Мед-и-център

Нямат време съселяните му да разгадават душата ни на Пабоб, ни чия да е друга, и така набързо, лекомислено му бяха дали определението „луд”. Какъв и що е или пък какво му е, хич и не ги е еня. Обичат го и такъв. ***Още като малък, когато били много бедни, го питали какво готви майка му, а той отвръщал: “Пак боб”. По тия краища бобът бил основно ястие, лесно се гледал и ставал голям - с една шепа три къщи да нахраниш, пък момчето го обичало, та оттам му излязло и името. През годините той съвсем сдъвкал думите, дали от повтаряне или на шега та станало “па боб”, накрая съселяните го слели на “пабоб” и така му останало име за цял живот. ***Пред портата на Стана шашавия понамали крачка, но не влезе веднага. Загледа се в гърбовете на вървящите пред него, а най-вече се загледа в жената. Той към жените...

Когато започнах да о...бичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност". Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание". Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост". Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си". Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам...

Мариус Куркински Текст:Касиел Ноа Ашер списание Биограф декември 2011 Той няма пол. Той няма лице. Той няма възраст. Той е Сара Бернар,Медиум и Магнит,Ваксина видоизменила кръвта ни,Неподвижно море в най –силната буря...Дяволът в младенеца. Целият Мариус е едно огромно око – непосредствено от гръдният кош.Око на тайновидец,напрягащо се да стане око на очевидец. Има деца,които се раждат с готова душа.Те са вундеркинди в буквалният смисъл на думата.С будно усещане за съдбата т.е. за себе си..С прозрение за собствената си обреченост.Мариус е дошъл на този свят със знанието ,че нищо няма да остане у него,няма да притежава нищо освен себе си...и всички чувства,които ни е съдено да изпитваме някога са му подарени ,ей така като пламтяща факла изригваща в гърдите...Чувството не се нуждае от опит ,то всичко знае предварително и най-добре.Чувството е и предчувствие.Чувството няма работа в периферията на видимото,то е в центъра.То самото е център. И Мариус стана актьор...Представете си...

СВОБОДАТА Е ТОЧНО ТОЛКОВА ВСЕОБХВАТНА И УМОПОСТИГАЕМА, КОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЕЧНОСТТА.СВОБОДАТА Е КОЛКОТО ЖЕЛАНИЕ ,ТОЛКОВА И ВОЛЯ,КОЛКОТО ТВОРЧЕСТВО ,ТОЛКОВА И СИЛА,КОЛКОТО СТИХИЯ,ТОЛКОВА И ИЗТЪНЧЕНО ТВОРЕНИЕ.   СВОБОДАТА И ЧОВЕКЪТ СА НЕРАЗДЕЛИМИ,ЗАЩОТО БЕЗ ТЯХ НЯМА ФИЛОСОФИЯ.СВОБОДАТА ИЗРАЗЯВА ЧОВЕШКАТА НЕПРИМИРИМОСТ,ТЯ ОТЛИЧАВА ЧОВЕКА ОТ ДРУГИТЕ СЪЩЕСТВА .САМО ЧОВЕК МОЖЕ ДА ТЪРСИ И ОТКРИВА СМИСЪЛ В ЖИВОТА.ЧОВЕКЪТ Е СВОБОДА ,ЗАЩОТО Е АБСОЮТНО УЯЗВИМ,А СВОБОДАТА Е НЕГОВАТА КРЕХКА БРОНЯ.

Оглеждаме се, виждаме заобикалящата  ни действителност, осъзнаваме се като природни същества, живеем сред природата, част сме от нея, зависим от нея т.е не можем без нея и колкото повече я унищожаваме, толкова повече намалява нашия шанс  за живот.

Природата –основана на инстинкти и закони, ние-хората, нейния връх, защото притежаваме нещо повече от останалите живи същества - разум, чрез който имаме възможност да я мислим, да търсим и осъзнаваме нейния смисъл, нашето място  в нея, както и смисъла на собственото ни съществуване.