Мед-и-център

  Сред погледи на влюбени мъже в нощта, от нея по-красива, със черна рокля, кадифе, очите на мъжете ме изпиват. Греховна нощ, аплауси и цветя, греховни устни канят ме пияни, Поръчват най-пенливите вина, най-милото за мене са продали.  Не искам да съм грешна тази нощ. Не искам нито миг да се преструвам. Към тебе аз ще хукна в полунощ, най-влюбените устни да целувам. ...

  Ако не съществуваше сексуалността нямаше да съществува нужда да обичаме. Без сексуалността никога няма да преживеем любов, така че, няма и да се научим на любов. Човечеството трябва да осъзнае, че всички социални проблеми произлизат от злоупотребата със сексуалността. Истинската любов е възможна само и единствено когато имаме абсолютна сексуална вярност. Днес трябва да отворим очите си и разберем, че злото започна със залоупотребата на първото човешко семейство не с друго, а със сексуалната любов. Ранните сексуални връзки Ранните сексуални връзки водят до сериозни последствия не само за Адам и Ева но и за младите днес. Това което те посяха в градината "свободния секс", днес светът го жъне... Не случайно и днес, тинейджърите са най-уязвими на влиянието на свободния секс, алкохола и наркотиците. Изследваниятоа показват, че младежите които са сексуално активни са към десет пъти по-податливи на самоубииства, наркотици и криминална дейност.  Как влияе девствената чистота върху здравето на поколенията? Нашите...

  Понякога сърцето просто спира. Заспива тихо в ми минор. Хармонията плачеща умира, погребана с фалшив акорд. Тогава не изгрява и зората, и ангелите онемяват в миг. Тогава никой никого не чака, и нищо не се ражда, даже вик. Понякога душата си отива. Невеста овдовяла без жених. Снагата и в чешмата и зазида, живота с най-коварния си стих. Тогава аз дочувам как във мене, акорд мажорен моли и крещи.  Задъхана затичвам се към тебе. Спаси ме и акорда изсвири...     ...

  Аз не зная дали те измислих. Или в нощ, като тази дойде. Ти изпълни копнеещи мисли със живот и ме взе на ръце. Аз не зная дали те целувах, но усещах дъхът ти по мен. Полудявах ли или сънувах, но се молех сънят да не спре. Аз не помня чертите ти даже, издълбани са в мойто сърце. Ти пулсираш във погледа влажен и ухаеш на малко момче. Аз не мога да спра да те мисля. И косата ми плаче за теб. Сутринта идва с твоята мисъл, с твоя поглед и с твойте ръце. ...

  Излъжи ме, че не си обичал друга повече от мен, как единствено със мене си осъмвал пред узряващ ден. Аз ще помълча, ще помечтая, няма да ти кажа: "Всичко знам!". Ще преглътна мъжки и на края ще си тръгна тихо, без лъжа. Излъжи за устните, как жаден, само мойте нежно ти си пил. Нейните, на другите, че си...Излъжи ме! Знам! Лъжи ме пак и пий! Аз ще помълча и в този час. И отново тайно ще мечтая, че си бил със мене само. Ти и аз! Излъжи ме, че усещам краят... ...

"Абе, Мишок, ти знаеш ли че имаш страшни очи?"   Чаровен си. О, Боже и неповторим! Потаен, умен, манипулативен. Умееш да играеш, виж го ти. Играта си я бива! Убеди ме.   Начетен си. И мъркаш мъдро, с нежен глас. Мишоците подскачат покрай тебе. Победата над мишия капан, дали наслада ще ти донесе овреме.   Подсмихваш се. Ти лиги точиш, те танцуват. Специални са за теб, каква печал. Една през друга мишките лудуват, и мислят си, че ги обича котка. Жал!   Омръзна ти?! Нима?! Туш биеш и на края, опашките им връзваш със конче, навиваш на пръста си ловко пая и ги излапваш милите по две. ...

