Мед-и-център

Безсмъртните дишат с петите Превод – Андрей Мандов (Тайдзицюан Център Ба Лин) Обикновените хора ходят без да се съсредоточават върху това, което правят. Мислите им витаят някъде далеч извън пределите на тялото, духът и енергията им са в безпорядък. Древна даоска поговорка гласи: “Извървиш ли сто крачки след хранене, ще доживееш до сто години.” Древните китайци сравняват краката с корените на дървото. И както на здравото дърво е нужна здрава и силна коренова система, така и краката, даващи опора на нашето тяло трябва да бъдат устойчиви и крепки. ”Истинският човек диша с петите, а обикновеният – с гърлото. Истинският човек живее, съобразявайки се с всичко съществуващо и никой не знае кога е отреден краят му. Истинският човек живее праведно и не се старае да угоди никому. Хората на драго сърце го избират за образец. Какво тогава може да се каже за Този, който стои в началото на всичко Съществуващо и с Когото свършва...

Лао Цзюн казва: От най-древни времена мъдреците са се стремили да вършат добро, дори и в най-незначителните дреболии. Не оставяли непоправена дори и най-малката грешка. Ако постъпваш по такъв начин, може да се каже че ти приемаш лекарство. Съществуват сто вида такива лекарства: 1.      Да спазваш ритуала в движението и покоя – това е лекарство. 2.      Податливост на тялото и доброта в сърцето  - това е лекарство. 3.      Широта на поведението и доброта в сърцето  - това е лекарство. 4.      Да спазваш мярка във всичко  - това е лекарство. 5.      Да откажеш изгодата, заради чувство за дълг  - това е лекарство. 6.      Да не взимаш повече, отколкото ти се полага  - това е лекарство. 7.      Да се стремиш към морална сила, отхвърляйки плътските съблазни  - това е лекарство. 8.      Да  избавиш от желания сърцето си  - това е лекарство. 9.      Въпреки неприязънта да проявяваш любов  - това е лекарство. 10.  Да се стремиш към разумно използване на всичко  - това...

Дао Дъ Дзин (Книга за Дао и Дъ) Истинският човек седи като мъртъв, движи се като вързан; не знае защо седи, не знае и защо не седи; не знае защо се движи, не знае и защо не се движи. Чувствата и външността му не се променят под погледите на тълпата; чувствата и външността му не се променят и при липса на погледите на тълпата. Той сам тръгва и сам се връща, сам влиза, сам излиза, и кой би могъл да му попречи? Животът се запазва не защото го ценят, здравето се подобрява не защото го пазят; губят живота без време не защото го презират, влошават си здравето не защото го пренебрегват. Затова оня, който цени живота, може би няма да живее; оня, който презира живота, може би няма да умре; оня, който пази здравето, може би няма да го подобри; оня, който пренебрегва здравето, може би няма да го влоши....

  Лао Дзъ е роден през 604 г. пр. Хр. в царство Чу. Първоначално е носил името Ли Ър, после - Ли Дан. Служил е като чиновник - пазител на архива и съветник на джоуския управник Пин Уан (770 - 720 г. пр. Хр.). Дълго време Лао Дзъ се опитвал да създаде сред хората образа на по-добър живот, но когато заради глупаво управление в царство Джоу настъпил упадък, мъдрецът оседлал бивол и потеглил на запад. Съобщава се, че пристигането на Лао Дзъ на пограничната застава Хангугуан било предшествано от появата на чудесни петцветни облаци. Стражът на заставата Ин Си бил умен и веднага разбрал какво предвещават тези облаци. И действително, скоро там се появил величествен старец, възседнал бивол. Стражът се поклонил доземи и, оказвайки дълбока почит, бил удостоен с кратък разговор. В странстванията си Лао Дзъ бил придружаван от слуга на име Сюй Дзя, който му служел в продължение на няколкостотин...

    Има една стара история за един знаменит равин в Европа, който един ден бил посетен от човек, дошъл с кораб от Ню Йорк, за да го види. Човекът, стигнал до мястото живеел великият равин, голям дом на улица в европейски град, и му посочили стаята на равина, която била на таванския етаж. Той влязъл и заварил учителя в стая с едно легло, един стол и малко книги. Човекът бил очаквал много повече. След поздравите, попитал: - Рави къде са вещите ви? Равинът отвърнал с въпрос: - Ами твоите къде са? Посетителят отговорил: - Но, рави, аз само минавам оттук. А учителят отговорил: - И аз също, и аз също. ...