Блог

Материалите в блога са без претенции за авторство.

Въведение в езотериката

Езотериката е тема, за която може да се говори нон стоп не от днеска до утре, а от днеска да края на дните ни, тъй като всичко е езотерика. Нашият живот, не от митът на раждането, не дори от ембрионално състояние, а хиляди години преди него е съществувал и се е съпротивлявал за начин на живот изискан от  Космоса. Защото ние  не сме пуснати самоцелно тук, за да гледаме сериалите по телевизията, или да демонстрираме новите си тоалети. Това се отнася  за животът и на децата ни,  и на родители ни. Шефовете ни и те не са пощадени, ако това ви успокоява, изобщо става въпрос за живота на всички хора по Земята… Животните, също живеят съобразно космическите закони и те си имат свои задачки, които също като нас решават успешно или не чак толкова успешно…Личната съдба е най- индивидуалната скроена съвсем точно по мярка езотерична система, която може да се намери. За това пътят започва с нейното изучаване. Като целта на целият този процес, не може да бъде богатство, щастие успех в общоприет смисъл, а по- дълбоко разбиране на действителността, разширяване на съзнанието, среща с онази инстанция, която човек нарича Бог. Езотеричният път не обещава слава, външен блясък и почести, а работа, самота и непрекъсната борба за истината. Пътят е тесен  каменист, но за съжаление единственият, който води до тясната врата на освобождението.

Но нека да започнем от самото начало, тъй като това ни е първа среща. Зная, че щом сте проявили интерес към проблема на езотериката и в момента сте тук,  вие имате вътрешна нагласа за разбиране на космическите проблеми. Хората се оказват на едно място единствено по сходните вибрации, които излъчват и  по този начин се привличат. Ако се огледаме и си дадем сметка горе- долу на каква възраст сме всички, които присъстваме ще констатираме, че сме малко или повече над 40 години. Това не е случайно, защото всяка възраст в езотериката си има свои приоритети. На всеки 7 години се изгражда по едно астрално тяло и с изграждането му, искаме не искаме трябва да приключи важна част от развитието на човек. Ако не се справим с определените изисквания за тази възраст  особено в началните години, хората се смятат за бавно развиващи се. Например първите 7  години трябва да се научим да се самосъхраняваме и да адаптираме към света. Вторите 7 години се развива сексуалността. Третите 7- трябва да се справим с въпросите относно емоционалната връзка с другите хора, оценката на личната сила и  използването на свободната воля. Не случайно на 21 години в доста страни се смята пълнолетието. След изграждането на първата тройка астрални тела, вече се добива някаква мъдрост и ти разрешават сам да отговаряш за себе си, пък дори и да решаваш чрез гласуване, кой да отговаря за теб.

Следващите 7 години – четвъртите - са за развиване  отношенията на човека към любовта, любовта към себе си и зрялата любов към другите. Способностите за оценяване и вземане на решения в реалният живот.

Петите7 години, ето вече стигнахме до фаталните 35, до които някои слагат  предел в потенциала на човешките възможности / срещаме го непрекъснато дори и в обявите по вестниците/. Въпросните работодатели твърдят, че искат да сътрудничат с хора само до тази възраст - останалите в концлагер /цитат от предаване по националното радио с водещ Петър Волгин/. Но как стоят нещата в космически план? През тези пети 7  години  далеч не се изчерпва потенциала на човек. В този период, все още се оспорва или потвърждава мъдростта на своята себеизява т.е ще продължавам ли да живея в този дух или ще сменя ценностна система, професия, жена, кола, местоживеене и т.н.

