Камен Илиев - Поезия

Материалите в блога са без претенции за авторство.

ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ

ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ

Учението на ББ в интерпретацията на Учителя Петър Дънов, представляващо по своята същност актуална редакция на езотеричното християнство, разкрива в съдържанието си хармонично съчетани градивни елементи от хилядолетната мъдрост и на Изтока, и на Запада. Духовният Изток предшества в исторически план Запада по отношение постиженията си в осмислянето законите на невидимия свят и прилагането на това автентично познание във владенията на материалното битие.

Оттам именно – и по-точно от люлката на съвременната цивилизация, древноиндийската култура – до наши дни са достигнали формулировките на два велики универсални закона на Космоса: за кармата и прераждането (превъплъщението). Техният всеобхватен характер и неизменна действеност на всички равнища в йерархичната структура на творението предопределя присъствието им и в теоретичната схема на българския духовен Учител. В определена степен те са и белег на разделителната линия между Новото учение и традиционното християнство в неговото църковно измерение.


За психологическия климат в източните духовни школи, на които именно дължим вида, в който са достигнали до нас законите на кармата и прераждането, говори следната мисъл на Учителя П. Дънов: "На ученика от източната Школа са създавали изкуствени изпитания и той ги е издържал; а сега на ученика не се създават (други) освен естествени изпитания и той на реда си трябва много добре да ги издържи.
Дойде някой и те нагруби; бъди герой, приближи се до него и кажи му с Любов: "Пак ела в моя дом!"


В съответствие с учението на ББ духовната еволюция на човека се осъществява по законите на кармата и прераждането (превъплъщението). Тези два велики и всеобхватни космически закони функционират успоредно и в хармонично взаимодействие и единство. Поредицата от прераждания на отделния човек му предоставят възможността да решава успешно своите кармични задачи, да усвоява уроците на материалния свят и да се освобождава постепенно от кармичните си ангажименти. Разбира се, твърде често се случва той да натрупва и нови дългове, които да остават за разрешаване в бъдещите превъплъщения.

По този повод Учителят П. Дънов споделя: "Кармата се ликвидира чрез преражданията. Прераждането е условие за изменение на човешкия порядък в Божествен." Ученикът по духовния Път е длъжен да познава отлично тези закони и тяхното действие, за да избягва неизбежните капани в своето личностно израстване, за да бъде максимално полезен както за самия себе си, така и за своите ближни. А в перспектива – и за реализацията на великия Божествен План за света.

1. Карма
"В човека има и тъмнина, и светлина, и вода, и въздух, и твърда почва, и зверове, и змии, и гущери, и насекоми, и млекопитаещи, и растения, всичко има в човека. Когато човек съгреши, Господ го изпъди от рая и тогава животните взеха надмощие в него. И кармата влезе в света, след като хората съгрешиха."
"Туй, което вие наричате съдба, представлява кармически закони. ...Съдбата – това е кармата, закон за причини и последствия, които ние сме създали."(Учителят П. Дънов)

Вселенският закон на кармата произтича от шестия херметически принцип – този за причинността. Самото понятие "карма" е от санскритски произход (както е известно, санскритският е праезикът на индоевропейската група езици) и означава: действие, въздействие, дело. Известен е и като закон за причината и следствието. Смисълът на тази дефиниция е, че всяко действие в материалния свят представлява причина, която поражда следствие, съответстващо по съдържание и интензивност на породилата го причина. Тук е в сила аналогия с третия принцип на динамиката, чиято формулировка гласи: "Всяко действие има равно по големина и обратно по посока противодействие." Проявлението на универсалния кармичен закон в Космоса води до заключението, че всяко събитие в окръжаващата ни действителност се явява резултат от причинно-следствена верига.

Всяка причина поражда следствие, което от своя страна би могло да се превърне също в причина, и т. н. От гледна точка на учението на ББ и езотеричното познание изобщо законът на кармата изразява вездесъщата Божия справедливост. Неговото действие е обективно и безпощадно точно при възстановяване на всемирната правда.
Съдържанието на кармичния закон обуславя окултния факт, че човек в настоящия си живот си създава условията за следващия (или следващите).

В този смисъл кармата бива разглеждана като предопределение на съдбата, което обаче не е абсолютно и неизменно. То може постепенно да бъде изменено в зависимост от мислите и делата на личността. Според Учителя П. Дънов кармата би могла да бъде коренно променена върху основата на дълбоко и искрено покаяние, последвано от конкретни дела на прогресиралото и пречистено съзнание.

Познаването на закона за кармата би трябвало да ни помогне да възприемаме всичко, което се случва около нас и със самите нас, с разбиране и смирение. Ако се противим на обективното действие на кармичния закон, това само би влошило нашата собствена ситуация – и в настоящето, и в бъдещето: "Онова, което има да става, всичко е предвидено, ти не може да се избавиш от него. Ако се избавиш от едно зло, ще ти дойде друго, по-голямо. Ако приемеш едно зло разумно, с благодарност, след него идва едно добро" (Учителят П. Дънов). По тази причина всички велики духовни Учители на човечеството ни съветват да приемаме живота си с цялото му съдържание с благодарност и осмисляне на ставащото.


