Всеки има подозрението, че в интернет много се лъже. От лични впечатления за среща на живо след дълго чатене с "мечтата на живота" или разкази на приятели. Когато се оказва, че човекът няма почти нищо общо с профила си в мрежата. Вместо атрактивна естествена блондинка, първокурсничка в университет, се изтъпанва изрусена кака. Или кабриото на "перспективен мениджър" се оказва на ремонт, а той самият - много под заявения ръст от 180 см дори и с обувките си с ток.

И цялото това разочарование заради невъзможността да се ориентираме кое е истина и кое нейната противоположност. Но новите изследвания дават заявка, че скоро ще може да се състави наръчник за разпознаване на измамите.

"Човек не обича да си признава, че се е хванал на въдицата. Но и не може да разчита, че хитреците ще го посветят в начините си да печели доверието му. Затова пък ще е в състояние да ги идентифицира благодарение на някои характерни изрази и похвати, които използват", казва Каталина Тома, преподавател по комуникация в Уисконсинския университет в Медисън. Използвайки анализи на интернет профили в сайтове за запознанства, тя и колегата й от университета "Корнел" Джефри Хенкок са съставили списък на уликите, които издават измамниците.

Нещо като лингвистичен детектор на лъжата

За да стигнат до резултата, изследователите засичат декларираните в сайтове за свалки данни и безспорни действителни мерки като ръст, тегло и възраст. Сравняване на използваните изрази и думи показало, че колкото по-далече от реалността са твърденията, толкова по-малко вероятно е авторът им да е използвал местоимението за първо лице единствено число "аз".

Лъжците избягват тази форма, защото безадресното изразяване и множественото число им позволяват да се дистанцират при нужда от скалъпени твърдения. Много по-удобно е да използват за себе си уж креативни етикети, които може да се тълкуват по различни начини, казва проф. Тома.

Тя предлага и втори идентификационен признак дали от другата страна ни пробутват фалшиви характеристики. Тези хора обръщат в не-форма качества, които биха искали да си припишат, но реално не притежават. Организират така нещата, че вместо директната лъжа, че са забавни събеседници, например използват увъртяната формулировка, че не са скучни. Така, ако се стигне до обвинения в неистини, винаги могат да твърдят, че никога не са се обявявали за забавни, а просто са искали да кажат, че според тях самите не са отегчителни до смърт, а пък,"ако ти си разбрал друго, очевидно проблемът не е мой".

Изследването открива и друга зависимост - манипулаторите са по-склонни да използват пестеливи представяния. Специалистката по комуникация намира обяснението в стремежа на тази категория хора да внимават да не се оплетат в паяжината на собствените си измишльотини.

Колкото по-малко неверни неща от профила си трябва да помнят, толкова по-дълго ще останат неразкрити.

"Лъжите поставят ума и паметта на изпитание с нуждата да бъдат поддържани непрекъснато, а това е много натоварващо. Пестеливите данни, малкото думи означават и по-малко неистини, с които да се съобразяват в общуването", мотивират се учените.

Те подчертават, че онлайн запознанствата са вече много масови, но за разлика от традиционното общуване дават възможност на лъжеца да маневрира по-успешно. В прекия контакт всичко тече в реално време, докато за сайтовете човек има неограничен срок да създаде профил, може да пише и да редактира колкото пъти иска, преди да пусне "визитката" си.

Като използвахме допускането, че колкото по-измамно е описанието, толкова по-кратко е то, в него по изключение се среща местоимението "аз" и са характерни описания не какъв е, а какъв не е човекът, идентифицирахме правилно две трети от лъжците, обяснява за специализирания бюлетин на университета Каталина Тома.

За да не се изкривяват изводите, изследователите сравняват безспорни данни като действителния ръс, тегло и възраст на случайно подбрани извадки от 4 сайта за онлайн запознанства. Оказало се, че почти всички нещо са преиначили, въпреки че по-често ставало дума за леки отклонения. Масово прегрешението било заради килограмите. Жените "бъркали" средно с 4 пъти повече килограми от мъжете. Половината се отклонявали нагоре или надолу от ръста си в зависимост от пола. А всеки пети не посочвал истинските си години.

