Мед-и-център

      Веднъж, преди време, един Учител говорил пред събралото се множество от хора, а посланието му било толкова забележително, че всички се почувствали докоснати от думите му, изпълнени с любов. В тълпата имало един човек, който попил всяка дума от казаното от Учителя. Този човек бил много скромен и имал велико сърце. Думите на Учителя го докоснали до такава степен, че той поискал да го покани у дома си. Когато Учителят спрял да говори, мъжът си проправил път в тълпата, погледнал го в очите и му казал: “Зная, че сте зает и че всеки се нуждае от Вашето внимание. Зная, че разполагате със съвсем оскъдно време дори да ме изслушате, но сърцето ми е толкова отворено и така преизпълнено с любов, че ми се иска да Ви поканя у дома. Искам да приготвя най-доброто ядене за Вас. Не очаквам да приемете, но просто исках да знаете.”Учителят погледнал в...

      Имало едно време един майстор на сабя на име Шокен. В неговата къща, един огромен плъх вършел хиляди бели. Той тичал из нея дори посред бял ден. Един ден господарят на къщата затворил своя котарак в стаята, където се намирал плъха, за да може той да го хване. Но плъхът скочил на главата на котарака и го ухапал толкова жестоко, че той избягал, мяукайки силно. Тогава господарят на къщата намерил няколко съседски котарака, известни като много способни, и ги пуснал в стаята. Плъхът стоял притаен в един ъгъл и щом го наближавал някой котарак, той скачал върху него, захапвал го и го принуждавал да избяга. Плъхът изглеждал толкова страшен, че всички котараци се страхували да го атакуват. Силно разгневен, господарят започнал сам да преследва плъха, за да го убие. Но животното било толкова опитно, че убягвало всички негови удари и той не можел да го настигне. Докато...

Ако искаме характерът на едно човешко същество да разкрие наистина изключителни качества, трябва да имаме щастието да наблюдаваме действията му години наред. Ако тези действия са лишени от егоизъм, ако идеята, която го направлява е чиста щедрост, ако е абсолютно сигурно, че никога не е търсил отплата, и още повече, ако е оставил видими следи на света, тогава несъмнено имаме работа с незабравим характер. Преди около четиридесет години тръгнах на дълга разходка през абсолютно непознати на туристите хълмове в онзи много стар район, където Алпите навлизат в Прованс.  Тази област граничи на югоизток със средното течение на Дюранс, между Систерон и Мирабо, на север с горното течение на Дром, от неговия извор, надолу до Ди, на запад с равнините на Комта Венесин и покрайнините на Мон Венту. Включва цялата северна част на областта Бас-Алп, южната част на Дром и малкия анклав Воклюз. Когато предприех дългата си разходка през този изоставен...

Живяла някога възрастна дама, която плачела през цялото време. Едната и дъщеря била омъжена за търговец на чадъри, а другата- за търговец на юфка. Когато било слънчево, старата дама се тревожела:"Никой не си купува чадър в слънчев ден. Съпругът на дъщеря ми ще се разори и семейството им ще живее в нищета."И започвала да плаче. Когато валял дъжд тя отново се тревожела:"Юфката трябва да съхне на слънце. Съпругът на дъщеря ми ще се разори и семейството им ще живее в нищета." И отново започвала да плаче. По тия две причини тя била нещастна през цялото време и винаги плачела. Никой не можел да я успокои. Съседите и я нарекли "Плачещата дама". Един ден срещнала странстващ монах. Той поискал да разбере защо тя се чувства толкова нещастна. Старата дама му разказала за скърбите си. Тогава монахът се усмихнал и казал: -Няма за какво повече да се тревожите! Просто трябва да промените...

Малко момче попитало майка си:- „Защо плачеш"-„ Защото съм жена", отговорила му тя.-„Не разбирам", казал той.Неговата майка само го прегърнала и казала-„ И никога няма да разбереш"По-късно малкото момче попитало баща си:-„ Защо мама сякаш плаче без причина"- „Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му. Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Най-накрая попитал Господ:-„Господи, защо жените плачат толкова лесно.Господ отговорил:-„ Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й...

  Преди време наех Джон, който беше дърводелец, да ми помогне да реставрираме стара ферма. Първият ден беше ужасно проблемен: електрическата му отвертка се счупи, трионът спря да работи и за капак на всичко в края на деня пикапът му отказваше да запали. Докато го откарвах до дома му той седеше мълчаливо. Когато пристигнахме Джон ме покани да се запозная с неговото семейство. Докато прекосявахме градината той спря до едно младо дърво и докосна клоните му с двете си ръце. Когато отворихме вратата с Джон се случи пълна промяна. Неговото намръщено лице изчезна и се замени с усмивка, прегърна двете си деца и даде целувка на жена си. След вечеря, докато ме изпращаше, ние отново минахме покрай дървото и аз не издържах на любопитството и го попитах какво направи преди с него? „О... това е моето дърво за проблеми" отговори той. „Аз знам, че всеки ден носи някакви грижи и...

Живял някога един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятел имал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот - добро или лошо, да казва: “Това е добре!”.Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал какво се е случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това НЕ Е добре!”. И го изпратил в затвора. След около година, кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Канибали го хванали, вързали и до вечерта го завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядяли човек, комуто нещо...

      В стари, прастари времена имало едно племе, което се наричало Любов и всеки негов член също се наричал Любов. Една Любов била скромна и кротка, друга-яростна и ревнива, трета-силна и дълбока, много били в племето, всичките различни. От племето Любов обичали да наблюдават хората, било им жал за тях. Хората безцелно блуждаели по света, правели грешки и не се учели от тях. Не умеели да се учат. Веднъж една мъдра Любов казала:"Да идем при хората и да ги научим да обичат и да живеят".Идеята допаднала на останалите. Така всички хора получили Любов, всекиму своя.  Когато при човека дошла Любовта, тя видяла, че в сърцето му са се заселили представители на много други племена. Вътре били Страхът, Подлостта, Гневът, Лъжата, Глупостта, Предателството,Съмнението, Отчаянието, кого ли нямало там. Те отчаяно се борили да владеят човешкото сърце, но Любовта победила и помогнала на човека даизгони всички неприятни обитатели. Сега безграничната Любов властвала...

