Материалите в блога са без претенции за авторство. Всеки може да сподели това

02
Авг

Прецесия

Публикувано от в в Мистика
  • Текст: Голям Малък
  • Прочитa: 373
  • Печат

Прецесия - това е промяна на наклона на оста (оттам и на равнината) на въртене на едно тяло. Всяко въртящо се твърдо тяло може да прецесира.

 

 

Земната ос прецесира - върти се под наклон около оста на еклиптиката в посока, обратна на посоката на движение на Земята около Слънцето, с период приблизително 25 800 години.
Прецесия на равноденствията [редактиране]
Р1 - настоящо положение на северния небесен полюс на фона на съзвездията
Р2 - положение на северния небесен полюс след известно време - изместване в резултат от прецесията
П - северен полюс на еклиптиката - намира се в Дракон (близо до главата на Дракона, α= 18h, δ= 66°33')
За 25 800 години Р описва кръг с радиус 23°27' около П.
1 - положение на пролетната равноденствената точка на фона на съзвездията сега
2 - положение на пролетната равноденствената точка след известно време.
Пролетната (и есенната, разбира се) равноденствена точка бавно се мести от изток на запад по еклиптиката с 50".26 годишно.
Следователно екваториалните координати на звездите α и δ не са постоянни с времето, а звездните карти остаряват.

Затова α и δ се дават за определена епоха - относно положението на за определена година, например за епоха 1950 или 2000 г.

Според астролозите изпреварващото равноденствието е явление, което е свързано с бавното въртене на земната ос (породено от гравитационните смущения на главните виновници - Луната и Слънцето) с периодичност около 26000 години около полюса на еклиптиката.

Благодарение на това, небесният екватор, който е наклонен към еклиптиката под ъгъл 23.5 градуса, се обръща в посока на денонощното движение на светилото, а точката на равноденствието се премества срещу видимото целогодишно движение на Слънцето по еклиптиката със скорост около 55" на година, изпреварвайки момента на равноденствието. По тази причина тропичната година е с повече от 20 мин. по-кратка от звездната.

Изчисляването на прецесията е много важен инструмент за историка, който му помага да разбере древните хора, чиято религия често е насочена към " небесните богове" и е основана на наблюдения на небосвода - това, което днес наричаме астрономически наблюдения с невъоръжено око.

Така се разбира, че древните хора са строили религиозни паметници и храмове, прилагайки геометричната астрономия за изразяване на астрономическа ориентация и други небесни явления чрез използване на символна архитектура.
По - нататък следва, че ако определена архитектурна особеност на даден паметник поражда предположения за ориентиране спрямо някаква звезда, с помощта на прецесионните изчисления е възможно да се определи периодът на създаване на паметника с много добра точност.

Също чрез "пресъздаване" на небосвода за дадена епоха можем да видим онова, което са съзирали древните строители и да разберем по - добре религиозното значение на наблюденията им чрез проекта и символиката на паметника.(Бовал, Р. "Загадката Орион").

 

Прецесия на земната ос и прецесия на равноденствията

Цялостната концепция за Голямата Година се базира на истински астрономически феномен. Земната ос не е фиксирана, неподвижна и включва леки колебания, които е прието да се наричат "нутация".

Вследствие на това колебание на земната ос полюсите начертават окръжност, и Северният полюс не винаги съвпада с една и съща неподвижна звезда или изобщо звезда. Понастоящем Поларис, или Полярната звезда, се вижда много близо до небесния Северен полюс, но преди около четири хиляди години неподвижната звезда Тубан от съзвездието Дракон е била най-близо, а в течение на останалите 12 хиляди години в най-голяма близост до полюса се вижда Вега от съзвездието Лира.

Небесните полюси са проекция на земните полюси върху небесното пространство. Близоста на дадена неподвижна звезда до полюсите зависи от нутацията на земната ос: понастоящем Поларис е северна Полярна звезда и няма звезди близо до Южния полюс. Окръжностите, начертани от земните и небесни полюси, са разположени върху еклиптичните полюси, Северният се проектира върху съзвездието Дракон, а Южният върху Дорадус.