Стигнахме до кръстопътните шести 7 години. Дават ни възможност цели 42 години да учим, да се съмняваме, да лудуваме и още каквито пожелаем щуротии да правим, които после с гордост да разказваме. В ЮНЕСКО 42 години се смята за предела на младежката възраст не зависимо, че някои от нас, на тази възраст могат да са побелели или да имат дори и внуци. Това също се сещате не може да е случайно и пак съвпада с завършване на изграждане на втората тройка астрални тела…

От тази възраст  нататък, трябва да решим  по- категорично въпроса за своята духовна същност и връзката й с начина на живот, който сме си създали като цяло. Знанията, които сме придобили през младостта трябва да се трансформират в мъдрост. В тези години решаваме дали да развием духовната си природа или потвърждаваме последствията от отбягване на този растеж. С други думи каквото сме правили, правили, но до тук. Ако не се замислим вече за живот в космическа хармония, ни удрят тук- там през пръстите.  Започват вече по-сериозни болести /  по проверени данни предполагам от там идва и анекдотът, че мъж над 40 години, ако се събуди и нищо не го боли значи е умрял/, задълбочават се неудачите професията, конфликти в брака и пр. Всичко това  се случва разбира се, ако не живеем съзнателно или несъзнателно по начина по, който се изисква от нас.

Следващите 7 - седми години, както и до края на изграждащите се до 12 по 7 години астрални тела правим опити да съединим себе си с нашето разбиране за Бог. Да доведем вътрешният и външен живот в едно хармонична единство. Единство с източника. Това продължава до края на живота ни. Всичко това е както вече сами се досетихте, ако сме избрали да развием духовната си природа.

Предполагам няма да ми спестите въпроса, тогава колко ни е отредено да живеем? Веднага отговарям - 84 години  най- малко за отминалият еон на Рибите т. е. 12  умножено по 7 прави 84 независимо дали ви харесва или - не. Докато се изгради и последното астрално тяло. Тука искам да обясня, че астралните тела се групират по три, които групирани се въртят в различни посоки. Опасните години в живота на човек са при завъртането на тези тела т.е. 21, 42, 63, 84. В последните години срещам за спусната информация от горе, че през еона на Водолея, в който вече малко или повече сме навлезли, тази възраст ще се продължи за наш ужас на 120 години / само като си представя за 120 зими колко парно и ток ще трябва да се изплати…/. Предвидено е до този предел на възрастта всичко така да ни е в изправност, че най- малкото е да можем да четем Библията без очила / който е отварял въпросната книга, известно му е какъв е шрифта там/.

Веднага възниква въпроса, защо не живеем всички до тази възраст, или  респективно, защо има хора, които ги забравят и след 84 години, а тук-там съобщават по света, че има доказателства, че е възможно да се достигне и въпросните 120. Това е много обширна тема,  на която за мене поне, единствено езотериката дава отговор. За това е и цикъла лекции и съвети, които се опитвам са изложа пред вас.

Нека да се върнем пак от начало, какво значи езотерика . Буквално преведено от речника за чужди думи – вътрешен, предназначен за посветени, таен, непонятен за не посветените, за разлика от екзотеричен, което значи  външен. Свят, който се променя от външни  въздействия / вятър, дъжд, морски вълни, слънце пр./. Следователно езотеричен е свят, който се променя от вътрешни въздействия.

Външните въздействия са ясни. Тях можем да ги видим и нямаме нужда от доказателство за съществуването им. По различно е с вътрешните въздействия, които са предмет на езотериката. При тях също има външни резултати, които доста категорично доказват съществуването им, но на хората им е по- лесно да си затварят очите пред тях.

Проявленията при вътрешните въздействия в живота ни са само две, но доста съществени, болести и неудачна съдба. За да избегнем въпросните прояви, трябва да променим изцяло начина си на мислене и приоритетите в ценностната ни система, но по- често срещаното е предпочитането ни да боледуваме и дори да умрем геройски, отколкото да се променим. Няма нищо по- страшно и по- несигурно от това да се разклати досегашната ни логическа система от вярвания, в която сме се чувствали сигурни във възприемането на действителността. Защото така се чувстваме надеждно стъпили в позицията  някаква авторитетност независимо каква .

Много по- лесно е да  обвиняваш за всичко, което ти се случва жена си, родителите й, шефа си правителството, четирите годишни времена… / това беше от мъжка гледна точка, но женската е същата само се заменят първите двама виновни/ отколкото да погледнеш истината в очите и да поемеш сам отговорността за себе си.