" Веднъж Ученикът и Учителят вървели по междуселски път. Гледат, насреща им върви човек, целият се тресе от нерви, почти плаче. -Какво се е случило, приятелю?-попитал Учителят. -Току що един човек ме обиди, ... с такива тежки и грозни думи, ... не заслужавах това. -Той не може да те обиди-коментирал Учителят. -Как да не може, като ме обиди!-удивил се пътникът.-Та ти даже не знаеш кой е той. Мен също виждаш за пръв път. Как можеш да твърдиш подобно нещо? Учителят отстъпил няколко крачки встрани, търсейки нещо по земята. Накрая видял това, което търсел. Взел го и го подал на пътника, стискайки го в юмрук. -Вземи, това непременно ще ти помогне. Човекът машинално взел каквото му подават, но виждайки, че това е бръмбър, се стреснал и го хвърлил на земята. -Какво значи това?-възмутил се той. -Извинявай, приятелю, не исках да те изплаша. Но моят Ученик наистина има това, което ти е...

Живеела Абсолютно Независима Жена. Преди около година станала такава-абсолютно независима. С което ужасно се гордеела. Ставала веднага щом звънне будилника, никога не се излежавала в леглото. Не пиела кафе и чай. Преодоляла зависимостта си от кофеина, заедно с тази от сладкото, калоричното и безполезното. Затова сутрин пиела вода и закусвала неподсладена и безсолна овесена каша. Разделила се с приятелките си, защото не искала да става зависима от тях. Абсолютно равнодушно се отнасяла към шопинга. Никой не можел да я обвини, че е загубила главата си заради някакъв лъскав парцал. Какво е шопинга! Тя и заради мъже не си губела главата. Откакто отпратила юбимия (замалко да изпадне в зависимост от него) минали вече няколко месеца. Накратко казано Абсолютно Независимата Жена чувствала, че още съвсем мъничко и ще се превърне в Идеалната Жена. В събота сутринта зад вратата се чул шум. Отворила. На прага, залитайки от умора, стояла Котка. Жената ахнала: -Ти?!...

.       Гората живееше свой живот, вятърът се разхождаше в короните на дърветата, и шумоленето на листата създаваше впечатление, че те водят помежду си непрекъснат разговор. Долу сред листата течеше свой живот. В този момент там се прожеждаше среща на обществото на гъсениците. В техния живот малко неща се променяха. Те непрекъснато ядяха листа и си мислеха, че това е смисълът на живота им. Тяхно задължение било да уважават и поддържат живи старите обичаи, защото са свещени. Голяма пухкава гъсеница се обърна към събратята си. - Чула съм, - каза тя, - че съществува горски дух, който ни помага, на нас, гъсениците да получим нещо ново и чудесно. Аз ще го открия за да узная подробности, а след това ще ви разкажа и на вас. Когато гъсениците се разотидоха тя извика горския дух и не след дълго, той безшумно се спусна към нея. Духът на гората бил много красив, но...

Млада дама стояла и чакала полета си в залата на едно голямо летище.И тъй като се налагало да почака дълги часове, тя решила да си купи книга, за да мине по-бързо времето й. Решила да си купи и пакет бисквитки. Тя седнала на едно кресло във VIP чакалнята на летището, за да отпочине и да почете на спокойствие.От другата страна на креслото, където лежали бисквитките, седнал мъж, отворил списание и започнал да чете. Когато тя взела първата бисквитка, мъжът също се протегнал и взел една. Тя се почувствала подразнена, но не казала нищо. Помислила си: “Какво нахалство! Ако аз бях в настроение щях да го ударя заради дързостта му!” След всяка бисквитка, която тя си взимала, и мъжът на свой ред си взимал една. Това я вбесявало, но тя не искала да прави сцени. Когато останала само една бисквитка, тя си помислила: “хм... Какво ли ще направи сега този нахален...

Мъдри мисли 1 част 1. Не е пресилено да се каже, че броят на предателствата значително нараства именно поради прекомерно даване.   Агни Йога, Сърце 2. Ако живеем с мисълта, че целият ни живот е едно училище, ще оставяме много по-малко време за междучасие.   Радея 3.  Свободен е този, който не е оковал собствения си мироглед с чужди идеи!       Борис Балкх 4. Нима не разбираш, че Бог пребивава в теб, че Той е станал това, което си, за да те направи това, което е Той?    Урантия 5. "Как" е винаги по-важно от "какво".              Еркхарт Толе 6. Животът е онова, което се случва, докато кроим планове. 7. Никога няма да пристигнеш, затова се наслаждавай на пътуването.  8. Техническият прогрес е като брадва в ръцете на патологичен убиец.             Алберт Айнщайн 9. Грехът е брат на светостта. 10. Ключът е в простотата.  11. Единственото сигурно...

Мъдри мисли 5 част 1. В многото говорене грехът е неизбежен (Притчи 10:18)2. Също като вълната нито една емоция не може да задържи първоначалния си облик. Хенри Уорд Бийчър3. Мисълта привежда енергията в движение. Вергилий4. Ограниченият ум води винаги към нетърпимост. Х. Марион 5. Качествата на ума често се развиват за сметка качествата на сърцето. П. Буаст 6. Всичко е във всичко. Джордано Бруно 7. Животът е трагедия за този, който чувства, и комедия за този, който мисли. Лабрюер 8. Книгите изменят хората, а това е дълъг и незабележим процес. И. Еренбург 9. Животът е тъма, освен когато има порив,а всеки порив е сляп, освен когато има знание,а всяко знание е суета, освен когато има труд,а всеки труд е напразен, освен когато има любов...Халил Джубран 10. Единственият начин да имаш приятел е да бъдеш приятел.11. Как можеш да накараш капката да не пресъхне? ... като я хвърлиш в морето. 12. Не е далеч денят, в който човечеството...

Мъдри мисли 4 част 1. Срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция и двете се трансформират. Карл Юнг. 2. Любовта е като огън. Но дали ще стопли сърцето ви или ще изгори до основи къщата ви, е трудно да се каже. Джоун Крофорд, актриса (1908-1977) 3. Всяка любов, която не е основана на приятелство, е като къща, построена върху пясък. Ела Уийлтър Уилкокс, писателка (1850-1919) 4. Ако умееш да летиш, не казвай на никого, защото не можеш се отърва от учители! Николай Курдюмов 5. Това, което е добро за Буда, може да не е добро за вас. 6. Добротата трябва да бъде премерена и адресирана. 7. Обстоятелствата не правят човека, те само го разкриват. 8. Болестта е разногласие между душата и съзнанието. 9. Който е извървял по-голяма част от Пътя, носи по-голяма отговорност. Тибетецът 10. Човекът не е направен, за да разбира живота,...