Наред с този полярен феномен съществува и друг, екваториален, наречен "прецесия на равноденствията", за пръв път отбелязан от Хипарх (прибл. 190-125 г. пр. Хр.).
Равноденствията са повлияни от видимото движение на Слънцето над екватора (свързано с момента, когато земната ос пресича елипсата на орбитата) и това се случва, когато системата Земя-Слънце се намира в същата точка на своя цикъл. Затова изглежда, че всяка година Слънцето се намира на същата позиция съотнесено към звездното пространство. Въпреки това то постепенно променя позицията си, по 50.26" на година или приблизително с по 1° на всеки седем години. Хипарх, въз основа на собствени наблюдения и тези от последните 150 години, определя продължителността на тропическата или соларната година на 365.242 дни (съвременните изчисления определят средната й продължителност на 365.242199 дни; това са данните, представени в Encyclopaedia Britannica).

В качеството на референтна точка при определяне на прецесията обикновено се използва пролетното равноденствие, което се случва през месец март и се нарича "Точка на Овена" (AP, Aries Point); това е денят в календара, в който Слънцето прави ингрес в знака Овен. Тази точка не е случайно, произволно избрана и представлява една от двете точки, в които еклиптиката, видимата обиколка на Слънцето или равнината на земната обиколка около Слънцето пресича земния екватор. Точката на Овена маркира видимия път на Слънцето на север над екватора и неговата проекция, а точката на Везните (есенното равноденствие) бележи пътя на Слънцето на юг.

Условното тук е, че тази точка астрономически се приема за нула от гледна точка на Дясното издигане (definition for Right Ascension: 1. (astronomy) the angular distance eastward along the celestial equator from the vernal equinox to the intersection of the hour circle that passes through the body; expressed in hours and minutes and second; used with declination to specify positions on the celestial sphere; "one hour of right ascension equals fifteen degrees". 2. An arc of the celestial equator eastward from the vernal equinox).


Точката на Овена все пак не е фиксирана: през последните 2000 години след началото на християнската ера видимата позиция на Слънцето в момента на пролетното равноденствие е била в (проекция върху) съзвездието Овен; намира се на границата между Овен и Риби в началото на християнската ера и от тогава преминава през Риби и наближава Водолей (феноменът прецесия в контекста на Голямата Година, т.е. прецесия на равноденствията спрямо неподвижните звезди със смяна на полярните звезди, чийто пълен астрономически цикъл възлиза на около 26 000 години или, ако трябва да сме още по-точни, на 25,786 земни години).

За астрономите, за които съзвездията и Зодиакът са геоцентрична илюзия, този цикъл е просто един от многото и, дори ако трябва да се вземе под внимание, няма особена важност. За астролозите, за които съзвездията и, в частност, знаците на Зодиака имат важно значение и влияние, феноменът прецесия добива други измерения.

Поради наличието на прецесия понастоящем се използват два Зодиака, единият от които е свързан с позициите на по-важните неподвижни звезди, а другият се базира на земните сезони. Първият, наречен сидерален Зодиак (от латински: sidera - звезди), се използва в Индия и от астролозите, практикуващи jyotish, и се свързва предимно с неподвижните звезди, макар че зодиакалните съзвездия условно са разделени на по 30° всяко; вторият, най-широко използваният на Запад зодиак се нарича тропически (от гръцки: tropoi – повратни точки на Слънцето), където зодиакалните знаци са определени според позицията на Слънцето по време на равноденствия и слънцестоения, които полагат началото на четирите кардинални знака – Овен, Рак, Везни и Козирог. Разликата между тези два Зодиака е в ефекта вследствие на прецесията, така че тропически Овен понастоящем попада в сидерални Риби, а по време на лятното слънцестоене, когато Слънцето преминава в тропически Рак, според сидералния Зодиак то се намира в началото на съзвездието Близнаци.



Last modified в
Оценете публикацията:
0
Етикети: прецесия

Коментари