Защо е това? Просто обичаме да сме жертва. Доставя ни удоволствие да сме неудачници. Да припяваме хорово дори в канон песента на Адриано Челентано “Аз съм само един неудачник”   Приятно ни е, когато ни съжаляват, макар и да го отричаме. Предпочитаме да гледаме филми с подобни съдби. Сергиите на площад Славейков са пълни с книги също с въпросният вид съдържания. Защото това купуват читателите. Това е   пазарна икономика, скоро признаха, че и у нас вече сме си я отгледали. Предлага се това, което се търси. Хората жадуват да се идентифицират с неудачни герои. Така сме сигурни, че не сме единствени. Това е начин за черпене на енергия. Така наречения енергиен вампиризъм. Специални жълти вестници се издават и се разпространяват с огромен успех, защото обществото обича да чете за неудачи. Кредото на журналиста е, че  от добрата новина не може да стане сензация. Всяка лоша вест, всяко нещастие е успокоение за останалите, че не са единствени, които също не живеят по космическите закони. Слава Богу има и други в кюпа. А когато разберат, че и богатите също плачат, това е  най- голямото удоволствие. За успокоение дори и такава книга са написали. Защото това е доказателство черно на бяло, че космическите закони действат безотказно и има  много неща, които не можеш да си купиш с пари.

Но нека да се върнем отново на езотериката и да видим каква е разликата между нея и религията. И  при двете първоизточник на всичко е Бог, и това е чудесно, но някъде на път към Него се разминават.  Религията отрича прераждането, от там и причинно следствената връзка- позната ни от индуизма като карма или казано на нашенски съдба. Основното в езотериката след вярата в Бог е, че се отрича случайността. От тук следва, че няма нищо неконтролируемо и самоцелно, докато в религията този въпрос изобщо не е разгледан. Освен това в  църквата разбираемо е  доста голям акцент да пада върху  посредниците на Бог- божиите служители, които се държат като последна инстанция като, че ли те са самия Бог, не Бог да си е Бог. Позволили са си доста да изопачат Божесвената любов и обратната ни връзка с него, явно това ги устройва. Разчитат, че Бог е високо и до сега не е имало случай да дойде и да се защити. За това си позволяват да го  представят, както на тях им харесва.

Най- разпространеният Негов образ е като някакво всемогъщо заядливо същество на пределна възраст, дори не и на 84 години, е както за еона на Рибите, не дори и  на 120 пределната възраст на еона на Водолеите, а според мен някъде към 200- 300 години, което непрекъснато ни следи и каквото и да направим размахва пръст. Всичко ни е забранено. От всяко удоволствие трябва да изпитваме вина. Наистина, както го описват на тази възраст какво да му харесва, че от там и да ни разбира.

Някои се измъкват, решили са си проблема по друг начин. По- добре е да не вярват в Бог от колкото да се чувстват виновни на всяка крачка и да си представят  вечните мъки в ада. Най - лошото е, че от този старец не можем / както твърди църквата, а тук вече са прави/ да се скрием дори и под пианото, а да не говорим за под масата или под леглото.

Аз също като много други не исках да имам такъв Бог. А да не говорим за такъв баща или родител. Защото за мен това  е един много не успял Бог. За тава също реших въпроса по най- лесният начин, както и повечето от нас, просто не вярвах в Него.

В един момент след като мина възторга от младостта, дойдоха разочарования от брак, от тогавашната ми ценностна система, съществуването ми започна да става  безсмислено. Задавах си въпроси за неравнопоставеността ни в живота. За липсата на възмездие, което разбира се  ние очакваме, като  доказателства за някаква наша справедливост, дори и  в религията е спомената за него. Защо  деца  страдат тежко от болести или лоши битови условия, преди още да са могли да натрупат грехове. Някои убиват, крадат, живеят в разкош безнаказано и умират на 80 години в съня си, други са честни никога не откраднали нищо и умират от тежки болести в бедност. Няма да се спирам подробно на всичките тези неправди. Всичко това се обезсмисля, ако се изключи прераждането. Сигурна съм щом сте тук, в определен моменти, сте си задавали всичките тези въпроси.