Мъдри мисли 3 част 1. Това, че животът е неповторим, го прави така сладък. Емили Дикинсън 2. Нищо не е по-ценно от днешния ден. Гьоте 3. По-малко е повече. Робърт Браунинг (1812-1889) 4. Мъдрецът сочи луната, а глупакът гледа в пръста му. 5. Аз не отговарям пред Бога за съмненията, които се раждат в моята душа, т.к. те са вследствие на разума, който сам Той Бог е вложил в мен. Джонатан Свифт 6. Уча се да отказвам неща, които биха довели до успех, ако условието е да заплатя с вътрешното си спокойствие. Шърли Маклейн 7. Всеки живее в отделна действителност. Шърли Маклейн 8. Там, където няма съпротивление, няма и вреда. Шърли Маклейн 9. Прозрението, идващо в едно мигновение, често струва колкото опита, придобит за един живот. Шърли Маклейн 10. Приятелството е като една душа в две тела. Аристотел 11. Братът може да не ти е приятел, но приятелят ти е...

Мъдри мисли 2 част 1. Който се движи напред в науката, но изостава в нравствеността, повече върви назад. Аристотел 2. Чудото е събитие, описано от хора, които са го чули от онези, които не са го видели. Харбърд 3. Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина. Катон 4. Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на Разбирането! Хермес Трисмегист 5. Ако животът ти поднесе лимон, направи си лимонада. Махариши Махеш Йога 6. Най-трудно е да се отговори на въпрос, на който отговорът е очевиден. Бернард Шоу 7. Няма нищо по-страшно от активната глупост. Гьоте 8. Хората страдат не от това, което се случва, а от своето отношение към станалото. Монтен 9. Познах добро и зло, грях и добродетел, правда и неправда; съдих и ме съдиха; минах през раждане и смърт, радост и мъка, рай и ад; и накрая разбрах, че аз съм...

Разказва се в тази легенда, че веднъж се събрали на едно място на земята всички чувства и качества на хората. Когато ОТЕГЧЕНИЕТО за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги достатъчно луда, му предложила: "Искаш ли да играем на криеница?" ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава и ЛЮБОПИТСТВОТО без да може да се сдържи попитало: "На криеница! И каква е тази игра?" "Това е една игра - му обяснила ЛУДОСТТА - в която aз си затварям очите и започвам да броя от едно до един милион, докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първия от вас, когото намеря ще заеме моето място за да се продължи играта." ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват. ИСТИНАТА предпочитала да не се крие. За какво?...

Два ангела – пътници останали да пренощуват в едно богато семейство.  Но семейството било негостоприемно и не оставило ангелите в гостната, а ги настанило в хладното мазе. Когато се постилали леглото, по-големия ангел видял дупка в стената и я запълнил и измазал. Когато видял това по-младият, го попитал защо прави това, но по-големият му отговорил: - Нещата не са такива, каквито изглеждат. На следващата вечер пренощували в много бедно, но гостоприемно семейство, което разделило с ангелите храната си и им отстъпили собственото си легло, за да си починат добре. След като се събудили, ангелите намерили домакина и жена му да оплакват единствената си крава, която им давала препитанието. По-младият ангел попитал по-големия:                           -Как можа да се случи това? Първият мъж имаше всичко, а ти му помогна. Това семейство имаше много малко, но го раздели с нас, а ти...

  ...

След най-страшната, черна и ужасна буря, следва … най-красивото утро! Всичко наоколо сякаш е окъпано от сълзите на дъжда и блести от чистота! Слънцето свети топло и невинно, сякаш го прави за първи път! И сякаш усетили възторга му, тревите, цветята, дърветата... се стремят да го докоснат в надпревара – да не би случайно да ги пропусне неговата живителна благодат! И сякаш забравили за бурята, птичките запяват химни!  Същото е с човешката душа. Когато болката е толкова голяма, сякаш те смазва, и всички пътища свършват..., в един миг „Слънцето” на Прозрението изгрява. Поразително! Точно когато е най-черно, най-болно... Първият лъч светлина сякаш те ослепява! После мигаш, мигаш...- и свикваш със светлината. И сякаш буря никога не е имало... Подобно на новоизлюпена пеперуда, сменила рязко жизнената си среда, ти политаш НАПРЕД и НАГОРЕ– към новите си върхове! Колко са полезни бурите и болките! Щастлив е този, който не се плаши от...

  Живял някога богат търговец. Той имал четири жени. Обичал най-много четвъртата, обсипвал я със скъпи дрехи, глезел я с всякакви лакомства, грижел се за нея и й давал винаги най-доброто. Обичал много и третата си жена. Бил много горд с нея, държал да я показва на всичките си приятели, но постоянно се страхувал, че тя ще избяга от него с някой друг мъж. Имал чувства и към втората си жена. Тя била дискретна, много търпелива и той й доверявал всичките си тайни. Когато имал проблеми, търговецът се съветвал с нея и тя винаги намирала изход от трудностите. Първата му жена била негова вярна спътница, грижела се за богатството, търговските му дела и домакинството. Търговецът обаче не обичал първата си жена и макар че тя изпитвала към него силни чувства, той едва я забелязвал. Един ден търговецът се разболял. Разбрал, че скоро ще умре. Мислел за охолния си живот и...

  Бог създал мъжа и жената равни по сила. Заселил ги в един дом. Те се борели непрекъснато помежду си, но битките винаги завършвали наравно. Веднъж мъжът решил: „Трябва да поговоря с Бог. Уморих се да се боря с тая жена и да не мога да я надвия.“ Отишъл на небето и застанал пред Бог: -Господи,никой не може да помогне на мъжа освен теб. Ти умееш да палиш звездите на небето, бъди милосърден! Моля те, Господи, дай ми още сила, за да мога да победя жената! Излишно е всеки път да слизаш на земята да ни помиряваш. Дай ми още сила, макар и съвсем мъничко и аз ще въведа ред! -Добре,-казал Бог-от днес ти ще бъдеш по-силен от жената. И мъжът хукнал към къщи. Едва пристигнал и закрещял: -Жено, сега аз съм твой господар! Господ ми даде още сила и сега аз съм по-силен от теб. Трябва да ми се подчиняваш!...