Тома и Ханкок помолили доброволци да разгледат същите извадки и да кажат дали вярват на твърденията в профилите. Както очаквахме, повечето хора се провалят в разпознаването на измамите, казват учените. Ориентирайки се само по интуиция или от личен опит, едва един от трима потребители е "хващал" лъжците в мрежата. Докато новият линвистичен детектор удвоил разкриването.

Мотивите за преиначаването в онлайн запознанствата са същите, както и при традиционните контакти, но има специфика в начините това да се направи и следователно са нужни нови, адекватни ориентири, казва Тома. Тя смята, че лингвистичните анализи може да послужат за създаването на вграден детектор на лъжата.

"Вероятно някой ден ще бъде пуснат софтуер, който ще предупреждава потребителите да не се предоверяват на "сладура", който ги е заинтригувал с профила си. Но това може да отнеме известно време." (24часа)

По-лесно се доверяваме по снимката

За разлика от първоначалните форми на интернет общуването, в които преобладваше текстът, социалните мрежи и напредъкът на технологиите позволяват на потребителите да представят себе си по множество начини. А с това повдигаг и въпросите кое е определящо за преценката за новия "познат" - написаното или снимката.

Учените Брендън ван дер Хайд, Джонатан д'Анджело и Ерин Шумахер - специалисти в областта на модерните канали за общуване, си поставят за цел да проучат влиянието на двете възприятия. Предишни проучвания са се фокусирали предимно върху текстовите самоописания и достоверността на кадрите - дали в профилите има истинска снимка на лицето, или тя е например от младите години на някой манекен или актьор.

Сега задачата била по-сложна. Тъй като екстровертите - отворените към света хора, са най-желаните за контакти в мрежата, изследователите предложили на американски студенти да преценят по различни "доказателства" - тестови профили и снимки, дали става дума за вглъбени предимно в собствените си преживявания и чувства хора, или за симпатяги, с които са готови да се запознаят.

Заради възникващи в процеса на проучването нови и нови съмнения опитът бил прецизиран с допълнителни условия няколко пъти.

Но в крайна сметка се оказало, че водеща роля играе снимката. Потенциалният приятел бил преценяван първо по визуалното си представяне. Изводите следвали както от излъчването, така и от позата и дали човекът се е снимал сам или в компания. Повече симпатия, естествено, печелели тези с ведри изражения и заобиколени от приятели или съмишленици в някаква кауза. Тогава хората били оценявани като приятни независимо от текстовия профил. Всъщност до описанията се прибягвало само като последен шанс, ако снимката буди подозрения за интровертност - например навъсен вид, прикрит поглед, скована поза, самотност, липса на каквито и да било косвени признаци човекът да има приятели. Колкото повече контакти имал даден профил, толкова по-атрактивен и желан бил от потенциални нови приятели. А като страничен резултат от опита станало ясно, че хората възприемат признаците на самовглъбеност като отблъскващи.

Според учените отрицателните черти имат много по-силен ефект при формиране на впечатлението, защото хората по презумпция очакват да видят положителни качества и неприятните впечатления добиват по-голяма тежест.

Резултатите от проучването показали, че когато текстът и снимката пораждат диаметрално противоположни впечатления, за по-достоверен ориентир се приемала снимката. Особено ако тя буди асоциации за отворен към света човек. Снимката се използвала като лакмус за лъжа, дали текстът казва истината или не. Ако снимката не съдържа негативни елементи като симптоми на интровертност например текстът бил приеман за чиста монета.

Само че... 1/3 от снимките в сайтовете за запознанства са манипулирани, показва пък проучване на Джефри Ханкок и Каталина Тома, които са работили с експерти по цифрова обработка на изображения. По-често били манипулирани женските образи. Това се обяснява с факта, че мъжете търсят младост и физическа привлекателност, а жените - стабилност и признаци на добър социален статус.

Кадрите често са "пипнати" със софтуер за корекции или са "артистични" версии дори в контражур.

Най-често се заличават пъпки или бръчки, изсветляват се тенът и зъбите, "оправя" се дори прическата - масово в резултат на това косата на дамите става дълга и силна като от реклама за шампоан. Мъжете пък правят опити за заличаване на плешивост.

