Блог

Материалите в блога са без претенции за авторство.

АСПЕКТИТЕ НА АГНИ ЙОГА

АСПЕКТИТЕ НА АГНИ ЙОГА

БОРИС АБРАМОВ

 Има на земята хора, чийто жизнен подвиг се осъществява незабелязано за околните и бива оценен години и дори десетилетия след края на техния земен път. Един от тези хора е Борис Николаевич Абрамов – човек с висока култура, поет и художник, познавач на източната мъдрост, но преди всичко – ученик на Николай и Елена Рьорих. Из под неговото перо излизат 14 тома книги  – “Аспектите на Агни Йога” (рус. "Грани Агни Йоги"). Създаването им започва през 50-те години на ХХ век и съвпада по време със завръщането на Абрамов от емиграция и продължава без прекъсване до смъртта му през 1972 г.

Борис Абрамов е роден в гр. Нижни Новгород, Русия, на 2 август 1897 година. В младежките си години чувства влечение към военното дело и постъпва на служба в руския военноморски флот. След революцията през 1917 г. живее в Китай, в гр. Харбин, който по онова време е един от най-значимите центрове на руската емиграция.

Още съвсем млад е привлечен от идеите на Теософията, които започва да следва. Запознава се с различни философски и религиозни учения. Сред тях особено близки са му тези на Платон, Конфуций, Зороастър, Христос и Буда. В свое писмо до Е.Г. Зарина през 1922 г. той пише: ”Единствената работа, на която с наслаждение бих могъл да посветя целия си живот – това е работата по прокарването в живота на света на новите идеи и мисли, които станаха част от моя живот; и моето желание да помогна на другите укрепва с всеки изминал ден.” Малко по-косно пак във свое писмо от 5 юни 1922 г. той споделя своето важно решение да започне да се самоусъвършенства: ”Започнах системна и постоянна работа и чувствам, че прекъсвания в нея повече няма да има”. В същото това писмо той набелязва и първите крачки по пътя на самоусъвършенстването си, споделяйки, че “преди всичко е необходимо да се очистиш, да очистиш своите мисли и да установиш над тях пълен контрол. Без това, няма и защо да се впускаш в ново, далечно и трудно пътешествие”.

Този предварителен период на самоусъвършенстване продължава 12 години. На тринадесетата се сбъдват мъдрите думи "Когато ученикът е готов, учителят пристига". През 1934 г. в Харбин пристига Николай Рьорих. Посещението на града  се осъществява по време на провежданата от Николай Рьорих и неговия по-голям син Юрий Рьорих научна експедиция (1934-1935) в Манджурия, Западен Китай, Вътрешна Монголия. Пристигането по това време в Харбин на известния руски художник, учен, мислител и общественик събужда огромен интерес сред руското насление на града. Броят на желаещите да го видят е толкова голям, че срещите се уговарят с предварително записване за много време напред. Идват богати и бедни, учени и необразовани, прочути и никому неизвестни. Целите на посещенията са също различни. Някои идват по важна работа, свързана с полза за обществото, други се интересуват от картините на Рьорих, трети разчитат на помощта на художника, за да получат работа и да подобрят материалното си положение, четвърти са водени просто от любопитство. В двама от дошлите Рьорих съзира устойчив стремеж към духовно израстване и ги приема за свои ученици. Това са Борис Абрамов и писателят Алфред Хейдок. Около тях се образува малък кръг от хора, последователи на Николяй Рьорих. ”Харбинското сдружение следва да се изтъкне специално” – пише Алфред Хейдок – “като изключително по своята структура и своеобразието на изключително тежките външни обстоятелства. Подозрителността на японците и мракобесието на част от емиграцията, но най-вече на свещениците, за които беше неразбираема широтата на възгледите на Рьорих, изключваха възможността сдружението да се регистрира официално – то съществуваше нерегистрирано. Това изключваше възможността сдружението да излиза в печата и да участва в обществения живот и поставяше неговите членове под постоянната заплаха на японските репресии. Структурата на сдружението беше забележителна с това, че  в него не се провеждаха никакви избори, то нямаше нито председател, нито касиер, нито членски внос. И въпреки това  неговите събрания се провеждаха редовно и се посещаваха със завидна прилежност… Николай Константинович не ни четеше лекции. Без да бърза, в спокойна беседа, просто и разбираемо ни говореше за настъпващата Нова Ера на планетата, за новото човечество, което трябва да дойде на смяна на днешното, което върви към самоизтребване. Но това ново човечество не би могло да се спусне от небето на розови криле – то би могло да възникне само от днес съществуващото… И строителството трябва да започне с преобразяване на самия себе си, с встъпване в постоянна борба със своите недостатъци, с трансформирането на своите низши енергии във висши… Нашето обединение беше школа по сътрудничество, което не беше формално, а сърдечно.” И при Абрамов и при Хейдок, срещата с Николай Рьорих и запознаването им с Учението Жива Етика (Агни Йога) оказва решаващо въздействие върху техния по-нататъшен жизнен път.