Според своето действие кармата се явява жива връзка между миналото, настоящето и бъдещето. Извършеното в миналото се проектира в съответствие с този закон в нашето настояще. А това, което извършваме в мисъл, слово и действие в настоящето, обуславя съдържанието и на бъдещето ни. И при най-добро желание от наша страна не бихме могли да се освободим от действието на кармичния закон. В този смисъл той е безупречно справедлив закон на възмездието.

Разглеждайки извънредно богатата на варианти и възможности проблематика във връзка с кармата, Учителят на ББ у нас отбелязва: "Кармата е задача, дадена на човека, която той трябва правилно да разреши. Тя подразбира разумно справяне с миналото. Може ли човек да се справи с миналото си, той е решил задачата си, освободил се е от кармата.

Грехът пък се явява като резултат на желанието у човека да заобиколи по някакъв начин кармата, да я избегне."


Законът на кармата е формулиран за първи път в древноиндийските религиозно-философски учения. Редица окултни школи и духовни течения, между които и учението на ББ в интерпретацията на Учителя П. Дънов, го третират като закон на Всемира. Доколкото той обхваща взаимозависимостта между причината и последствието, нищо в света не остава без последствие и всяко нещо е обусловено. "Животът е тъй устроен, че всяко дело, каквото и да е то, получава своята заплата според вътрешната си стойност" (Учителят П. Дънов). Кармичният закон и неговото действие са пряко доказателство за това, че не съществува случайност. Светът е творение на Бога, а Той е Великото Разумно Начало и не би могъл да създаде нещо, което няма смисъл.

В този аспект на разсъждения дори привидно случайното по логически път намира своето място в Божия план за Космоса и се превръща в част от него. Казано на религиозен език: "Всичко на този свят става по Божие допущение!" Езотеричното познание разглежда кармата като закон за възмездието (както вече бе изтъкнато по-горе), най-вече в смисъл като разплащане за сторените в миналото грешки от страна на личността. "Всичко, което става в света, се ръководи от всемогъщото Божествено съзнание, което прониква в цялата природа и хроникира нещата; то отдава всекиму заслуженото. Рано или късно човек ще понесе последствията на своя живот – добри или лоши" (Учителят П. Дънов).

Разплащането като правило е съпроводено от болка и страдания. А що се отнася до добрите дела в нашето минало, от всичко позитивно, извършено чрез мисловната и практическата ни дейност, то и за тях получаваме своята награда – дихарма. Така че в тесния смисъл на понятието кармата е това, което изплащаме за извършеното зло ("Карма значи да допуснеш в своя ум неща, които не са Божествени."), а дихармата е това, което получаваме за сътвореното добро ("Кармата е тъмнота, дихармата е светлина. Доброто винаги представлява светлина, злото винаги представлява тъмнина.").

Казано и по друг начин: "Кармата, това е неустроеният живот, който сега се устройва. Небето, това е дихармата, това е благодатта." Като продължение на тези размисли Учителят П. Дънов подчертава: "Когато се казва, че човек не трябва да си създава нова карма, подразбира, че той не трябва да продава лоша стока. Иска ли да се освободи от кармата си, той трябва да продава, макар и непотребна, но хубава стока.

В какво седи хубавата стока?

Хубавата стока се заключава в това, дето минеш, на каквото нещастие или страдание се натъкнеш, да кажеш по една добра дума. Срещнеш ли болен човек, кажи му: не се отчайвай, ще оздравееш. Това е за твое добро. Някой ученик пропаднал на изпит, кажи му една насърчителна дума. Друг някой счупил крака си, притечи се на помощ, услужи му в нещо. Добрите думи, доброто представят благоприятните условия в живота."


От особено значение за целите на това изследване е да подчертаем, че кармата възниква не само вследствие на човешките постъпки, но и на мислите, чувствата и думите. Този езотеричен факт обуславя огромната отговорност на всекиго от нас на всички равнища в нашата изява – видима и невидима. Понеже, както е известно и от човешката правораздавателна система, непознаването на даден закон не отменя необходимостта от спазването му! Учителят на ББ в България споделя, че има човешки закони, които не сме длъжни да следваме, но Божествените – винаги! "Кармата се създава – изтъква той, – когато хората не живеят в съгласие с Божествените закони.