Изненадана бях когато прочетох, че църквата също е поддържала прераждането, но на 5-тия така наречен Никейски събор на Християнството в 553 г. прераждането било самовластно осъдено. Присъда спорна, тъй като не получила благословията на тогавашният папа Вергилий, който по неизвестни за нас причини не присъствал на обсъждането. Налагането на въпросното мнение станало непряко, чрез тълкуване на някаква извън съборна сентенция. От тогава църквата грижливо пропуска да спомене прераждането. Следствие тези пропуски са направили ревизия на Библията и са премахнали всички текстове, които са в противоречие с това, макар и не категорично решение.

Останали са някои косвени доказателства, които в много книги се цитират, но сега няма да се спирам на тях. Въпросът е, защо са оставени? Най- лесното обяснение, че са забравени, но вече имаме уговорка, че езотериката не приема случайността. Тогава те са умишлено “забравени”, за доказателство на тези, които могат да чета между редовете, че прераждането съществува. Дълго време си задавах въпроса, защо отгоре са допуснали подобно недоразумение толкова години да битува на земята? Отговорът ми го даде Алис Бейли, която твърди, че  това ни е отнето като информация абсолютно закономерно, за да можем да се потопим до дъно в материята. Оказа се, че и това недоразумение не е случайно. Все някой революционен папа, когато му дойде времето, ще отмени решението на въпросният събор, заклеймявайки участниците в него, както  папа Павел-4 призна абсолютно недвусмислена през 1990, че Земята се върти и  дори реабилитира Галилейо Галилей. Предполагам отчитате как църквата е в крак  с откритията в света, но по-добре късно отколкото още да принуждаваха добрите християни да мислят, че Земята е плоска и се върти около Слънцето и да смятат за еретици всички, които не вярват в това.

В последните години на миналият век се създаде най-голямото езотерично течение Ню Ейдж, което участват доста известни имена от всички професии. Там можем да споменем за Шърли Маклейн. Тя предполагам няма нужда от представяне.  Ричарт Бах с прекрасните си книги “Едно”, “Илюзии”, “Мост между световете” “ Джонатан- чайката”  позната на българските читатели и др. Нийл Доналт Уолш с поредицата си “Разговори с Бога”. Уен Дайър прочут с книгата “Вашите слаби места”, стилистът Пако Рабан

Манифест на този нов стил на живот стана филмът ”Коса” и особено книгата на Мерилин Фъргюсън “Заговорът на Водолея” също преведена в България. Предвиждам реакцията ви щом чуете Пако Рабан,  зная какво ще ми кажете. Хората сме злопаметни и недоверчиви особено Ганьо и Ганка Балкански и да не ви рекламирам течение с ярко Пако Рабанско  участие, имайки предвид как се изложи с предсказанието си за края на света на 11 август1999 г. Не съм забравила и аз Ганкина представителка. Той чертаеше доста апокалиптична картина, които медиите с охота разпространяваха, тъй като вече говорихме за това, те са във възторг от подобни сензации. Хора с по- слаба психика доста драматично го преживяха, докато всъщност, слава Богу, ни се размина само с едно слънчево затъмнение, което ние тук в България, пак бяхме ощетени, не видяхме като хората…Нека се върнем на предсказанието.  Всеки може да бъде подведе даже и един световен моделиер занимаващ се с езотерика. А той имаше след това и смелостта да се извини публично. Нещо срещано доста рядко.