Някога, много отдавна, Щастието било дадено на Човека в изобилие.  Не било нужно той да се бори за него или да го търси, то просто си присъствало в ежедневието му и било част от неговия живот. Но въпреки това, Човекът все се оплаквал, недоволствал, мрънкал за всичко, не оценявал онова, което имал. Виждайки какво се случва, един ден ангелите се събрали на съвещание, за да решат какво да направят, за да променят това положение. Знаели, че Човекът оценява нещата, едва когато ги загуби, затова решили да скрият някъде Щастието. Така Човекът щял да усети и осъзнае липсата му най-силно. И вероятно щял да разбере стойността му и да го цени повече в последствие, когато сам се е преборил за да го получи. Били сигурни, че това ще има ефект. Да, обаче къде биха могли да скрият Щастието така, че да не е толкова лесно намирането му?! Започнали да се изказват...

Един Учител никога с никого не спорел, защото знаел, че спорещите се стремят да докажат своята правота, а не да намерят Истината.Един път решил да продемонстрира пред учениците си "ценността" на спора:- Как пада филията - с намазаната страна отгоре или отдолу? - попитал той.Учениците започнали да спорят:- Разбира се, отдолу.- Не, отгоре.- Дайте да проверим! - казал Учителят.Намазали филия с масло, хвърлили я във въздуха и тя паднала с маслото нагоре!- Аз спечелих!- Само защото аз допуснах грешка. - казал Учителят.- Каква грешка?- Намазах филията от другата страна. ...

След години упорити и последователни тренировки ученикът коленичил пред сенсея след края на изпита за черен пояс. Ученикът нямал търпение да получи наградата си. Най-накрая, след толкова години усилия, вложена енергия и лишения, той бил на крачка от мечтаната награда.  - Преди да ти връча черния пояс, трябва да отговориш на един последен въпрос. - казал сенсеят. - Готов съм. - отвърнал ученикът.  - Какво е истинското значение на черния пояс?- Заслужена награда за усърдната работа през всички тези години. - отговорил ученикът.Чувайки отговора, сенсеят му казал, че още не е готов и го помолил да се върне след година. След една година ученикът отново се явил на изпит и сенсеят му задал същия въпрос:- Какво е истинското значение на черния пояс?- Символ на постигнатото от мен в бойните изкуства. - отговорил ученикът.  Сенсеят и този път не останал доволен от отговора и казал на ученика, че все още не е готов и да...

Ди-цан попитал Фа-йен: -  Къде си тръгнал?Фа-йен отвърнал:- Тръгвам на странстване.- Каква е целта на странстването? — попитал Ди-цин.- Не знам — отвърнал Фа-йен.„Не знам“ е много близко — казал Ди-цан.  Наближава края на 2011 година. С края на годината идва време за равносметка.  Какво постигнахме през изминалата година? Предвижихме ли се напред към целите си? А сега какво?Времето минава бързо. Ясните цели ни помагат да вървим в правилната за нас посока без да се налага един ден да си задаваме въпроса "Какво стана?". Лично аз смятам да си направя равносметка и да поставя целите си за новата 2012 година. Дори ще си ги запиша за пръв път. Нека да не ги губя от поглед и да не забравям каква е целта на странстването ми. Също така съм решил да правя редовен преглед на постигнатото. Целта ми е да съм сигурен, че не съм се отклонил от начертания курс, да мога да внасям корекции...

  Веднъж Джуан-дзъ и негов приятел се разхождали по брега на реката. - С каква наслада си играят рибите във водата! - възкликнал Джуан-дзъ.- Ти нали не си риба? - попитал приятелят. - Откъде знаеш наслаждават ли се рибите във водата или не се наслаждават? Дужан-дзъ отвърнал:- Ти нали не си аз. Откъде тогава знаеш, че не знам дали рибите се наслаждават на играта си във водата. Това е въпросът - "Ти не си аз. Откъде тогава знаеш?"Често ми се е случвало да се прибера и да споделя, че съм смъртно изморен. Чудесно е да ти отговорят "Че от какво си толкова изморен?", или пък "Лозето ли прекопа днес?". Да, на чужд гръб "сто тояги са малко", а на собственият и една е вповече. Когато споделяме, ние сме искрени в своите чувства. И не се чувстваме добре, когато някой под формата на въпрос, коментар или забележка ни изпраща посланието, че нямаме право на...

На едно дърво кацнала птица. По същото време на другия край на света кацнала още една птица. Двете птици имали едно желание - да се срещнат и да полетят заедно. Започнали да чакат. Нощта се редувала с деня, слънцето с луната, зимата с лятото. Те все така чакали. Понякога се питали "Кога?", "Колко още?", "Не е ли вече време?". В тишината чували само гласът на вятъра, който нещо им шепнел, но те не разбирали. Въпросите им оставали без отговор. Напомняли си "Бъди търпелив", "Имай вяра", "Не се отказвай". Въпреки всичките им усилия, желанието в  тях неудържимо се надигало. Ставало все по-трудно да седят, кацнали на клона. Един ден просто не издържали. Полетяли. Върнали се към истинската си природа - времето ги научило да спрат да разсъждават и да следват чувстата си. Летяли в небето и най-очаквано се срещнали. От тях нямало по-щастливи птички нито на земята, нито на небето. Полетяли заедно. От време на време кацали...

  Имало едно време един монах, той обичал своят Бог повече от всичко на света, вярвал в Него и славел името Му. Монахът обикалял земите и отсядал в различни манастири. Той проповядвал Христовата вяра и спазвал всички Божи заповеди, но нещо в него все бушувало и той така и не намирал отговор на въпроса: защо Господ постъпва различно? В едно от своите пътувания монахът отседнал в домът на друг монах, той го нагостил любезно, настанил го удобно и се държал много гостоприемно. Вечерта двамата седели кротко до огъня и си говорили за Господ и живота, от приказка на приказка домакинът се оказало, че също ще пътува и гостенинът му предложил да си правят компания. Разбира се монахът приел, но имал едно условие: - Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговоря. - Добре. - Казал гостенинът и двамата си легнали. На сутринта двамата оправили...

     Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.          Беше се замислил за нещо свое, може би  много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.          Момчето сякаш не...

Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого. Първия ден той забил 37 пирона във вратата. През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден: Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони. Накрая, дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата. Тогава той отишъл при баща си и му казал новината. Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не загуби терпение. Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони. Бащата го завел при вратата: «Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата!» Тя никога няма да бъде същата както преди. Когато се скараш с накого и му кажеш неприятни неща, оставяш му...

  Имало едно време един голям мъж, който се оженил за жената на своите мечти. От любовта им се родила дъщеричка. Тя била слънчево и жизнерадостно дете и големият мъж много я обичал. Когато била съвсем мъничка, той я вдигал високо, тананикал някаква мелодия, танцувал с нея из стаята и и повтарял: —        Обичам те, мое малко момиченце. Момиченцето растяло, а големият мъж все го прегръщал и говорел: —        Обичам те, мое малко момиченце. Момиченцето се цупело и казвало: —        Вече съм голяма. Мъжът се усмихвал и казвал: —        Но за мен ти ще си останеш моето малко момиченце. Момиченцето, което вече било голямо, напуснало дома си и тръгнало по света. То научавало все повече неща за себе си и за мъжа и разбрало, че той действително е голям и силен, защото сега вече можело истински да оцени качествата на характера му — една от неговите най-силни страни била способността...

   През светата нощ, когато във Витлеем се родил Спасителя, зашавали, зашумели и затрепкали всички дърветата. Те искали да Го видят и да Го поздравят. Но само стройната палма, маслиновото дърво и скромната елха могли да направят това. Радостният трепет на техните клонки и листа ставал все по-шумлив и накрая се превърнал в думи:- Да идем да се поклоним на Младенеца – рекла палмата на маслината, и да му поднесем нашите дарове!- Вземете ме и мене с вас! – примолила се елхата.Палмата и маслината я погледнали надменно и й се присмели:- Бре, я се погледни на какво приличаш. Листата ти са остри като игли, а смолата ти мирише!Елхата млъкнала попарена, но погледнала още веднъж към светлина, която сияела около лежащия в яслите Младенец.Палмата се приближила до яслите и положила пред тях най-хубавия лист от своя връх.- Ето ти ветрило, прекрасний Младенецо, с което да се разхлаждаш в горещините – казала...

За книгата:   Живеем в интересни времена. Забързани, стресирани и уморени, често забравяме да се радваме на вълшебното пътешествие, наречено живот. Настоящата книга е сборник с вдъхновяващи истории за надеждата, любовта и прошката, за превъзмогването на страха и освобождаването от страданието, които отразяват безвременната мъдрост на будизма. Авторът, монах от 30 години, е събрал много приказки, будистки притчи и мъдрости, както и истински истории, които той използва да събуди повече любов, състрадание, радост от живота и осъзнатост у своите читатели. Разказани увлекателно, с чувство за хумор, тези приказки ще ви накарат да се замислите и да се посмеете, но най-вече ще ви помогнат да отворите сърцето си за чудото на живота. Позволи си за миг да почувстваш покойи ще разберешколко безразсъдно си се лутал насам-натам.Научи се да пазиш мълчаниеи ще забележиш,че си говорил твърде много.Бъди добъри ще осъзнаеш,че прекалено строго си съдил другите. За автора:      Аджан Брам е...

Преди няколко века в пещера някъде в азиатската джунгла седем монаси медитирали върху безусловната любов, за която вече ви говорих. Първите трима били главният монах, брат му и най-добрият му приятел. Четвъртият бил неприятел на главния монах – двамата просто не се разбирали. Петият в групата бил много стар монах, в толкова напреднала възраст, че всеки момент очаквали да умре. Шестият монах бил болен – всъщност толкова болен, че и той можел скоро да се спомине. И последният, седмият, бил безполезният монах – той винаги заспивал по време на медитация, не можел да запомни думите на мантрите, а когато напявал, излизало фалшиво. Не можел дори робата да си облече както трябва. Останалите обаче го понасяли и му били благодарни, задето ги учи на търпение. Един ден разбойници открили пещерата и понеже била отдалечена и закътана, решили да я направят свое убежище. Затова решили да убият монасите. За щастие главният монах...

След като купихме земята за манастира през 1983 година, останахме без пукнат грош. Бяхме задлъжнели. В имота нямаше нито една постройка, нито дори навес. Първите няколко седмици спяхме върху стари врати, купени на безценица от един склад за отпадъци; бяхме ги повдигнали върху тухли в четирите края, за да не са на земята. (Дюшеци естествено нямахме, както се очаква от горски монаси.) Настоятелят получи най-хубавата врата, гладката. Моята имаше голяма нащърбена дупка в средата, където някога бе имало дръжка. За моя радост тя бе махната, но сега в центъра на моето необичайно легло зееше дупка. Шегувах се, че няма да е нужно да ставам, за да ходя до тоалетна! Суровата истина обаче бе, че вятърът минаваше през дупката. През онези първи нощи трудно заспивах. Бяхме бедни монаси, на които им трябваха постройки. Не можехме да си позволим да наемем строители, материалите бяха достатъчно скъпи. Затова трябваше да се науча да...

  Неприятни неща, като това да се представиш най-зле от целия клас, се случват в живота. Те могат да се случат на всеки. Единствената разлика между щастливия човек и онзи, който се отчайва, е в начина, по който реагират на нещастията. Представете си, че сте прекарали страхотен ден на плажа с вашия приятел. Когато се прибирате у дома, откривате, че точно пред входната ви врата се издига голяма купчина тор. Има три неща, които знаете за въпросната купчина: 1. Не сте я поръчвали. Вината не е ваша. 2. Няма измъкване. Никой не е видял кой я е стоварил, така че няма на кого да се обадите, за да си я прибере. 3. Купчината е гадна и воняща, умирисала е цялата къща. Направо не се издържа. В тази метафора купчината тор пред къщата олицетворява травматичните изживявания, които са ни се стоварили. Както и по-горе, има три неща, които знаем за трагедията в...

Някъде далече, далече, в левия край на Земята, имаше едно Слънчогледово Поле.В него живееха поне безброй красиви слънчогледа, които съвсем послушно и закономерно бяха влюбени в Слънцето.Някои от тях, освен това, бяха влюбени и в себе си, втори - в съседната кокетна слънчогледка, трети - в прелитащите наоколо пеперуди, калинки, птици, ветрове, други пък се влюбваха и в самолетите, които се снижаваха към Пистата Отвъд Слънчогледовото Поле или в автомобилите, които профучаваха по Шосето През Слънчогледовото Поле, а имаше и такива, които се влюбваха във всичко изброено...Въобще - там всичко беше любов. Едно огромно жълто море от Любов.В една ясна безоблачна нощ един от слънчогледите се събуди. Погледна към небето и искрено се изненада. Слънцето го нямаше, нооо...На небето срамежливо светеше една Сребърна ПолуЛуна. Слънчогледът се взря в нея и веднага се влюби. Заговори я, а тя плахо се усмихваше без да казва нищо. И така си мина цялата нощ....

