Да бях вълшебница...
Да бях вълшебница, да бях,бих построила дом огромен,за всички бедни и бездомни,да ги спася от студ и страх.
Да бях вълшебница, да бях,омесила бих хляб грамаден,за да нахраня всички гладни,в очите им да цъфне смях.
Да бях вълшебница, да бях,направила бих в миг едничък,човеците да се обичат,защото злобата е грях!
О, боже, който ме създадес душа за другите да страда,защо да ми дадеш забравии дарба чудеса да правя?!
Надежда Захариева
...
Етикети: поезия
