Аутизъм

аутизъм
Аутизмът означава усамотяване, самоизолиране. Аутизмът е психично заболяване, което засяга развитието на мозъка, а от там и поведението на човек. Аутистите изглеждат като хора, които живеят в свой свят. Това е генерализирано разстройство на развитието от така наречения аутистичен спектър, наблюдавано за пръв път от американския психиатър Лио Канър (Kanner, 1943).

Каква е популярната дефиниция за аутизъм?
Учените определят аутизма като неспособност (инвалидност), която започва да се проявява в ранните детски години от развитието на детето и е причинена от неврологично заболяване, което изменя нормалното функциониране на мозъка.

Характеризира се с анормално развитие на уменията за комуникация, социално взаимодействие и мислене. Момчетата биват четири пъти по често засягани от проява на болестта от момичетата. Децата може да изглеждат напълно нормални до 30-я месец, преди появата на някои от симптомите да накара родителите да забележат, че поведението на детето им не е нормално.

Симптоми
Трите основни симптома според класификациите на психичните заболявания са 1) нарушение в социалните взаимоотношения, 2) нарушения на речта и езика и 3) стереотипен, повтарящ се репертоар на действия и интереси.

1. Нарушението на социалните взаимоотношения:

* неспособност на пациента да управлява социалните си контакти чрез невербално поведение (социална усмивка, мимика, зрителен контакт)
* неспособност за установяване на отношения с връстници (силно изразена липса на интерес към връстници, липса на приятелства)
* несподеляне на интереси или чувства с другите (не посочва интересни неща на другите)
* липса на социално-емоционална обвързаност с другите (неуместно поведение в социални ситуации; липса на емоционални реакции, например утешаване; изглежда така, сякаш използват другите като предмети)

2. Нарушенията на речта и езика:

* речта липсва или е неразбираема за околните
* липсва компенсация на вербалната реч чрез мимика или жестове, липсва спонтанна имитация на действията на другите
* стереотипни, повтарящи се, своеобразни изрази, както и неологизъм, ехолалия, изговаряне на мисли на глас

3. Повтарящи се, стереотипни действия са:

* стереотипни, необичайни действия или тясно ограничени специални интереси (ритуали, фиксирано наблюдаване на движещи се обекти)
* стереотипни и повтарящи се маниеризми (въртене на пръсти пред очите, люлеене върху стол, подскачане)
* занимание с части от обекти или нефункционални елементи от обекти (като колела на детски колички, очи на кукли) или необичаен интерес към аспекти на сетивата: фиксиране към определен мирис, вкус, докосвания

Диагностика
Според диагностичните класификации на психичните разстройства симптоматиката на аутизма трябва да се прояви преди тригодишна възраст, но ранното диагностициране е трудно, защото симптомите през първите две години са неспецифични. Както при по-голяма част от диагностиката на психичните разстройства е нужна многоизмерна и мултимодална диагностика. Като стандартен инструмент за диагостициране на аутизъм се използва полустандартизираното интервю Autism Diagnostic Interview-Revised и скалата за наблюдение Autism Diagnostic Observation Schedule.

Събират се и допълнителни данни чрез запитвания на родители и възпитатели, неврологични изследвания (поради високата коморбидност с епилепсия и други особености на неврологичните функции), както и тестове за интелигентност, за развитие на моторните функции, на речта и комуникацията, на функциите на възприятията. Многоизмерната диагностика се налага от една страна с цел идентифициране на ресурси и дефицити и оттам по-успешна интервенция, от друга страна с цел прецизна диференциална диагностика.

Прогнози при аутизъм
Една част от децата, имащи аутизъм, успяват да овладеят определени умения, които им помагат да се справят в живота. Други обаче имат сериозни затруднения с езика, общуването, и социалната адаптация. По-голяма част от децата с аутизъм, придобиват различни умения по-бавно от другите деца. Други деца с аутизъм имат нормална до висока интелигентност. Те учат бързо, но продължават да имат проблеми в прилагането на уменията си в живота, както и в социалната адаптация. Има деца с аутизъм, които проявяват големи дарби в областта на изкуството, математиката и музиката.

1

 


autizam3-sКакви са причините?
Причините не са сто процента дефинирани и изяснени, но учените категорично изключват психологическия фактор. Неврологичните изследвания сочат, че при аутизма има малфункция на мозъка на детето. Силно внимание се обръща към генетични фактори. Оказва се, че има риск за децата, които се раждат в семейства, в които вече има случай на аутизъм. Като цяло много учени защитават идеята, че аутизмът е генетично заболяване, или че именно проявата на редица гени води до симптомите и протичането му. И все пак все още не е ясно кои точно фактори отключват действието на тези гени.

Какво е развитието и перспективите на заболяването?
Аутистичното разстройство има дълъг ход. Някои от аутистите показват загуба на съществуваща преди това реч. Това става най-често в периода между 12 и 24 месец. Като основно правило децата с IQ над 70 и тези, които употребяват езика за комуникация във възрастта от 5 до 7 г. са с най-добра прогноза. Проучвания сред възрастни с аутизъм показват, че 2/3 от аутистите остават тежко инвалидизирани и живеят в пълна или частична зависимост. Само 1-2% функционират независимо и са работещи. Около 5-20% са с граничен на нормалния статус. Прогнозата е по-добра, когато в дома средата е подкрепяща, има капацитет да посрещнат широките нужди на такова дете.

Въпреки, че симптомите се редуцират в много от случаите, то при една част се наблюдава обостряне на агресивносттта и допълнителен регрес във функционирането. Около 4 до 32% имат епилептични припадъци в късното детство и юношество, като припадъците повлияват прогнозата негативно.

Какво е лечението на аутизма?

Лечебния план цели намаляване на поведенческите симптоми и подпомагане развитието на детето, обучение в умения за самообгрижване. Родителите на такива деца също много често се нуждаят от допълнителна подкрепа и съветване.Поведенческите методи и обучението понастоящем са терапия на избор.

Структурираното обкръжение в комбинация с поведенческите методи са най-ефективни методи за повлияване на аутистичните деца. Те показват по-добро повлияване от останалите поведенчески подходи. Обучението на родителите и уменията за поведенческа модификация могат да подобрят функционирането на детето. Тези тренинги изискват много време, а детето се нуждае от висока степен на структурираност.

В някои случаи може да се окаже необоходима и медикаментозна терапия, въпреки, че няма специфично медикаментозно средство за лечение на аутизма,. Лекарството може да намали хиперактивността, стереотипиите, себевглъбеността, раздразнителността.

Какво НЕ Е аутизма?
Има редица заболявания, чиито симптоми приличат на тези, които се прояват по време на аутизма:

- Заболяването на Хелер - Heller's Disease - Децата се развиват нормално до третата и дори четвъртата си година, но след това настъпва необратима регресия в умственото развитие и постепенна загуба на речта.
- Синрома на Ландау-Клефнер - още наричан Детска Епилептична Афазия - това е едно много рядко заболяване, което се проявява отново след период на нормално развитие на детето през първите от 3 до 7 години; заболяването се характеризира със загуба на способността на детето да възприема речта; частично се запазват някои способности на говора;
- Синдрома на Рет - отново неврологично заболяване - проявява се само при момичетата - и тук децата първо показват нормално развитие и след това настъпва регресия;
Има и други заболявания, които могат да бъдат объркани с аутизма, но при които най-често първо се наблюдава доста дълъг период от нормално развитие. При аутизма периода на нармалното развитие е сравнително кратък.