    Веднъж един богаташ решил да заведе детето си в една селска ферма, за да му покаже колко бедни могат да бъдат хората. Те прекарали денонощието в едно много бедно семейство. Когато се върнали вкъщи, бащата попитал сина си:- Хареса ли ти пътешествието?- Беше удивително, татко!- Видя ли колко бедни могат да бъдат хората? - попитал бащата.- Да.- И какво научи от това?Синът отговорил:- Видях, че ние имаме едно куче в къщи, а те имат четири песа. Ние имаме басейн в градината, а те - локва, на която не се вижда края. Ние осветяваме градината с лампи, а на тях им светят звездите. Ние имаме навес в задния двор, а те имат целия хоризонт.Бащата онемял от тези думи на сина си. А синът добавил:- Благодаря ти, татко, че ми показа колко богати са тези хора. Всичко зависи от гледната точка, с която гледаме на света. Ако имате любов, приятели,...

    Едно бедно момче продавало дрехи от врата на врата, за да плати за своето образование. Един ден то видяло, че има само 10 цента в джоба си. То било гладно и решило да помоли за малко храна в следващата къща, до която стигне. Гладът му обаче изчезнал, щом зърнал красивата млада жена, която му отворила вратата. И вместо за храна, той помолил за чаша вода. Жената видяла, че момчето било много гладно и вместо вода му донесла огромна чаша с мляко. Изпило я много бавно и после попитало: - Колко ви дължа? - Нищо не ми дължите. - отвърнала тя. - Моята майка ни учеше да не приемаме нищо в замяна на проявената доброта. - Тогава ви благодаря от цялото си сърце! - отговорило момчето. Когато Хауърд Кели напуснал къщата, той не само се чувствал физически по-добре, но и възвърнал вярата си в Бог, която почти никога не го...

"Последната свобода на човека е да избере собственото си отношение към живота" Виктор Франкъл       Сигурно си чувал въпроса :”Защо птиците в клетка  продължават да пеят?”. Ние всички сме птици в клетка по един или друг начин, но имаме избора да решим как да реагираме на ситуацията. Аз предпочитам да пея. Песента за мен е като молитва – успокоява ме и прави трудните моменти по- поносими.        Моя приятелка носи шапка  с рисунка на Туити. Болестта и я кара да се чувства като птица в клетка , като затворничка в болното си тяло. Шапката и’ напомня , че птиците в клетка  също могат да бъдат щастливи и да пеят. Когато пееш, внасяш отново хармония в разбъркания си живот.  Имаш правото да избереш качеството на звуците, които  ще издаваш. Познавам птици, които надават ужасно пронизителни звуци, когато се чувстват самотни и искат да привлекат  внимание. Аз предпочитам да пея...

  Живял някога един крал. Той си построил огромен дворец. Това бил един дворец с милиони огледала. Абсолютно всичко, стените, пода и таваните били покрити с огледала.Веднъж в двореца притичало едно куче. Огледало се и видяло около себе си множество кучета. Те били навсякъде. И като достатъчно умно, кучето се озъбило, за да се защити за всеки случай от тези милиони кучета наоколо и да ги изплаши. В отговор всички кучета му се озъбили. Кучето почнало да ръмжи - срещу него всички кучета му отговорили със същото.Сега кучето било сигурно, че животът му е в опасност и започнало да лае. То започнало да лае с всички сили, много отчаяно. Но щом залаяло и онези милиони кучета също започнали да лаят. И колкото повече то лаяло, толкова по-силно те му отговаряли.На сутринта намерили нещастното куче мъртво. А то било там само, в двореца нямало никой, там имало само тези милиони огледала....

    Вървял Учителят на Бялата ложа със своите ученици. По пътя срещнал Учителя на Черното братство с неговите ученици! Учителят на Черната ложа поздравил: - Няма Бог! Учителят на Бялата ложа отговорил: - Няма Бог! – и след това всеки продължил по пътя си. Учудени учениците на Бялата ложа попитали Учителя си защо така е отговорил, това противоречало на тяхната вяра. А той им отговорил: - Бог е в хармонията! В споровете и караниците Любовта я няма....

    В края на полето стояли Любовта и Раздялата и наблюдавали млада влюбена двойка. Раздялата казала на Любовта:- Обзалагам се, че ще ги разделя!Любовта отвърнала:- Почакай! Дай ми възможност да направя само едно нещо с тях, а след това ти можеш да ходиш при тях колкото пъти искаш. Съгласила се Раздялата. А Любовта се приближила до двамата влюбени, докоснала ги, погледнала в очите им и видяла, как между тях пробягва искра...Върнала се Любовта при Раздялата и казала:- Хайде, сега е твой ред!- Не, - отвърнала Раздялата. – Сега аз нищо не мога да направя, сега техните сърца са изпълнени с любов. Ще дойда при тях по-късно... Минало време. Раздялата се върнала край къщата на онази същата двойка и видяла млади баща и майка с новородено бебе. Раздялата се надявала, че любовта им вече е отминала и затова с надежда пристъпила прага на дома им. Но поглеждайки в очите им,...

     Един американец вървял със своя приятел – американски индианец по многолюдните улици на Ню-Йорк. Индианецът внезапно възкликнал:- Аз чувам щурче.- Абе ти да не си изкукуригал, - му отвърнал американецът, оглеждайки препълнената с хора в час пик централна улица на града.Навсякъде фучали автомобили, работели строители, над главите им бучали самолети.- Не, аз наистина чувам щурче, - настоявал индианецът, придвижвайки се към цветна градинка – островче, разположена пред причудливото здание на някакво учреждение.След това той се навел, разгърнал листата на растенията и показал на своя приятел щурчето, безгрижно скрибуцащо и радващо се на живота.- Удивително, - казал американецът – ти вероятно имаш фантастичен слух.- Ами не, всъщност всичко зависи от това на какво си настроен – обяснил индианецът.- Малко ми е трудно да повярвам в това, - казал американецът.- Ето виж, - отвърнал приятелят му и разсипал на тротоара шепа монети.При техния звън веднага минувачите завъртели глави и бръкнали...

