Мед-и-център

Луната, вместо улична лампа, осветява пътя ми към теб. Усещам ласките ти като вятъра, който косите ти разпилява. Дърветата се люлеят заедно с любовта ни и бурята не ги плаши щом са заедно. Това е нашият танц под звездите. Чакаш ме! Вървя към теб в мислите си. Ти си желанието ми за живот. Ти си смисълът на битието ми. Гласът ти ми носи успокоение, а усмивката ти мир. Душата ми те познава и търси в морето от изгубени души. Знам, че си там. Застанала под лунната сянка. Под вечното дърво, вечно чакаща ме ... в съня си ... ...

Не те интерсувам. Не наистина. Интересуват те гърдите ми, косата ми...Отвътре съм ти страшна. Твърде истинска. Отчайваща, ужасно състезателна. Отвътре съм ти пагубна. Аз мисля. И нямам нужда да ме защитаваш. Мисли добре преди да ме поискаш. Аз вече не умея да съм слаба. Аз мразя русокосост и преструвки. Аз мразя суети и преиграване. Не те интересувам. Не наистина. Отвъд гърдите ми дори не ме познаваш. ...

Защото те имам и те нямам защото те мисля защото нощта е с отворени очи защото нощта отминава и казвам любов защото пристигна да възвърнеш образа си... а си по-добра от всичките си образи защото си красива от краката до душата защото от душата си до мен простираш доброта защото сладко се скриваш в гордостта си малка и сладка сърце броня защото си моя защото не си моя защото те гледам и умирам и е по-лошо от смъртта да не те гледам любов да не те гледам защото съществуваш винаги някъде но си най-хубава където те искам защото кръв са устните ти и ти е студено трябва да те обичам любов трябва да те обичам въпреки че тази рана боли като две въпреки че те търся и не те намирам и въпреки че нощта отминава и аз те имам и те нямам. Марио Бенедети http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&;v=Y3WcnZeGRWY ...

...Не си измислен. Зная, че ТЕ ИМА. Все още със душата МИ се сливаш... Далечен си. Студено ми е. Зима е. А толкова приличам на ЩАСТЛИВА. Защо ли? И ЗА МЕН е непонятно. Така не свикнах с твоите причини... Във приказките няма път „ОБРАТНО”. И краят е вълшебен..И ще мине. Понякога се случваш В МОЙТЕ сънища. („Понякога” граничи с „Много често”)... Така превръщам миналото в бъдеще. Преструвам се, че адски МИ е лесно. Не си измислен. Зная, че ТЕ ИМА. (Дано е вярно. На това разчитам)... Щастлива съм. Какво като е зима. Светът е свят, защото ТЕ ОБИЧАМ. ...

Две очи и шепа синева- повече дори и не желая. Имам ли ги, мой ще е света, пътят ми ще догори в безкрая… А мечтите, ти ми ги дари- луди, невъзможни и красиви. Сбъдваха се, щом навън вали, в нощите, в които не заспивах… С тях долитах тихо в твоя сън и тогава свличах греховете, за да бъда тих, камбанен звън. И когато гоня ветровете, за да има пламък в две очи и криле, родили синевата в теб запалвам огън, да гори… И да бъда твоя със зората. ...