Те се отклоняват от правия път и вървят по крива вълнообразна линия, наречена "път на астралната змия"." Брилянтно кратка и точна дефиниция на кармичния закон ни е предоставена в Библията (Новия Завет) от ап. Павел: "Каквото посее човек, това и ще пожъне"(Гал. 6:7).
Кармата съществува в редица разновидности и класификационни схеми. По отношение мащаба на действието си тя бива: лична (индивидуална), семейна, родова, професионална, обществена, национална, континентална, планетарна и т. н. Кармичният закон е започнал да функционира още от най-дълбока космическа древност. Зараждането му е свързано с процеси от глобален характер, които засягат не само човешкия род, в частност, но и вселенската еволюция като цяло:

"Кармическият закон води началото си още от излизането на човека от Бога. А действието или проявата на този закон започва с поляризирането на човека, т. е. с явяването на двата пола, на двата полюса в света (курсивът мой – К. З.).

Поляризирането подразбира раздвояване на човешкото съзнание на положително и отрицателно, на възходящо и низходящо или, в най-висока степен казано – съзнание на Любов и съзнание на Мъдрост. Това са двата полюса в човека" (Учителят П. Дънов).


Основното поле за изява на действието на кармичния закон са човешките взаимоотношения. Безбройните роли, които ние, хората, играем в множеството си превъплъщения, ни поставят в различни взаимозависимости с околните, с нашите ближни. Самото естество на тези взаимоотношения, както и същността на ролята, която ни е поверена във всеки отделен живот, говорят от своя страна за характера на кармичната връзка и за това, как бихме могли да я разрешим по възможно най-благоприятния начин.

И тук си заслужава да се вслушаме в напътствията на великия духовен Учител: "Като се говори за кармическия закон, подразбираме различни видове отношения. Например, слуги и господари, ученици и учители, братя и сестри, майки и бащи, това са все кармически отношения. Майката и бащата са едно от смекчаващите положения на кармата.

Според този закон всички хора се намират в близки или в далечни отношения с цел да се разплатят. Съвременните хора трябва да знаят този закон, за да ликвидират правилно със своята карма. Иначе, ако не знаят какъв е този закон и какво той изисква, те ще създадат помежду си нови кармични отношения, които в бъдеще трябва да се изправят."


Учението на ББ ни препоръчва два основни метода за ликвидиране на кармичните задължения: Любовта (в нейното надчовешко, Божествено измерение) и прошката (опрощението). Ето как ни представя въздействието на тези методи Учителят на ББ в нашата страна: "Кармата може да се ликвидира със закона на Любовта. Докато живееш в безлюбие, ще се раждаш и прераждаш. Щом дойде Любовта, прераждането престава. Тогава ще влезеш в закона на вселяването." И още: "Като прощавате, кармичната връзка се скъсва. Като не прощавате и се противите, кармата продължава."

"Чрез прощаване човек се освобождава от веригите на кармата и всички ограничения, които го спъват. Трябва не само да простиш за обидата, но да заличиш всичко в съзнанието си, и помен да не остане в теб от обидата. На мястото на лошите думи, които са ти казали, постави най-добрите за онзи, който те е обидил."

По пътя на всеопрощаващата Любов сме в състояние да постигнем мирни, спокойни, доброжелателни отношения с всички свои събратя: "За да ликвидира с кармата си, човек трябва да се примири с всички хора. Ще гледате по възможност бързо да изглаждате всичките си отношения." Неведнъж в своите беседи и в частни разговори Учителят П. Дънов е подчертавал, че ако човек не е разсякъл всички кармични възли на своето съществувание, ако има кармичен дълг дори и само към един свой ближен, той не би могъл да напусне кръга на преражданията. Затова именно той ни поучава да решаваме своевременно всички възникващи проблеми във взаимоотношенията с другите хора.


Ако си представим кармичната програма за едно отделно прераждане като дърво, то неговият ствол е именно главната програма за съответния живот в плът. Тя бива изработена в невидимия свят преди човек да се превъплъти. Участие в изработването й вземат духът-ръководител (водачът) на подготвящия се за въплъщение човек, още по-издигнати в еволюционно отношение същества, както и самата душа в етапа пред ново прераждане.

По-големите клони на това хипотетично дърво представляват отклонения от основната програма с по-висок процент на вероятност за реализация. Съответно – по-малките са с по-нисък процент вероятност да бъдат проведени в земния живот. Малцина успяват да осъществят кармичната си програма 100%. Обикновено цифрата е около или под 50%, при цялата условност на това определение. Само автентичните духовни Учители и най-напредналите ученици по духовния Път са потенциални изпълнители на стопроцентова реализация. При човешките същества, движещи се бавно и криволичейки по пътеката на изпитанията, нерядко процентът може да клони и към нулата. Но нали Бог е "многомилостив и дълготърпелив", както е казано в Библията – Той е изпълнен с безконечна милост и търпение по отношение темповете на духовно израстване на Неговите чеда. Това, обаче, не бива да означава, че те следва да злоупотребяват с търпението Му.

2. Прераждане
"Прераждането е метод за самоусъвършенстване. Самоусъвършенстване без прераждане не може да има."