      Някога живял един крал. Той бил строг, но справедлив, управлявал мъдро кралството си и се отнасял добре със своите придворни и слуги. Имал и слуга, който винаги бил изпълнен с радост. Кралят винаги му се радвал, но един ден не се стърпял и го попитал: „Как така винаги си щастлив?“ Слугата се поклонил и отговорил: „Ваше Величество, аз съм просто слуга. Аз и моето семейство не се нуждаем от много – само покрив на главите си и топла храна, за да напълним стомасите си.“ Кралят не останал доволен от отговора. По-късно през деня, той поискал съвет от най-доверения си съветник. След като изслушал разказа на краля за проблема, който го вълнува и какво е казал слугата, казал: „Ваше Величество, Вярвам, че слугата не е част от Клуб 99. Това е проблема според мен.“ „Клуб 99? Какво по-точно е това?“ попитал Краля. Съветникът отвърнал, „Ваше Величество, за да...

    Веднъж кралят посетил своята градина и установил, че всичките му дървета, храсти и цветя умират.Дъбът обяснил, че умира, защото не може да бъде толкова висок като Бора. Борът се бил прегънал под тежестта на мислите си, че не може да ражда грозде като Лозата. Лозата загивала, защото не може да цъфти като Розата. Розата плачела, защото не е така могъща и силна като Дъба.Тогава той видял Фрезията - цъфтяща и прекрасна, както никога досега.Попитал я:- Как така? Растеш сред тая повяхваща и мрачна градина, а имаш такъв чудесен вид?Красавицата отговорила:- Не зная. Винаги съм предполагала, че посаждайки ме, ти си искал именно Фрезия. Ако искаше да имаш в градината още един Дъб или Роза, щеше да посадиш тях. Тогава си казах: ще се постарая да бъда Фрезия толкова добре, колкото мога....

Един водоносач в Китай имал две големи делви, с които носел вода от потока до къщата. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла цялото количество вода. В края на дългия път от извора до къщата спуканата делва пристигала наполовина пълна.         Цели две години водоносачът носел така водата – по една делва и половина.Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина от това, което се очаквало от нея. След тези две години на служба спуканата делва казала на водоносача:- Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.     Водоносачът се усмихнал:- Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е...

      Веднъж двама приятели моряци попаднали на остров, където вождът на племето имал две дъщери. Първата била много красива, а втората - не толкова. Единият моряк се обърнал към приятеля си: "Намерих щастието си на този остров, ще остана тук и ще се оженя за дъщерята на вожда.""Да, приятелю, добър избор. Тя е много красива."Не ме разбра, ще се оженя за малката дъщеря" - отвърнал вторият моряк."Защо би го направил? Та тя е...не много красива.""Просто така искам." Единият моряк отплувал, а другият отишъл при вожда да поиска ръката на дъщеря му.В племето било прието за хубава жена да се дават десет крави.Морякът застанал пред вожда, и казал "Водя ти десет крави в замяна на дъщеря ти.""Добър избор" - рекъл вождът. -Голямата ми дъщеря е умна и красива..."Аз искам малката"'Шегуваш се!Та тя е...""Няма значение. Искам нея.""Добре, отвърнал вождът.Но ми дай само три крави за нея. Тя не струва десет."Морякът...

      Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му мислел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение. Помислил си, че магарето е вече много старо, а кладенецът все едно трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят усилия, за да измъкне старото магаре. Той извикал съседите си да му помогнат да затрупа кладенеца. Всички дружно грабнали лопати и се заели да хвърлят пръст в кладенеца. Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. После за всеобщо учудване притихнало. След като хвърлили няколко лопати пръст, селянинът решил да погледне и да провери какво е положението там, вътре. Бил изумен от това, което видял. С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магаренцето правело нещо невероятно. То изтръсквало пръстта от гърба си и стъпвало върху хвърлената пръст. Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят земя...

    Живял едно време човек, който като му дошло времето, умрял. Огледал се и много се учудил. Тялото му лежало на леглото, а у него останала само една душа. Голичка, прозрачна и всичко се виждало като на длан. Разстроил се човека – без тяло станало някак си неприятно и неуютно. Всички мисли плавали в душата му като разноцветни рибки. Всичките му спомени лежали на дъното на душата му – взимай и разглеждай. Сред тези спомени имало красиви и хубави, такива, които ти е приятно да разгледаш. Но имало и такива, от които на самия човек да му стане страшно и противно. Опитал се да изхвърли от душата си лошите спомени, но не се получило. Тогава той се постарал да сложи отгоре по-симпатичните спомени. И тръгнал по определената му пътека.Бог само погледнал човека и нищо не казал. Човекът решил, че Бог в бързината не е забелязал другите му спомени, зарадвал...

    Баща и син отишли в гората. Момчето се ударило в камък и закрещяло:-Аааа ...-Аааа ... - се чуло в отговор.-Кой си ти? - учудено извикало момчето.-Кой си ти? - дошло отдалеч.-Къде си? Покажи се!-Къде сиии? Покаже сеее!-Страхливец! - свило пръстите си в юмрук момчето.-Страхливец! - чуло се в отговор.-Татко, какво става? - в недоумение се обърнало детето към баща си.А той се усмихнал и извикал силно:-Аз те уважавам!-Аз те уважавам! - последвал отговор.-Ти си най-добрият!-Ти си най-добрият!-Хората наричат това явление "ехо", - обяснил бащата на сина си - а аз го наричам "живот", защото той ти връща всичко, което казваш или вършиш ... Всичко, произтичащо около нас е отражение на самите нас ......

    Лин Чи разказвал:Когато бях млад, ми харесваше да плувам на лодка. Имах малка лодка и в самота плавах по езерото, и можех с часове да стоя там. Веднъж седях със затворени очи и медитирах. Беше прекрасна нощ. Някаква лодка плуваше по течението и се удари в моята. В мен се надигна гняв! Аз отворих очи и се канех да наругая обезпокоилият ме човек, но видях, че лодката е празна. Нямаше към кого да насоча гнева си. Нищо друго не ми оставаше освен да затворя очи и да започна да се вглеждам в гнева си. В момента ,в който го видях, аз направих първата крачка по Пътя си. В тази тиха нощ аз се приближих до своя вътрешен център. Празната лодка стана моят учител. Оттогава ако някой се опитваше да ме обиди и в мен се надигаше гняв, аз се смеех и си казвах: -Тази лодка също е празна....

