Мед-и-център

      Веднъж, преди време, един Учител говорил пред събралото се множество от хора, а посланието му било толкова забележително, че всички се почувствали докоснати от думите му, изпълнени с любов. В тълпата имало един човек, който попил всяка дума от казаното от Учителя. Този човек бил много скромен и имал велико сърце. Думите на Учителя го докоснали до такава степен, че той поискал да го покани у дома си. Когато Учителят спрял да говори, мъжът си проправил път в тълпата, погледнал го в очите и му казал: “Зная, че сте зает и че всеки се нуждае от Вашето внимание. Зная, че разполагате със съвсем оскъдно време дори да ме изслушате, но сърцето ми е толкова отворено и така преизпълнено с любов, че ми се иска да Ви поканя у дома. Искам да приготвя най-доброто ядене за Вас. Не очаквам да приемете, но просто исках да знаете.”Учителят погледнал в...

      Имало едно време един майстор на сабя на име Шокен. В неговата къща, един огромен плъх вършел хиляди бели. Той тичал из нея дори посред бял ден. Един ден господарят на къщата затворил своя котарак в стаята, където се намирал плъха, за да може той да го хване. Но плъхът скочил на главата на котарака и го ухапал толкова жестоко, че той избягал, мяукайки силно. Тогава господарят на къщата намерил няколко съседски котарака, известни като много способни, и ги пуснал в стаята. Плъхът стоял притаен в един ъгъл и щом го наближавал някой котарак, той скачал върху него, захапвал го и го принуждавал да избяга. Плъхът изглеждал толкова страшен, че всички котараци се страхували да го атакуват. Силно разгневен, господарят започнал сам да преследва плъха, за да го убие. Но животното било толкова опитно, че убягвало всички негови удари и той не можел да го настигне. Докато...

    При един шаман дошъл ученик и помолил: - О, велики шамане, как мога веднага да променя съзнанието си? Шаманът плеснал с ръце и попитал: - Чу ли? - Да - отговорил ученика. - Когато ще можеш да чуеш пляскането с една ръка, тогава изведнъж ще промениш съзнанието си. - Това е невъзможно – извикал ученикът. - Не, възможно е – настоявал шаманът. - Не е възможно – упорствал ученикът и помолил – А ти, плесни с една ръка да видим какво ще се чуе. - Добре – смирено се съгласил шаманът. И плеснал с все сила главата му с една ръка. Ученикът веднага променил съзнанието си и получил сътресение на мозъка, защото шаманът имал черен пояс по карате до. Да се чуе плясъкът на една ръка може, но затова са необходими една ръка и една глупава глава.  ...

„Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат: -Да имаш малко дребни? – смънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка. - Нямам какво да ти дам– отвърнал непознатият. После попитал: -Какво е това, върху което седиш? - Нищо – отвърнал просякът. – Някаква стара кутия. Седя на нея, откакто се помня. -Поглеждал ли си някога вътре? – попитал непознатият. -Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо. -Я погледни– настоял непознатият. Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пълна със злато." От „Силата на настоящето" –Е. Толе    Много често търсим щастието извън нас. Мислим, че то зависи от хората, от добрата заплата или мястото, на което се намираме... Все търсим нещо и някой да е отговорен за живота ни, да ни донесе радост... Също толкова често го откриваме и си вярваме, че...

Ако искаме характерът на едно човешко същество да разкрие наистина изключителни качества, трябва да имаме щастието да наблюдаваме действията му години наред. Ако тези действия са лишени от егоизъм, ако идеята, която го направлява е чиста щедрост, ако е абсолютно сигурно, че никога не е търсил отплата, и още повече, ако е оставил видими следи на света, тогава несъмнено имаме работа с незабравим характер. Преди около четиридесет години тръгнах на дълга разходка през абсолютно непознати на туристите хълмове в онзи много стар район, където Алпите навлизат в Прованс.  Тази област граничи на югоизток със средното течение на Дюранс, между Систерон и Мирабо, на север с горното течение на Дром, от неговия извор, надолу до Ди, на запад с равнините на Комта Венесин и покрайнините на Мон Венту. Включва цялата северна част на областта Бас-Алп, южната част на Дром и малкия анклав Воклюз. Когато предприех дългата си разходка през този изоставен...