"Човек дохожда много пъти на Земята, а не само един път. Колко пъти дохожда? – От него зависи. Обикновеният човек се преражда средно на всеки 45 години. Ако той слиза на Земята да се учи, Разумните Същества му определят в кое семейство ще се роди. Той няма свободен избор. Ако човек идва на Земята съзнателно, за да помогне на хората, той има свободен избор да се роди, дето иска. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова по-голяма свобода има при слизането си на Земята. Гениалните хора и светиите идват рядко на Земята, когато човечеството отбелязва епоха в своя живот. Великите Учители идват на Земята през всеки две хиляди години. Те внасят голямо преобразувание в човешкия живот."(Учителят П. Дънов)


Законът на прераждането произтича от петия херметически принцип – този за ритъма, и, както вече бе изтъкнато, действа успоредно и в съчетание със закона на кармата. Принципът за ритъма обуславя цикличността на всички явления и процеси в Космоса, включително и на прераждането (превъплъщението) на индивидуалностите, сътворени от Бога. В съответствие с твърдението на Учителя П. Дънов, приведено по-горе в първия цитат към тази подтема, духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на съществата е немислимо без наличието и функционирането на закона за прераждането. На друго място в Словото му срещаме репликата: "Законът на прераждането е закон на Христос. Прераждането е закон за усъвършенстването на човешката душа."


Убеждението, че прераждането е факт, неизменно съпътстващ пътя на човека през измеренията и владенията на Духа, е съществувало от най-дълбока древност. Всички велики източни религиозно-философски учения го съдържат иманентно в теоретичната си схема. По времето на проповедническата мисия на Иисус Христос в Палестина това убеждение е било неотделима част от мирогледа на Неговите съвременници.

След утвърждаването на християнството сред цивилизования свят Църквата го е отстранила механично от своето канонично учение. Това е станало през ІV век, на І и ІІ вселенски събори (проведени съответно в Никея и Цариград през 325 и 381 г.). Независимо от строгите мерки, предприети от църковните отци за заличаване на всички следи от присъствието на идеята за прераждането в съзнанието на човечеството, те не са успели да го изтрият окончателно от страниците на свещената книга на християнството – Библията. Текстове, които недвусмислено говорят за прераждането като мирогледен елемент на границата между старозаветната и новозаветната ера, са, например: Матей 11:12–15; Лука 9:18-20; Йоан 9:1–3 и др.


Класическото християнско богословие не е в състояние да обясни един очевиден факт – неравенството между хората. След като Бог е въплъщение на върховната справедливост, след като всички хора са Негови деца и Той ги обича еднакво (нали Христос казва, че слънцето грее еднакво и за праведници, и за грешници?!), как да приемем обстоятелството, че всички сме различни?!? Че всички се раждаме при различни условия, при това – някои се раждат инвалиди, слепи, сакати, тежко или неизлечимо болни и пр., и пр. Може ли един вселюбящ и всесправедлив Родител да допусне това, ако действително всичките Му деца са еднакво скъпи за Него?!? Със сигурност – не! Фактът, че всички хора са различни и няма дори двама измежду тях, които да са съвършено еднакви и като телесна структура, и като душевност, и като условия на живот, има само едно логично обяснение – прераждането! Различията между хората, за които говорим тук, се дължат единствено на различната степен на духовната им еволюция, достигната от всеки един от тях. Това е единственият смислен отговор на въпроса, в който християнското богословие и църковното учение се препъват, след като са изключили възгледа за прераждането от своята теоретична концепция. Това си остава изцяло за тяхна сметка, разбира се.


В рамките на поредицата прераждания индивидуалната въплътена душа на човека попада при различни социални условия, културна, семейна и професионална среда. Тези най-разнообразни декори имат за цел да й съдействат да научи по най-добрия възможен начин своите уроци, предвидени за съответното прераждане. С тази цел душата периодически сменя и пола си. Езотеричното познание утвърждава тезата, че човек се преражда в един и същи пол обикновено между един или три пъти подред, в извънредно редки случаи – до седем пъти подред. Половата принадлежност предполага усвояването на специфични уроци, продиктувани от различните социални роли на мъжа и жената върху сцената на съвременната цивилизация. Относно продължителността на престоя на душата в невидимия свят между две прераждания Учителят П. Дънов подчертава следното: "Не мислете, че тези, които заминават за онзи свят, остават за дълго време. След 45–50 години отново идват тук, на Земята. Малките деца идват още по-бързо, след година или след 4–5 години пак са тук. Възрастните се връщат след 45–50–70 години. По-напредналите – след около 250–300 години. Най-напредналите – след 1500, а Учителите на човечеството – след 2000 години."