      Вървял човек и намерил щастие.- Ти чие си? - попитал.- Загубено съм - тъжно отвърнало щастието.- Щом си загубено и не знаеш чие си, бъди мое!Казал и го направил. Метнал щастието на рамо и продължил нататък. Но не усетил никакво въодушевление, все едно щастие няма....- Защо така? - попитал човекът щастието.- Защото ако щастието на друг намалява, твоето не става повече....

    В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня,но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде...Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали :- Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент.Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари.- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му.Това е фактът.Дали това е нещастие или благословия , това вече е разсъждение.А кой знае какво ще последва ?Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си.Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.- Старецът...

    Един човек бил сляп по рождение. Веднъж някой му заговорил за красотата на слънцето. Той се заинтересувал, но останал скептичен:- За каква светлина говориш? Въобще нямам понятие за това. Мога ли да я чуя с ушите си?- Разбира се, че не можеш. Светлината не издава звуци - отвърнал приятелят му.- А мога ли да я опитам?- Не, тя няма вкус.- Добре тогава - казал слепецът - а мога ли да я докосна?- И това е невъзможно.- А може би няма да може и да я помириша - казал той недоверчиво.- Така е - бил отговорът.- Ами тогава как да вярвам в това, което ти наричаш светлина? За мен това е измислица.Приятелят му се замислил и му дошло на ум нещо.- Нека да отидем при Буда - рекъл той. - Чух, че е наблизо. Той ще успее да ти обясни какво е светлината.Така те отишли при Буда. Слепецът го...

      Веднъж при Буда дошъл човек и докосвайки се до краката му, го попитал има ли Бог? Вечният въпрос!Буда го погледнал внимателно и казал:— Когато бях млад, много обичах конете и различавах четири типа коне. Първият — най-тъпият и упорит, колкото и да го биеш, все едно не те слуша. Такива са повечето хора. Вторият тип — слуша те, но само след като го удариш. И такива хора има много. Има и трети тип. Това са конете, които не е необходимо да биеш. Ти просто им показваш камшика и това е достатъчно. Съществува и още един тип коне, който се среща много рядко. На тези коне им е достатъчна и сянката от камшика.Говорейки всичко това, Буда гледал човека в очите. После затворил очи и замълчал. Човекът също затворил очи и седял мълчаливо с Буда.На този разговор присъствал Ананда*, и нещо вътре в него започнало да се бунтува. Той...

Бях решил да реставрирам старата ни къща на село и да я превърна в приятно място, където да прекарвам отпуските и уикендите. За целта наех един майстор-дърводелец, когото ми препоръчаха като много добър специалист. Но в резултат на поредица от нелепи случайности, първият му работен ден при мен мина доста трудно и изнервящо. Сутринта закъсня с повече от час, защото идвайки към вилата, беше спукал гума. На обяд изгоря електрическия му трион. А ето, че сега и старият му очукан пикап не искаше да запали... Разбира се, предложих му да го закарам. Докато пътувахме към дома му, стоеше в колата до мен като скала, мълчалив и абсолютно безизразен. Когато пристигнахме пред дома му, ме покани да сляза и да се запозная със семейството му. Съгласих се и влязохме в двора му. Тясна пътека, минаваща през добре оформена градина, водеше към къщата. Вече почти бяхме стигнали до входната врата, когато той...

ЦВЕТЕ В СЪРЦЕТО В едно забутано селце пристигнал вълшебник. Обиколил го цялото и докоснал всеки жител с вълшебната си пръчица. И у този, когото докосвал, сърцето ставало видимо и прозрачно. Оказало се, че във всяко сърце има цвете. У едно момченце било синя камбанка. И когато се смеело, тя весело звъняла:"Дзън, дзън, дзън!" У рижото момиченце, като малко слънце, цъфтял слънчоглед. Учителката в розов костюм криела в сърцето си роза. " А шиповете ..., те са просто за всеки случай. Но като цяло съм добра..."- казала тя смутено. В сърцето на стария фелшер трепкала бяла хризантема. Селото разцъфнало като ботаническа градина. Нямало две еднакви цветя. Имало и обикновени полски, имало и непознати, на които не знаели имената. Но всички били много красиви. Та нали грозни цветя няма. А в сърцето на един стар, заядлив дядо се оказало, че расте кактус. - Погледнете, в сърцето му е пълно с тръни! Ама че...

Малкото момче отишло една вечер при майка си в кухнята, докато тя приготвяла вечерята и малко притеснено й подало лист хартия, на който старателно било написало няколко реда. След като майка му си подсушила ръцете с кърпата, тя го прочела. На него пишело: * За подрязването на храстите в двора – 5 долара; * За това, че съм си почистил стаята тази седмица – 1 долар; * За ходенето ми до магазина вместо теб – 50 цента; * За наглеждането на малкото ми братче, докато ти пазаруваше – 25 цента; * За изхвърлянето на боклука – 1 долар; * За окосяването на поляната пред къщата – 5 долара; Общо: 12.75 долара След като го прочела, тя го гледала продължително време без да каже нито дума. Момчето можело да види как спомени преминават бързо през съзнанието й! Тя взела химикал, обърнала листа на другата страна и написала следното: * За деветте...

Бъди достатъчно силен, за да се срещаш със света всеки ден. Бъди достатъчно слаб, за да разбереш, че не можеш да правиш всичко сам. Бъди щедър и великодушен към онези, които се нуждаят от твоята помощ. Бъди пестелив, когато задоволяваш нуждите си. Бъди достатъчно мъдър, за да знаеш, че ти не познаваш всичко. Бъди достатъчно глупав, за да вярваш в чудеса. Бъди готов да споделиш своята радост. Бъди готов да споделиш и своята скръб с другите. Бъди лидер, когато виждаш пътя, който другите са загубили. Бъди готов да последваш другите, когато стоиш в неопределеност. Бъди първият, който поздравява опонента си с успеха. Бъди последният, който критикува колегата, допуснал грешка. Бъди уверен, че не си се превил, ако си се спънал, правейки поредната стъпка. Бъди уверен в своята крайна цел, за да не тръгнеш по неправилния път. Обичай тези, които те обичат. Обичай онези, които не те обичат, тогава те могат...

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.