Всеки преминава през трудни моменти. Така си мисля. Те и мен не са ме отминали. Но как да ги приемаме, преодоляваме и използваме в наша полза, това е въпросът на въпросите.
Борбата и вървенето напред не са нещо кратко и временно. Това е настройка за до края на живота ни и за вечността. Тогава и трудните моменти вече няма да изглеждат така както изглеждат обикновено.
Искаме –или поне аз искам- да продължаваме напред без “черните периоди“. Може би тези , които не са ги имали, няма да ме разберат. И блазе им., радвам се за тях. Тук не говоря за съвсем “реални“ проблеми. Говоря за такива които се появяват на психически душевно ниво, понякога от съвсем ясно определими причини, а понякога даже сякаш от нищото.... дали ще ме разберете, незнам. 

Черните периоди са толкова черни дотолкова доколкото ние ги виждаме така. Спомням си как имаше време в което бях студент в големия град, току що нов новеничък...никого не познаващ. Изживях страхотен шок от самотата и липсата на приятели. Естествено, че това се промени. Но споменът за болезнената самота, когато крачиш сам и гледаш как хората си вървят заедно, пият кафе заедно, шегуват се помежду си, изглеждат щастливи, а ти оставил всичко в твоя мъничък град си дошъл тук гол като пушка, беззащитен мъничък, уязвим...

По-късно подобни ситуации не ме впечетляваха, преодолях ги, но черния период не беше ме подминал. Това е само един пример.
С годините, с променения ми начин на живот и до голяма степен начин на мислене аз усещам , че съм станала доста чувствителна към душевната грубост на някои хора, към негативната енергия. Много ли се вманиячвам, незнам, но надали чак толкова, защото работя с много ама много хора, такава ми е работата и се чувствам чудесно от това. Но понякога, не успявам да “се предпазя“. 
Не винаги може да се предпазим от всичко. Затова трябва да сме подготвени с "предпазна бронежилетка". Дори и въображаема - помага. Опита го доказва. )Но истината, че това не е само до въображение, но и до опит и дисциплина.
и това е последния пресен пример за такава ужасна емоционална буря на упреци към себе си, страх и т.н която изпитах. Няма да се сърдя ако никой не ми отговори, на кой му се четат мелодраматични неразбираеми душевни отпадъци в днешно време. 

Никак не са неразбираеми. Самото им име "душевни отпадъци" показва, че те по един или друг начин трябва да се изхвърлят, а не да се таят и да тровят човека, който ги трупа в себе си.

Най-накрая си тръгнах и не спирах да мисля, че не трябваше да позволявам това, че се поддадох, че ужасно сгреших, че съм против всякакви гледания и това е лошо, не трябваше и т.н. 

А защо най-накрая? Като те хапе куче, дали трябва да го оставиш да те нахапе до смърт. Нормално е, че щом се почувстваш не добре от нечия компания, особено ако нищо не те принуждава е да станеш и да си тръгнеш. Не си длъжна никому да подхранваш енергийно , освен ако самата ти не го искаш. Като че си била направо хипнотизирана по начина по който змията хипнотизира зайчето. Внимавай, пази се от змиите. , ако си зайче.