Обясни, че е тълкувал предсказания на Нострадамус / който всички сме съгласни е безспорен авторитет в тази област/. Нека не съдим прибързано. А дали пък Нострадамус изобщо е сгрешил? Защо да не допуснем, че от Космоса са ни дали още един, последен шанс. Може би Земята все още е нужна на Вселената и ние не трябва безотговорно да я унищожаваме… Нека сега разгледаме  кредото на това езотерично течение, което трябва да стане кредо на всеки един от нас. Не трябва да унищожаваме Земята с нашите злоби и агресии. Тя  е също е живо и разумно същество и не толкова беззащитна, както ние си мислим и за това злоупотребяваме с гостоприемството й. Въпросните агресии освен, че поразява Земята, се излъчват и в Космоса и влияят негативно и на цялата Вселена. Всички планети,  на които има разум са заинтересувани  тука на Земята, да живеем в мир и любов. Дори да взривим нещастната си планета, което не е невъзможно, тъй като в злобата сме си много изобретателни, това ще даде отражение навсякъде във Вселената. За това непрекъснато получаваме послания, как да се обичаме, как да  си прощаваме един друг, изобщо как да живеем. Ще ви дам и безспорен пример. Съвършените полегнали житни кръговете, които периодично се наблюдават в Англия, / тази година споменаха за над 400/ знаете от списания и по телевизията са ги показвали са едно от начините  да ни въздействат. Но човечеството като, че ли цялото е произлязло от една Софийска област, наречена Шоплука, известна с твърдоглавието си, непрекъсната задават риторични въпроси, кои са те, че да ни дават тон в живота. Все пак вече всичките възможности почти сме ги изчерпали и ни остава само една  за да оцелеем. Да живеем lege artis. С други думи – по законите на изкуството и красотата. Които създават хармония в проявления свят. Какви са тези закони. Неписани на хартия. Все още – неоткрити. Но съществуващи. Така както  винаги е съществувал законът за земното притегляне и преди  Айзък Нютон да го открие.

Тези космически закони, за разлика от  всички други действат безотказно. И без изключения. Няма привилегировани пред тях. Не мога да ги назова- както Нютоновият, но знам как се чувства човек, когато ги спазва. Огледайте се Вижте душите и телата си. Здрави ли са? Влияят ли ви магнитните бури, слънчеви изригвания, пълнолуния? Събуждате ли се сутрин с усмивка? Заспивате ли вечер с благодарност? Радвате ли са на чуждият успех? Можете ли да погалите бездомно куче? С бездомните котки ще вие по – трудно, зная. Бихте ли разговаряли с тревичките като с равни? В състояние ли сте да хвърлите спасителен пояс на оса давеща се в чашата ви с кока-кола? Защо не кажете “здрасти” на хлебарката в банята? Ще се осмелите ли да вземете с голи ръце загубило се на асфалта бебе- змийче? И бихте ли го върнали сред храстите, спасявайки го от сигурна смърт. Притежавате ли достатъчна лудост за да натоварите кухненската посуда в колата  и да я поразходите до Кокаляне  или Железница? А след това с любов да сготвите в нея ядене? Можете ли да правите любов с човека, когото обичате и да изпитате екстаз, когато се слеят душите ви? Защото сексът не ни е даден само за възпроизвеждане…

Кредото на “Ню ейдж” само с три думи –Любов, Любов, Любов. Във всичките й измерения и форми. Най- големият грях в космически план е не убийството на човек, а убийството на любов. Защото преди да убиеш човек, си убил възможността да го обичаш.

Защо ли са си избрали точно такова кредо въпросните представители на това течение? Защото това е същността и  на езотериката, повтарям, любов във всичките й форми. Материята на човек се състои от кондензирана светлина, а духат ни, който част от Бога, миниатюрна искрица от него - е любов. А Бог, както знаем всички-  е любов. Следователно нашата истинска същност е любов и ние не трябва да  изневеряваме на нея. Любовта е избор и начин на живот, докато повечето хора се заблуждават, че това е реакция. Тя е единствената монета със стойност във Вселената и е невъзможно да бъде фалшифицирана.