  Не ме карай да те обичам... От стари обичания си строших врата. С фрактура, във шини и бинтове, едва си спасих любовта.  Инжектирах си ваксина, да ме пази, да не ме застига поглед заразен. Висока треска да не ме полази, дори си пия витамините през ден. Страх ме е да те обичам... Ще се доближиш, ще кихнеш смутен. Ще ме целунеш нежно и ето- твоят щам ще влезе във мен. Ще те заобичам до лудост, неистово, душата си за теб ще предам, очите ще са слепи пак за истини, сърцето ще гори във трескав плам. Не искай от мен да те обичам... Ако и тази обич ми строши врата, ако болката пак ме препъне... Ами кървящите ми колена?! Тази обич е болест коварна! Знам! Като грипът през зимен сезон. Щом подухне си мислиш, че ласка е, но те сваля за миг на легло. Аз съм вече голямо момиче, слагам...

  Потопи се целият в очите им, нека бъдат те за теб пристанища, във които ще удавяш мъката,  но ще носиш по голяма-тяхната. Виж Луната пълна с обещания. Ще те приютят, ще те омаят. В чужди стихове ще се промъкнат, с чужди думи ще те приласкаят. Със наздравици за лудост и за вихри, с клетви за деца, за дом, за Бога, за звезди угаснали и ритми, в отчаянието си крещят да бъдат твои. Да възкръснат ялови недрата им, и изгубените им любови. На тепсия дават мръкналата зората си и на миналото празните утроби. С кървави уста плътта ти пият, късат я до болка наранена, озверели вените прегризват. Стигат до сърцето! Бий тревога! ...

Женската сексуалност е по-сложна от мъжката - и физиологически, и психологически. Ето защо дамите се нуждаят от повечко обгрижване, живот, за да се насладят пълноценно на интимните изживявания.  Сексът за жената е не само телесно усещане, но и душевен екстаз. Ето защо е нужно двойката да синхронизира емоциите си и „топографията на тялото“. Има някои лесни стъпки, които ще ви помогнат да превърнете нежностите в леглото в полет до висините на седмото небе. Ароматите. Група неврофизиолози от САЩ са открили, че лавандулата, розата,  мирисът на щрудел, хвойната и дъхът на сандалово дърво довеждат мъжете до по-силна и продължителна ерекция.Психоаналитиците твърдят, че тези миризми предизвикват в мъжкото съзнание асоциации със сила и защитеност, което кара представителите на силния пол да се чувстват по-спокойни и уверени в леглото. Ароматът на цветя, топъл хляб и прясно изпечени курабийки, полирани мебели и току-що изгладено спално бельо пък подсилват женската чувственост. Установено е и друго – естественият мирис на...

  Сексът е една от деветте причини за прераждането… Останалите осем не са важни.Хенри Милър Любовта е отговора, но докато го чакате, сексът повдига някои доста интересни въпроси.Уди Алън Трагедия е, когато сексът е в главата ти, а не по-надолу, където би трябвало да бъде.Д. Лоурънс Любовният ми живот е ужасен. Последния път когато бях в жена, беше когато посетих статуята на свободата.Уди Алън Господ ни е дал пенис и мозък, но кръв достатъчна, за да управляваме само едно от тях в даден момент.Били Кристъл Жените се нуждаят от повод, за да правят секс – мъжете от място. Били Кристъл Нимфоманка е жена с отношение към секса, както на средностатистическия мъж. Мигнън МакЛафлин „Секс“ не е отговорът. „Секс“ е въпросът. Отговорът е „Да“. Суами Екс Привлекателността на секса е петдесет процента – каквото имаш и петдесет процента – каквото хората мислят, че имаш. София Лорен Аз съм практикуващ хетеросексуален, но...

  Ако някога нощем при тебе се върна, уморена и бледа и да вляза се втурна, не гони ме, пусни ме за малко да седна, ще си тръгна и повече никога няма да зърна очите, които ме гледаха страстно и устните дето целуваха бясно. Ако някога денем в умът ти се втурна, не гони ме, пусни ме да остана безмълвна да те стопля така, както в нашето време, дето никой не можеше от теб да ме вземе, дето грабехме смело любов с пълни шепи и се любехме тайно по-кози пътеки. Ако някога паднеш уморен и безсилен и усетиш се ничий и до смърт необичан. Викай моето име, изкрещи го безгласно, викай с рев,  безнадежно, откачено и бясно. Вярвай, аз ще те чуя, звън камбанен ще бия, ще дотичам при тебе, както в нашето време, дето грабехме смело любов с пълни шепи            ....и се любехме тайно...