Учението на ББ излага тезата, че прераждането на човешката душа е необходимо за нейната еволюция и израстване, защото по този начин разумното същество придобива нужните му опитности и култивира всички необходими знания и умения, т. е. така човек се научава да живее, "както Бог е постановил". Да се преродиш, според Учителя П. Дънов означава "да почнеш изново работа, която си напуснал". Или, казано по друг начин: "Прераждането е един закон, според който, щом една работа остане недовършена, дава ти се възможност да дойдеш втори път да я довършиш." По този път рано или късно бива постигната крайната цел на човешкото битие – сливане с Абсолюта, възвръщане към изходната точка на духовното развитие, но след най-високия завой на спиралата. И при задължително съхраняване на неповторимата индивидуалност, изградена от живото същество в безкрайната поредица явявания в плът сред материалния свят. В тази връзка Учителят П. Дънов отбелязва: "Много още има да учи човек! Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на живот. Хората, които имат жалка представа за живота, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга. Имайте пред вид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум – това не е въпрос за обикновени умове."


В учението на ББ особен интерес представлява тезата за т.нар. "групови въплъщения". Смисълът на тази концепция е, че никой не се ражда сам за себе си, а е свързан в даденото свое прераждане с други човешки същества в съответствие с различни признаци и задачи. В този дух са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Не мислете, че сте сами. Никой не е сам. Всички души слизат групово (курсивът мой – К. З.). Най-малката група се състои от 10 хиляди, 20 хиляди, 30 хиляди, а може да е от 100 хиляди, 200 хиляди, други – от 5 милиона, 100 милиона. Колкото групата е по-голяма, толкова е по-разумна. Гениите са голяма група. Ако вие принадлежите на една група от 10 хиляди или от 100 хиляди души, пръснати по цялата Земя, вие сте свързани като един организъм." Именно по този начин могат да бъдат изяснени редица случаи на "разпознаване" между хора, които се срещат за първи път в дадения земен живот, но очевидно са свързани духовно в една група от невидимия свят.
Що се отнася до броя на душите, които се въплъщават (прераждат) периодически на Земята, Учителят на ББ у нас посочва число, потвърдено и от други авторитетни духовни учения – 60 милиарда: "60 милиарди души са пуснати в света." Има се пред вид обстоятелството, че в орбита около нашата планета "кръжат" 60 милиарда души, които се прераждат периодично в зависимост от своята кармична програма и тенденциите на планетарното развитие.


Изключителен интерес за търсещите по духовния Път представлява броят на преражданията на една материална планета като Земята, необходими, за да приключи цикълът на раждане и смърт, т. е. индивидуалната душа да се освободи от кармичните си задължения и да се превърне в свободен дух. Тази проблематика е тясно свързана и с тезата за т.нар. "сродни души". Ето какво изтъква Учителят П. Дънов в тази насока: "От всички прераждания, които според едни окултисти са 777, според други – 999, а според трети – 9999, при 12 прераждания, според зодиите, могат да се срещнат ония души, които са свързани с великата Любов (Учителят на ББ има пред вид именно сродните души в тесния смисъл на понятието – бел. К. З.)." И още: "Колко пъти човек се преражда? Безброй.

Има 12 Божествени прераждания и 777 кардинални.

В тези 12 прераждания се срещат две сродни души и живеят в хармония. Като се срещнат, цяла една еволюция образуват на Земята. Засега онова, което трябва да живее у нас, го няма, не взема участие в нас. Ние се намираме в един свят самотен и живеем неразбрано. Никой с никого не се разбира." Според езотеричното познание има два вида сродни души: в тесния и в широкия смисъл на думата. В тесния смисъл сродни души са тези, които са излезли едновременно от Бога, родени са от Него в един и същи момент. Те са две половини на едно Цяло. Учителят П. Дънов споменава, че те (наречени от него души, "свързани с великата Любов") могат да се срещнат в материалния свят, в частност – на Земята, или само веднъж на 40 прераждания, или 12 пъти за целия цикъл от въплъщения в материални тела. При подобна среща, извънредно рядка и ценна, те разполагат с неповторимия шанс да се разпознаят, да установят хармонични взаимоотношения и да създадат творческо съдружие с богати плодове на всички полета на изява.

Сродни души в широкия смисъл са тези, които имат сходни цели в живота, сходни кармични програми, сходни идеали и/или сходна степен на еволюционно израстване. Срещите между тях на земен план са далеч по-чести, отколкото между сродните души в тесния смисъл.

Обикновено измежду тях в духовния свят, преди поредното превъплъщение, бива избиран брачният партньор за конкретния земен живот.


Смисълът на еволюцията според Новото учение е в това, че в крайна сметка хората ще се превърнат в ангели (най-напредналите измежду човешките души като общност ще се издигнат в свръхприродното царство на ангелите при поредната планетарна трансформация – когато Земята ще се прероди като Юпитер) и ще се върнат при "своя Отец небесен". Пътят към Бога не е директен, както човек в гордостта си се заблуждава, а минава през йерархията на световете и съществата, които ги населяват. Материалният свят, откъдето тръгваме в развитието си на път към най-фините владения на Божия Дух, е създаден от Бога, за да може човешката душа да се учи в него.

