Мед-и-център

Любовта, влюбените, красотата... всичко това... без което не можем. Пак ще се напием, но повода е хубав :) И не гледайте скритата реклама в картината ... без това всички обичаме Кока Кола :)...

Нямат време съселяните му да разгадават душата ни на Пабоб, ни чия да е друга, и така набързо, лекомислено му бяха дали определението „луд”. Какъв и що е или пък какво му е, хич и не ги е еня. Обичат го и такъв. ***Още като малък, когато били много бедни, го питали какво готви майка му, а той отвръщал: “Пак боб”. По тия краища бобът бил основно ястие, лесно се гледал и ставал голям - с една шепа три къщи да нахраниш, пък момчето го обичало, та оттам му излязло и името. През годините той съвсем сдъвкал думите, дали от повтаряне или на шега та станало “па боб”, накрая съселяните го слели на “пабоб” и така му останало име за цял живот. ***Пред портата на Стана шашавия понамали крачка, но не влезе веднага. Загледа се в гърбовете на вървящите пред него, а най-вече се загледа в жената. Той към жените...

Всеки любител на виното си има някакви трайно предпочитани сортове, било каберне, мерло, мавруд, шардоне, сира, темпранийо или нещо друго. При пино ноар нещата стоят по малко по-различен начин. То често встрастява ценителите, а любовта към вината от този сорт понякога достига до почти религиозна отдаденост. Ако обект на страстта се окажат червените вина от Бургундия, това може да отвори незарастващи рани в семейния бюджет. Който е гледал филма "Отбивки" (Sideways, 2004, реж. Александър Пейн), вероятно си спомня, че за единия от героите имаше два вида червено вино - пино ноар и всички останали. В този сорт, според него, истинският ценител е в състояние постоянно да намира нови и нови простори за удивлние, удоволствие и интелектуални интерпретации, особено ако вече се е отегчил от мерла и кабернета. Пино ноар наистина заслужава това твърде разточително възхищение. Вината обикновено са със средно интензивен, прозирен цвят, но се случва да стоят и непрогледно...