  Тази стара година си отива самотна. Съжалявам, обичам я, дано ми прости. С куп надежди обличам узрели мечтите си и към Новата с трепет отправям очи. Тя пристига с наздравица и до дъно греховна, като млада, разголена, светла жена. Разпиляла косите си, тъй пенлива и волна с обещания хиляди, със шампанско, с заря. И усещам във въздуха светлина, обаяние, ще бера чудеса триста шейсет и пет дни. Всяка клетка във мен я очаква с признание. Нова Годино, ела, влез при мен и Бъди! ...

Д-р Руслан Терзийски - психиатър Защо ни е необходим на всяка цена друг човек, за да се чувстваме щастливи и защо е необходимо да търсим винаги щастието си навън, извън самите нас? Не ни ли поставя това винаги в зависимост от нещо и от някого? Защо се плашим от това да останем със себе си? Толкова ли е стряскащо да си бъдем самодостатъчни? Винаги ли е толкова лошо да бъдем нарцистични и лоши думи ли са егоцентризма и егоизма?  Та нали всички знаем до болка старото клише, за да задържиш някого трябва да му дадеш свобода и въпреки това правим обратното в жалък опит да си докажем, че "не сме сами", и че "имаме до себе си човек". Това не е ли доброволен затвор в който се поставяме, а надзирателите, от които се оплакваме сме си самите ние?  Защо искаме да променим човека до себе си " за да ни...

  Любов, подай ръка и ме хвани. Със тебе разговаряме без думи. В мълчанието ти откриваш мен, съзвучие се ражда помежду ни. Светът студен е, затвори очи. За нас тук пеят ангели безгласни. Любов, завинаги при мене остани, в най-тихото си с теб намирам щастие. ...

  Няма да се науча на необичане. Мен любовта ме роди. Моите родители са се вричали, докато смъртта ги раздели. Няма да се науча на недолюбване. В очите ми има море. В гърдите ми бият жадувани, все още безброй брегове. Няма да се науча на неусмихване.  Прегърнала целия свят, през него щастлива съм хукнала и няма да гледам назад. ...

  Заспивай, аз ще дойда късно, в завивките ти хладни, през нощта и тайно ще се мушна и със устни, ще те целуна, за добре дошла. Заспивай, само ще те гушна и тихичко до теб ще поседя. Ще ти разказват влюбените мои пръсти, и няма да те пуснат сутринта. Защото нощ, вълшебна, като тази, не давам на денят да я отвей. И нека Бог със тебе да ни пази, в такава нощ, сърцето мое пей. ...

    Тази моя любов, полудяла, немръкнала, във сърцето пожари и клади тъче. И усещам ръцете ти овдовели, изсъхнали, как за дъх животворен протягат се те.   Тази моя любов, полудяла, немръкнала, е съблечена, истинска, гола с дъх мед. Извървяла луни и за обич пресъхнала, преживяла вината си и е вече пред теб.   Тази моя любов, полудяла, немръкнала, съдбоносна, решена със вик да прости. С неузрялата ръж, сто жениха завърнала, твоите мъжки копнежи дошла да взриви. ...

  И колкото и обич да ти нося,  събрана с нежност в двете ми ръце. Усещам, че не мога да се боря  с разбито ти, сгърчено сърце. Захлопнал си вратата му, пред прага седя и чакам, просеща любов. Отвътре чувам стон от болка стара над мен-небе, пробито с тъжен зов.                                            Безсмислено е и е непростимо, дали да я захвърля обичта... Целувам я, погалвам я ревниво, отварям шепи,  Боже-отлетя. И ето-нямам нищо, само спомен. Дори плачът ти вече ми е чужд. Студен е тротоарът, зимна нощ е... Пред кой ли праг ще спра във този студ... ...