Дълго време си задавах въпроса как така Бог е в мен? Къде битува в сърцето ли, в главата ли, в кръвта ли ? Защо не го усещам? Всъщност да си призная, основно ме вълнуваше, как бих могла да се скрия от него, защото, ако е в мен сама разбирах, че няма как да стане това. Този въпрос е доста фундаментален и предполагам  и на вас ще ви е интересен отговорът.

Всичко, което правим, виждаме, мислим или казваме, на което реагираме- всичко, което сме ние - излъчва или създава енергийни заряди, тъй като всичко идва от мисълта ни, а тя е енергия. Тези трептящи заряди се наричат вибрации. Всеки звук, мисъл, светлина или действие в пространството, реагират вибрационно на тези електромагнитни заряди. Те са нещо като магнит, който привлича всички  адекватни на тях вибрации.

Всеки живот вибрира с чувства, а естественото състояние на чувствата е любов, което би трябвало да се постига просто без напрежение, естествено, със самото съществуване. Любовта не е интелектуална концепция, нито морален иператив, или каквото друго вие решите. Тя е чувство, което се явява, когато човек е свързан с енергията на Вселената, която както разбрахме по- горе е разбира се енергия от Бога. Няма разлика между нашето Висше Аз /т.е. духът/ и Бог, защото всяка енергия е частица от един  източник. Ние всички сме аспекти на този източник. Всички  сме една огромна единна енергия, но индивидуалните души са се отделили от висшите вибрации в процеса на създаване на различни форми на живот. Съблазнени от красотата на собствените си творения / тука вече се намесва егото/, душите са останали в плен  на физическото мислене, загубвайки връзката си с Божествената светлина. Паниката настъпила в душите ни следствие загубата на тази връзка е толкова жестока, че създава бойно поле, известно ни като добро и зло. Кармата, т.е. причинно- следствената връзка се проявява като път, метод, средство да премахнат изкуственото схващане за разделянето на нещата . Кармата е процес, който позволява  на всяка отделна душа да изживее всяко възможно човешко състояние, като път за връщане към пълната духовност и съединение с Бог. Всъщност и това е смисълът на всеки живот. Причината да не знаем тази истина, и на земен план да си измисляме най- различни смисли на живота е, че ни е отнет достиг с индивидуалната душевна енергия на висшето Аз, което сигурно и  в това си има свой таен смисъл, но независимо от това пак ще стигнем рано или късно до там, до където съзнателно или несъзнателно сме тръгнали, до сливането с Бога, защото няма къде другаде да отидем.

Сега разбрахте ли откъде идват и конфликтите. Разминаването на душевното Аз и външните проявления на това Аз. А свободната воля се свежда  само до там, да тръгнем доброволно до издигането на това Аз до степен сливане с Бог, но  ако  се дърпаме  и не искаме доброволно има механизми за принудително прочистване /това са най-често болестите/, които действат до момента, в който доброволно тръгнем по този път. Но кой е Бога, с когото трябва да се слеем и какъв е, е много важно да си изясним. Защото ако се замислим, а и историята го доказва, за всичките войни водени през  векове, пък и в днешно време. Една част се водят  за спора в правилното тълкуването на Бог, а други за ценности заместили Бог, като най- висше начало.

Всеки трябва да работи със собственото си вътрешно Аз в посока на осъзнаване, че вие сте Бог. За себе си по- лесно можем да се възприеме като такъв. Но противоречието между хората, идва от нежеланието да признаем, че всяка друга личност е също Бог, колкото нас и  от там е изводът, че всички сме Бог. Ние искаме само ние да сте такъв, но тъй като Той е един, / и в езотериката и в религията тук има  вече единомислие/, следователно всички сме едно и също. На кратко казано всички сме Едно. Ако Бог и ние сме Едно тогава е достатъчно  да обичаш себе си за да  обичаш  и Бог, а и всички останали.