Земята е това толкова важно космическо "училище".

Освен нея във Вселената има още милиарди други материални планети, всяка от които предлага различни, свойствени само на нея условия за еволюцията на съществата, преминаващи през този първоначален етап от духовното си израстване. След приключването на земната фаза от еволюцията на индивидуалния дух човек може да продължи "обучението" си в астралния (чувствения, емоционалния), умствения (менталния), причинния (каузалния), интуитивния (будичния) и духовния (в тесен смисъл на понятието или атмичен, на духовната воля) свят. Тази градация на космическите сфери (зони, полета, светове) се среща в подробна интерпретация в теософската и антропософската литература.


Ще приключим настоящата тема с една любопитна илюстрация. На 16.06.1937 г. се ражда престолонаследникът на Царство България княз Симеон – първороден син на цар Борис ІІІ и царица Йоана. По повод това толкова важно за страната събитие Учителят П. Дънов споделя със свои последователи: "Сегашният Борис (цар Борис ІІІ – бел. К. З.) е същият дух, който покръсти българите. Младенецът Симеон е духът на историческия цар Симеон. Баща и син наново се събират в един дом." И добавя, че Симеон никога няма да седне на българския престол. Не ни е известно как са се отнесли към това пророчество белите братя и сестри от онази епоха. Може би са го приели за информация, без да го осмислят напълно. По онова време цели две години са делили съвременниците на думите на Учителя П. Дънов от ІІ световна война и девет – от падането на монархията у нас след фалшифицирания от комунистите референдум през 1946 г. Затова пък ние, хората, живеещи в началото на ХХІ век и на третото хилядолетие, вече сме в състояние да отдадем заслуженото на удивителната прозорливост на българския духовен Учител. След спечелването на парламентарните избори през 2001 г. от основаното от Симеон Сакскобургготски Национално движение "Симеон ІІ" (НДСВ) той стана поредният министър-председател на Република България, след като се закле в Народното събрание пред Конституцията на републиката. Този официален акт на встъпване в длъжност на министър-председателя с царско потекло се превърна едновременно де факто и в признаване от негова страна на републиканската форма на управление в България, и в отказ от претенции за възстановяване на монархията. Тоест – изпълни се стопроцентово пророчеството на Учителя П. Дънов, че Симеон, първородният син на цар Борис ІІІ, никога няма да седне на българския престол!

Кармичният закон и законът за опрощението

Човек получава само това, което дава. Играта на живота е като игра с бумеранг. Мислите, делата и думите на човека се завръщат при него рано или късно с поразителна точност.
Това е законът за кармата, а „карма" на санскрит означава „връщане". „Каквото посее човек, това и ще пожъне!"
Ето един пример: една приятелка ми разказа следната история за себе си, която потвърждава закона. Тя заяви: „Моята карма е свързана с леля ми — каквото аз кажа, след време други го казват на мен. Често съм раздразнителна в къщи. Един ден заявих на леля ми, която не спираше да говори на вечеря: «Стига приказки — искам да се нахраня на спокойствие»."
Приятелката ми е духовен човек, така че при нея кармата се връща много по-бързо отколкото при обикновените хора.

Колкото повече човек знае, толкова по-отговорен е той, а човек, който познава духовния закон, а не го практикува, си навлича големи страдания.

„Страхът от Бога (от закона) е началото на мъдростта." Ако под „Бог" разбираме „закон", много места от Библията ще ни станат доста по-ясни.
„Отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ" (законът). Отмъщението идва по-скоро от закона, а не от Бога. Бог вижда човека съвършен, „създаден по Негов образ" (представа) и надарен със „сила и господство".
Това е съвършената идея за човека, отпечатана в божественото съзнание, в очакване да бъде препотвърдена от човека; защото хората могат да бъдат само това, което сами си представят, че са и постигат само това, което сами си представят, че постигат.
Една древна поговорка гласи: „Никога нищо не се случва без да има свидетел".
Човек пръв вижда провала или успеха си, радостта или тъгата си, преди картините от неговото въображение да се материализират. Видяхме това при майката, която си представя, че детето се разболява, или при жената, която си представя, че мъжът преуспява.
Иисус Христос казва: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни".

И така, виждаме че свободата (от всякакви неприятни обстоятелства) идва чрез познаване на духовния закон.
Подчинението предхожда властта, а законът се подчинява на човека, когато той се съобразява със закона. Трябва да се съобразим със закона за електричеството, преди той да започне да ни служи. Когато с него се борави по невеж начин, той се превръща в смъртен враг за човека. Същото важи и за духовния закон.