  Никой не ми е длъжен, най-малко ти. Не ми се говори, просто ми се мълчи. Дръпни се на ляво или на дясно-не знам. Закриваш прозореца, отмести се от там. Знаеш ли, да вземеш да си вървиш. Не се притеснявай, не дей да скърбиш. Хич не си и помисляй, че ще роня сълзи. Тръгвай, не ме разпитвай, мене ми се мълчи. Беше време, когато вън звъняха звезди, аз сияех и слънцето можеше да се натъжи,  но сега е различно, остави ме сама, толкова безразлично, преболяло, съдба! Да, момичето лудо, с мокри боси крака, подарило ти чудо, си отива сега. Не тъжи ни минутка, нямаш капка вина, тя ти даде щастлива без цена любовта. Пък каквото-такова, взел си или не взел, лятото си отива, есен си ми довел. С моето ято безгрижно ще отлитам на юг, и дано там да стопля аз сърцето на друг. Преди път само искам просто да помълча....

  Цялата къща утихна и се унесе в сладък сън. Първият етаж с кухнята, трапезарията и хола останаха сам-самички с нежната светлина на коледните лампички по елхата и оставената по традиция трапеза, а втория все още шумолеше от малките крачета под пухените завивки на креватите. Часовникът кротко цъкаше на стената и отброяваше четиридесет и пет минути след полунощ. След още десетина минути вече всичко потъна в прегръдката на святата нощ. Къщата сякаш затвори очи, когато се спуснаха кепенците на прозорците и бавно си отдъхна, докато изпущаше бяло-сиви къдели от комина. Снегът тихо заваля, за да дооформи мекият кожух на всички дървета по двора. И да се зачуди човек от къде идеше този сняг, като небето бе така ясно, мастилено-синьо, спокойно и някак безкрайно кристално и дълбоко. Луната весело галеше зимната постеля, а тя на свой ред отвръщаше с красиви сребърни отблясъци. Звездите се усмихваха смирено и следяха дали всяка снежинка си пада...

   През светата нощ, когато във Витлеем се родил Спасителя, зашавали, зашумели и затрепкали всички дърветата. Те искали да Го видят и да Го поздравят. Но само стройната палма, маслиновото дърво и скромната елха могли да направят това. Радостният трепет на техните клонки и листа ставал все по-шумлив и накрая се превърнал в думи:- Да идем да се поклоним на Младенеца – рекла палмата на маслината, и да му поднесем нашите дарове!- Вземете ме и мене с вас! – примолила се елхата.Палмата и маслината я погледнали надменно и й се присмели:- Бре, я се погледни на какво приличаш. Листата ти са остри като игли, а смолата ти мирише!Елхата млъкнала попарена, но погледнала още веднъж към светлина, която сияела около лежащия в яслите Младенец.Палмата се приближила до яслите и положила пред тях най-хубавия лист от своя връх.- Ето ти ветрило, прекрасний Младенецо, с което да се разхлаждаш в горещините – казала...

    Обичам семейството си, живота си и себе си такива каквито са! Благодаря за голямото си сърце, в което има място за още много любов. Желая да споделям с всички около мен щастието от вдъхновението на живота и приветствам всичкото здраве, разбирателство, взаимност, съпричастност, разбиране, хармония, мир, любов и щастие, да присъстват в моя живот в изобилие. Желая да споделям всички тези богатства с хората, които обичам, а те са всички, които ме заобикалят и срещам, защото са моите огледални образи. Казвам им с искрена и чиста любов: „Аз ти принадлежа. Аз съм ти и ти си аз!“. Желая търпението да бъде мой верен спътник, както до сега, за да оценявам значимостта на малките неща. Желая да продължавам се справям с всички трудности и предизвикателства с лекота, разбиране и осъзнаване, за да вървя напред без да спирам. Сърцето ми е отворено, любящо, страстта за истински живот, себеотдаване и споделяне...