Наред с фотошопа има и други начини човек да качи идеалната си снимка.

Често търсещите партньори в интернет прибягват до услугите на професионални фотографи, които използват специално осветление, за да изглеждат по-млади и по-слаби особено жените. Нежният пол освен това е много по-склонен да слага стари снимки от младостта си, показало проучването. Другият извод от него е, че подвеждащите снимки в профилите са по-чести от лъжливите текстове. Но пак манипулацията с думи няма граници, докато снимките може да се променят в определени граници - на първата среща обектът да бъде все пак разпознат. (24часа)

Психологът Лена Лалчева: Жените си крият годините, мъжът се изкарва по-успял

- Защо някои хора лъжат в профилите си?

- Обикновено хората използват интернет пространството като начин за изява, в който биха могли да преиначат истината и да не бъдат себе си. Виртуалното пространство е място, където можем да бъдем различни от истинското си аз, и то абсолютно анонимно, без страх от разобличаване. Това е и най-честата причина хората да лъжат в профилите си - онзи Аз, който те всъщност са, има недостатъци - в интернет можем да ги скрием, да променим Аз-а, да станем различни от онова, което сме, и съответно да сме по-харесвани. Хората лъжат в профилите си с цел да станат по-атрактивни за по-голяма част от аудиторията. Някои с недотам високо самочувствие лъжат с цел да привлекат повече интерес към себе си. При тях идеята е "веднъж да ме харесат, после ще видят, че всъщност съм добър човек, и ще харесат и истинското ми Аз". Но при всички случаи лъжата е с цел да скрием личностни черти, характеристики и поведения, които не харесваме самите ние или не се приемат добре от другия пол, затова и целта е да ги няма.

- За какво най-често преиначават жените и за какво мъжете?

- Както във всичко, има различия. Жените обикновено лъжат за възрастта си, която е вечнияг проблем при нежния пол, докато мъжете лъжат за професията си или за социалния си статус, което пък е болната тема при тях. Основните критерии, по които се оценява женският пол, са годините и външният вид, затова и обикновено лъжат именно за тези качества. Докато при мъжете самооценката се основава на статута в обществото и на професионалното развитие - достатъчно да обясни защо лъжат за тези две неща. Един мъж с ниска самооценка и несполучлив избор на професия в интернет пространството би могъл да се представи за различен и по-привлекателен, отколкото се намира той самият. Една жена, която се притеснява от годините си, би могла да ги скрие, разчитайки на факта, че на вид те не й личат, но като възраст биха могли да изплашат или да не се харесат на потенциалния партньор.

- Мрежата е световна, но в общуването има и национални особености. Посъветвайте българина как да "хваща" неистините с наш подател.

- Когато един профил е прекалено привлекателен и се доближава до съвършенството, обикновено не е реален. Хората често преувеличават положителното в профилите си и скриват отрицателното. На живо не биха могли да го направят толкова лесно, но във виртуалното пространство е повече от лесно.

Ако в описанието на профила има повече класически и готови стереотипни изрази, отколкото истинско споделяне и описание на човека, това би могло да ви наведе на мисълта, че профилът не е реален. Ако са използвани клишета и стандартни заучени фрази, това е знак, че човекът отсреща има няколко такива профила. Ако профилът няма снимка, това е знак, че човекът се крие по някаква причина, която невинаги е лъжа, но навежда на мисълта, че не иска да бъде разпознат. Ако снимката е обработена с програма за снимки и се доближава до перфектния външен вид, това е ясен сигнал, че човекът реално не изглежда по този начин и се опитва да привлече с вид, който не отговаря на истината.

ЛЮБОМИРА НИКОЛАЕВА

КОНТРА

Публикации за изводите на учените за трите критерия за лъжи в профила пораждат коментари, че това невинаги е така. Но и авторите на изследването не претендират за 100% - те твърдят, че уцелват в около две трети от случаите.

Най-често контракоментарите са, че човек може от скромност да не пише "аз" и да не се обявява за душа на компанията, а кратките представяния са възпитание да не досаждаш с бъбриви себеописания. Но често техните твърдения се оспорват от опарени от лъжци, които дават примери от опита си.