Ето един пример в подкрепа на казаното: една жена със силна воля искала да притежава къща, която била собственост на неин познат. Тя често си представяла, че живее в къщата. След време човекът починал и тя се настанила в нея. Няколко години по-късно, след като се запознала с духовния закон, тя ме попита: „Мислиш ли, че по някакъв начин аз може да съм допринесла за смъртта на човека?" На което аз отговорих: „Възможно е, желанието ти беше така силно, всяко нещо бе насочено към него, но ти си плати кармичния дълг. Твоят съпруг, когото ти обичаше така всеотдайно, почина наскоро след това и къщата се превърна в бреме за теб за дълго време."


Първоначалният собственик всъщност не би могъл да бъде повлиян от нейните мисли, ако е бил с позитивна нагласа, нито пък нейният съпруг — те и двамата просто бяха попаднали под кармичния закон. Жената е трябвало да каже (изпитвайки силно желание да притежава къщата): „Безграничен разум, дай ми подходящата къща, равностойна на тази, дай ми къщата, която е моя според божественото право".
Божественият избор трябва да удовлетворява всички, носейки добро за всеки човек. Божественият модел е единственият безопасен модел, към който да се придържаме.
Желанието притежава огромна сила и трябва да се канализира правилно, защото в противен случай настъпва хаос.


Ето защо, най-важната стъпка е първата — трябва да се иска „правилно".
Човек винаги трябва да иска само това, което му принадлежи по божествено право.
Да се върнем на примера. Ако жената бе възприела следното становище: „Ако къщата, която искам, ми се полага, аз не мога да я изпусна, ако не, дай ми, Боже, равностойна на нея", мъжът може би сам щеше да реши да се измести (ако това е бил божественият избор за нея) или просто жената щеше да намери друга такава къща. Всяко нещо, насилено да се прояви от собственото ни желание, е винаги „погрешно заченато" и „не завършва добре".
Предупредени сме: „Ще бъде моята воля, а не твоята", и странното е, че човек винаги получава точно това, което желае, когато не пришпорва желанията си, а дава възможност на Безграничният разум да действа чрез него.


„Не бойте се, чакайте — и ще видите спасение от Господа" (закона).
Друг пример: при мен веднъж дойде една силно отчаяна жена. Дъщеря решила да предприеме много рисковано пътуване и майката се страхувала за нея.
Тя ми каза, че използвала какъв ли не довод, изтъквала опасностите, които я грозят, забранявала да тръгне, но дъщерята ставала все по-неотстъпчива и решителна. Тогава аз посъветвах майката: „Ти налагаш личната си воля над дъщеря си, а нямаш право да правиш това. Страхът ти от нейното пътуване може само да привлече това, от което се страхуваш, защото човек привлича нещата, от които бяга". А после добавих: „Пусни я да върви и поне в представите си свали ръце от нея; остави нещата в Божиите ръце и използвай следното твърдение: «Оставям положението в ръцете на Божествената любов и мъдрост; ако това пътуване е част от божествения промисъл, аз го благославям и повече не му се противопоставям, а ако не е, благодаря, че ще се осуети и провали»". Ден или два по-късно дъщеря съобщила: „Майко, отказах се от пътуването" и ситуацията се върнала в „нулевото си положение".
Човек се учи „да не се бои и да чака", което изглежда така трудно за всички нас. Ще се спра по-подробно на този закон в главата за несъпротивляването.
Ще дам друг пример за това как човек жъне посятото, до който стигнах по твърде любопитен начин.


При мен дойде една позната и ми каза, че в банката са дали фалшива двадесет доларова банкнота. Беше много притеснена, защото, каза ми тя: „Хората в банката никога няма да признаят грешката си".
Аз отговорих: „Нека да анализираме ситуацията и да видим защо си привлякла фалшивата банкнота". Тя помисли малко и възкликна: „Зная защо, изпратих на един приятел няколко лъжливи банкноти на шега". Ето защо законът бе изпратил и на нея фалшиви пари — той не разбира от шеги.
После я посъветвах: „Сега ще трябва да се обърнеш към закона на опрощението и да неутрализираш ситуацията".
Християнството се основава на закона на опрощението. Христос ни е избавил от проклятието на кармичния закон и Христос, който е у всеки човек, е негов Изкупител и Спасение от всякакви нехармонични ситуации.
Аз произнесох следните думи: „Безграничен дух, ние се обръщаме към закона за опрощението и благодарим, че познатата ми се намира под Божията благодат, а не под закона, и че тя не може да изгуби тези двадесет долара, които са нейни по божествено право!".