  Можеш да претърсиш цялата Вселена, за да откриеш някой, който заслужава любовта и обичта ти повече от самия теб – и няма да го откриеш. Ти, повече от всеки други, заслужаваш собствената си любов.    — Буда     Любовта – без да я делим на човешка и нечовешка (тоест Любов с много главни букви), защото такова деление едва ли съществува извън нашите умове. Хората обикновено свързват любовта с конкретни хора, животни, растения, предмети, дейности… “Обичам Х, той ми носи щастие, щастието ми зависи от него, от неговата любов към мен”. Така ли е всъщност? С всеки изминат ден все повече се убеждавам, че хората, които обичаме, са само наши отражения – подобното привлича подобно и открива подобието си в околния свят. А другият човек е само повод за изява на любовта, която носим в себе си – не той предизвиква любов в нас, а само събужда любовта ни към нас самите – към себе...

… любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправдата не се радва, а се радва на истината; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада…./БИБЛИЯ, НОВИЯ ЗАВЕТ: 1-во Коринтяни 13 глава/   Това е историята на един мъж и една по-възрастна от него жена, които избягали, за да живеят заедно в мир и да се обичат за повече от половин век. Седемдесет годишният китаец, който направил 6000 стъпала в планината за своята 80 годишна съпруга, почина в пещерата, която беше дом за тази двойка над 50 години. Преди 50 години Liu Guojiang - 19 годишно момче, се влюбил в 29 годишната овдовяла майка Xu Chaoqin.. Както в историята за Ромео и Жулиета на Шекспир, приятелите и родителите им осъдили връзката им поради възрастовата разлика...

Любовта е нещо много рядко. Да срещнеш един човек в неговия център значи да преминеш през революция, защото ако искаш да срещнеш човека в неговия център, ще трябва да позволиш на този човек да достигне и до твоя център. Ще трябва да станеш уязвим, напълно уязвим, отворен. Това е рисковано. Да позволиш на някой да достигне твоя център е рисковано, опасно, защото никога не знаеш какво ще ти направи този човек. А веднъж щом всичките ти тайни станат известни, веднъж щом твоята скритост се открие, веднъж щом се откриеш напълно, никога не знаеш какво ще направи другият човек. Има страх. Ето защо ние никога не се отваряме. Така че първото нещо, което трябва да се разбере, е, че не трябва да смяташ запознанството за любов. Можеш да се любиш, можеш да си сексуално свързан, но сексът също е периферен. Докато центровете не се срещнат, сексът е просто среща на две тела....

Държах страните на лицето ти преди секунди- погледни ги, още има отпечатаци по дланите ми там. Крещях в лицето ти, че искам да си тръгнеш. Погледни в краката ми- тази кръв е от душата ми. Когато те прегръщах, толкова силно исках да те потопя в себе си- да потънеш още повече в любовта ми. Затова толкова пъти прекършвах прегръдките. Когато те гледам в очите- стотици водопади се стичат по гръдната ми кост. Защо не мога да те докосна  без да изгоря кожата ти? Защо почвам да бягам преди да те стигна? Защо ти се усмихвам, когато искам да плача? Защо не  говоря, а толкова много искам да кажа? Защо няма нещо по-красиво от теб? Защо се разпилявам, когато се влюбя? Защо се пръска сърцето ми и се изпарява от слънцето душата ми? **************** Защо боли? Защо точно ти? **************** Какво да направя без да те уплаши пожара и наводнението в...

Любовта на мъжете понякога е странна, доста странна. Тъкмо си мислиш, че отношенията ви са стигнали донякъде и се отпускаш спокойно на дивана, когато изневиделица нещата се обръщат на 180 градуса и ти отново заставаш на тръни. Не се заблуждавайте, мъжете също не бъркат секса с любовта, просто за тях любовта е нещо друго. Всъщност истината е, че трудно намират думите, малко непохватни са и точно заради това рядко говорят за любов. А иначе прекрасно я усещат и могат да обичат истински по техен си особен начин. Защото мъжете се различават по начина, по който изразяват обичта си. Мъжете жертви Силно казано, но това е истината – такива мъже правят всичко за една жена, както става по романите и филмите, могат да дадат живота си за нея. Могат да извършат толкова безразсъдства в името на любимата и то съвсем безкористно. Истината обаче е жестока. Отначало жените са много поласкани от...