душите ни. Бързаме да изградим живота на мечтите си, а в бързината подминаваме топлата ръка на любовта, надеждата в две очи, а често и самите себе си. ...

След поредната катастрофа, душата ми лежи безпомощно на платформата на Пътна помощ. Отдавна спрях да звъня на 150. Знаят само да й слагат онзи студен дефибрилатор и да й пускат ток. „Връщаме я към живот” - казват ми. Разбрах, че нищо не разбират от души и се отказах да търся помощ от тях. Не от такъв ток се нуждае душицата ми. Онзи ток, който умее да я реанимира не се произвежда в електроцентрали и не тече по разни кабели и контакти. Той е толкова естествен и така непредвидим като гръм в полето, поразява те от раз и разтърсва цялото ти същество. В такъв миг, можеш да усетиш как се разделяш на плът и душа. Можеш да я видиш как стъпва леко, едва докосвайки земята, да я почувстваш жива, пулсираща, топла и дишаща. Като организъм. Разляла се е във всяка фибра и те кара да рисуваш усмихнати балони. Тогава разбираш, душата...

За онзи блясък в очите. За онзи трепет в гърдите. За онзи звук в ушите. За онзи. Той е всичко. За всеки миг, в който като го видя, чувам туп-туп. За всяка секунда, в която се преобръща сърчицето. За всеки ден, в който мислите ми препускат към него. За всеки недостижим връх. За всяко ново усещане. Усещане за него. Да обичаш моментите, в които мислиш за него. Да харесваш безумната си усмивка, когато го видиш. Да се чудиш на объркването си, когато мине покрай теб. Да знаеш, че него го има. Пред очите ти, в дните ти,  в мислите ти, във всяка мечта. Да бъде твоето вдъхновение. Да бъде твоята искра. Да бъде твоята глътка живот. Да бъде твоя нов ден. Да бъде твоя учебник. Да бъде твоя безкраен пети том. Да бъде твоята любов. Искам да се усещам блестяща, глуповато усмихната, некоординирано движеща се, подскачаща вътрешно, гореща съзнателно. Да...

Съвременните хора не могат да разберат любовта, понеже не могат да се разделят от старите схващания. Те мислят, че като обичаш един човек, трябва да го нахраниш, да го облечеш, да му дадеш легло и пр. Някой може да каже, че при любовта ще задоволиш нуждите на онзи, когото обичаш: ако е жаден, ще му дадеш вода; ако е беден, ще му дадеш условия; ако е невежа, ще му дадеш знание; ако е скръбен, ще го утешиш. Но ако той има всичко това, ако няма нужда от това? Това е само външната страна на любовта. Любовта дава нещо повече от това, което можеш да дадеш или направиш външно на човека. Любовта си има една, по-велика, по-дълбока вътрешна страна. При любовта има взаимна обмяна между душите, преливане на душите. За всеки човек е определено, кой да го обича. И всеки човек трябва да намери онзи, който го обича. Искате ли да...