„А сега се върни в банката и им кажи, без да се страхуваш, че те са ти ги дали по погрешка" — посъветвах я аз.
Тя ме послуша и за нейна изненада в банката се извинили и дали друга банкнота, като се отнесли много вежливо с нея.
Ето защо познаването на закона дава сила на човек „да изтрива грешките си". Човек не може да насилва нещата извън него и да бъде това, което не е.
Ако желае богатство, той трябва преди всичко да е богат по дух.
Например, при мен дойде жена, която ме помоли да „помогна" за просперитет. Тя не се интересуваше особено от проблемите в дома си, където цареше голям безпорядък.
Аз я предупредих: „Ако искаш да си богата, около теб трябва да има ред. Всички богати хора обичат реда. Редът е първият божествен закон". И добавих: „Ти никога няма да бъдеш богата с изгоряла кибритена клечка в игленика ти, например".
Чувството за хумор беше добре развито и тя веднага се захвана да привежда къщата си в ред. Направи разместване на мебелите, подреди отново чекмеджетата на бюрото си, почисти килимите и наскоро след това при нея постъпи финансова помощ — подарък от един роднина. Самата жена се преобрази и финансовите дела вървят добре, а тя внимава винаги с външните неща, в очакване на просперитета, знаейки, че Бог е първоизточникът на богатството.
Много хора не знаят, че правенето на подаръци и купуването на неща са инвестиции, а запасяването и спестяването неминуемо водят до загуба.
„Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден".


Един пример: познавах един човек, който искаше да си купи палто, подплатено с кожа. Той ходил с жена си по разни магазини, но все не намирал каквото търсел. Казвал, че всичките изглеждат евтини. Накрая му показали едно, което според думите на продавача струвало около хиляда долара, но управителят на магазина щял да му го продаде за петстотин долара, тъй като сезонът бил към своя край.
Той имал общо седемстотин долара. Разсъдъкът му го посъветвал: „Не можеш да си позволиш да изхарчиш почти всичко, което имаш, за едно палто", но той имал силно развита интуиция и никога не се предоверявал на разсъдъка си.
Обърнал се към жена си и казал: „Ако купя това палто, ще направя куп пари!", при което жена му, ще не ще, одобрила покупката.
Около един месец по-късно той получил комисиона за десет хиляди долара. С палтото той се чувствал особено богат, то го свързвало с успеха и просперитета. Без палтото не би получил комисионата. Това било инвестиция, която носела големи дивиденти.


Ако човек пренебрегва интуицията си да харчи или да раздава, същите тези пари биха се изхарчили по неинтересен или нерадостен начин.
Например: една жена ми каза, че в Деня на благодарността тя обявила пред семейството си, че не могат да си позволят вечеря по случай този празник. Тя имала пари за вечерята, но решила да ги спести.
Няколко дни по-късно някой влезнал в стаята и взел от чекмеджето на бюрото точно сумата, която щяла да струва вечерята.
Законът винаги е на страната на човека, който не се страхува да харчи, но харчи мъдро.


Още един пример: една от моите курсистки пазарувала заедно с малкия си племенник. Детето настоявало за играчка, която тя му казала, че няма пари да купи.
Тя веднага разбрала, че реакцията е на немотия, защото по този начин не признава, че Бог е първоизточникът на нейните средства.
И така, тя купила играчката и на връщане в къщи намерила на улицата същата сума пари, която била платила за играчката.
Първоизточникът на богатството на човека е неизчерпаем и непоклатим, когато се вярва безрезервно в него, но вярата или доверието трябва да предшестват материализацията. „Нека ви бъде по вашата вяра". „А вяра е жива представа за онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда" — „защото въображението се гради на вярата и лошите картини се разпръскват и изчезват и ние «ще пожънем в свое време, без да се уморяваме»."
Иисус Христос донесъл добрата вест (Евангелието), съгласно която съществува по-висш закон от кармичния, закон, който превъзхожда кармичния закон. Това е законът за благодатта на опрощението. Това е законът, който освобождава човека от закона за причината и следствието — законът за последствията. „Не сме под закона, а под благодатта".


Казано ни е, че на това ниво човек жъне където не е сял; Божиите дарове просто се изливат върху му. „Всичко от Царството Божие е негово". Такова непрекъснато състояние на блаженство очаква човека, който е преодолял земния начин на мислене.
В земния начин на мислене има мъка, но Иисус Христос казва: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света".


Земният начин на мислене е свързан с грях, болест и смърт. Иисус вижда тяхната абсолютна нереалност и казва, че болестта и скръбта ще отминат и самата смърт, последният враг, ще бъде победен.
Днес ние знаем от научна гледна точка, че смъртта може да бъде победена, ако непрекъснато — отпечатваме в подсъзнанието си убеждението за вечна младост и вечен живот.


Подсъзнанието, което представлява сила без посока, изпълнява заповедите, без да си задава въпроси.
Ако действаме под ръководството на свръхсъзнанието (Христос или Бог в нас), ще постигнем „възкресение на тялото".
Човек не би захвърлял повече тялото си на смъртта, то би се превърнало в „електричното тяло", възпято от Уолт Уитмън; защото християнството се основава на опрощаването на греховете и „празния гроб".

logzaserioznihora.blogspot.com

Оценете публикацията:
0
Теория на торсионните полета – първа част
….. любовта през очите на Хорхе Букай….