Според свидетелството на Борис Данилов, подготвил за издаване “Аспектите на Агни Йога”, Абрамов си е спомнял как Николай Рьорих още при първите им срещи ясно е формулирал въпроса за Йерархията на Светлината и Нейното значение като основен Закон на Мирозданието.

Данилов, който е бил свързан с Абрамов с дългогодишно познанство, пише за него следното: “Удивителната духовна култура, която бе характерна за Н.К.Рьорих, в много отношения се предава и на Б.Н.Абрамов и става негово жизнено кредо. Външно той беше обикновен и скромен и множество хора, които минаваха покрай него, а често и влизащи в съприкосновение с него, дори не са подозирали за това, какво представлява неговата същност: огнена устременост и несломима преданост на Духовния Учител… Неговият живот може да бъде наречен подвиг  в служене на еволюцията.”

Главна част от подвига му са записките водени от  него, образуващи книгите “Аспектите на Агни Йога”. Те са изключително важен коментар към Учението Жива Етика или Агни Йога, дадено на човечеството от семейство Рьорих в сътрудничесво с група анонимни мъдреци – Учители от Изтока. В началото на този труден път по създаването на книгите той получава незаменима подкрепа и помощ от Елена Ивановна Рьорих. Те поддържат помежду си продължителна кореспонденция, която продължава до самата кончина на Елена Ивановна Рьорих през 1955 г. В едно от писмата си до Абрамов от 28.12.1954 г. Елена Рьорих пише “… с радост трикратно подтвърждавам онова, което Вие ми предавате, като именно идващо от Висш източник.

И така, не се опасявайте  от известно съмнение в себе си, в своите сили, но вложете цялото си доверие във Вл.  И се стремете само да изпълните възложената Ви мисия – да се проявите като свидетел на проявленията на Вел. Вл. Много бих искала да имам още редове от Изреченията, които Ви са давани. Пазете тези скъпоценности, и не се учудвайте, че това, което чувате и се ражда във Вашия мозък, е близко до получаваното Учение, но иначе как ще се усвои даваното?”

В друго свое писмо от 18.09.1953г. до Абрамов Елена Рьорих пише: “Моята малка птичка (съпругата на Абрамов – бел.ред.) и Борис са достигнали много, именно най-рядко Общуване с Най-Висшето, и това незаменимо Съкровище се заработва не толкова просто, но през много животи, отдадени на Служенето на Общото Благо.”

Книгите от серията “Аспектите на Агни Йога” започват да се издават в Русия през 90-те години на ХХ век и много бързо придобиват международна известност. Значението на тези книги тепърва предстои да бъде открито и оценено и в България като  двигатил на еволюцията на човешкия дух и стремеж към красиво бъдеще за хората на Земята.

 

Литература:

1. Б.А. Данилов. Жизнь подвига и несгибаемой преданности (к 100-летию со дня рождения Б.Н.Абрамова). Предисловие к “Грани Агни Йоги”, т. 1 (1960). Новосибирскк: Алгим, 1993.

2. Н.Ф. Аверин, М.П. Чистякова, А.Г. Зимин, В.В. Макаров. Борис Николаевич Абрамов – К столетию с его рождения, Новая Эпоха (Мир Огненный)  №2 (13), 1997.

3. Л.В. Шапошникова. Мой сын Борис… Новая Эпоха (Мир Огненный)  №4 (15) 1997.

4. Н.Н.Величко. Дерзнувший. Свет Утренней Звезды, №3 (61), 19.07.2007.

Оценете публикацията:
0
АПОЛОНИЙ ТИАНСКИ И СИМОН МАГА
Молитви