Какво значи да обичаш себе се, това е много важен въпрос. Не егоистично и себелюбиво, както повечето от нас мислят, че е любовта към нас. Отваряш хладилника, изяждаш двата банана в него, без да мислиш за другите, защото твърдиш, че много се обичаш… Това е доста обширна тема. Сега само ще кажа, че да се обичаш истински, трябва да се отърсиш първо от комплексите си и страховете си. Да прегърнем слабостите си, да приемем себе си такива каквито сме с целият си ръст и килограми. Да не се страхуваме, че не сме заслужили нещо. Вредно е да се влияем от мнението на другите и накрая абсолютно задължително е да се освободим от чувството си за вина. Няма нищо по- привлекателно от човек, който се чувства удобно в собствената си кожа

И все пак къде Бог битува в нас и защо не можем да се скрием от Нето? Къде се е приютил, или къде ние сме го поканили да се настани? Чува ли сте за изразът каквото горе- това и долу. Микрокосмосът трябва да отговаря на макрокосмосът. Ако разгледаме най- малката неделима  частица  на Земята - атомът, в него електроните и неутроните се въртят около протоните приблизително по същият начин както Земята  и останалите планети се въртят около Слънцето. Атомът представлява миниатюрна планетна система, но има нещо, което свързва всичките тези компоненти по между си да не се разпаднат или тръгнат в различни посоки. Учените също твърдят за това съществуване, но не могат да го назоват какво е то, тъй като не е на молекулярно ниво. Те знаят само, че не е материя, а по-скоро единица енергия. Положителните и отрицателните полярности в организма са мъжка и женска, така наречените ян и ин енергии. Те са енергията, която образува и нашата душа. Телата ни са направени от атоми, които са умален макет на слънчевата ни система, а душите ни са направени от тази енергия - източник. Когато науката успее да назове този източник, това ще бъде признание на духовността, като физическа реалност.

Душата е субатомна интелигентна сила, която организира живота. Тя е част от всяка клетка, тя е част от ДНК тя е в нас навсякъде. Тя е тава, което ние наричаме Бог.Когато Христос казва, че Бог е навсякъде в известен смисъл го твърди буквално, като предполагам е имал предвид, че тази духовна енергия, ръководеща живота навсякъде.

Доказано е във физиката, че енергията не се създава или унищожава. Тя само преминава от един вид в друг. Нищо в Космоса не се цени така високо както отделната жива душа, която вече разбрахме, че е енергия, която не може да изчезне, а стойността на отделната жива душа е стойността на целият Космос. Тези, които поставят под въпрос  физическото съществуване на мисълта, или на мисловната енергия  поставят с дълбокият си скептицизъм под въпрос собствената си същност. Сега може би вие по- ясно защо не можем да се скрием от Бог.

Преди грехопадението. Хората са били андроиди, т.е те за били двуполови и са носили едновременно мъжкото и женското начало в себе си. След грехопадението се разделят на  мъжът и жената. Т.е. от андроида Адам се отделя половината,  което предполага, може би повече от едно ребро. /ако пак не са ни разделили както в приказката не наполовина, а по братски / и се създава  Ева. Така се разделят на двете части тогавашният човек. От там води началото си полярността във всичко. От там идва и погрешното разделението на Бог и човек, на добро и зло на бяло, черно на щастие нещастие. Нашата задача на Земята е от тази полярност да извървим отново целият път докато стигнем отново до цялото. Защо ни е било всичко това? Защото преди да се раздели човека сме имали само космическо съзнание, а сега извървявайки целият този път наистина доста дълъг и мъчителен, получаваме и необходимото ни космическо познание.

Езотериката е учение за  процеса на напредък на душите, в процеса на връщането ни към първоизточника. Това ще стане едва когато в съзнанието ни изчезне дуалността във всеки един аспект. Всяка душа е отговорна само за собственото си напредване и осъществяване на собствената се божественост. За това пътят е индивидуален и всеки отговаря сам са себе си. За да може наистина тази отсрочка, която сме получили, на 11 август 1999 г. да бъде използвана до край. Отсрочката, която Пако Рабан не е предвидил. Но която, може би все пак човечеството заслужава.

Оценете публикацията:
1
Енергията на Лъва
Силата на чаша вода